Омбудсманът Константин Пенчев установи сериозни проблеми при преместването на деца с увреждания в центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Становището му е изпратено на министрите на труда и социалната политика, на здравеопазването и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Посочват се някои конкретни проверки, извършени след сигнали за проблеми.

При внезапна проверка в ЦНСТ - гр. Червен бряг, експертите на омбудсмана са установили, че в центъра са настанени 7 лица, навършили 18-годишна възраст, както и 2 деца - на 7 и на 13 години. Възрастовата разлика между най-малкия настанен и най-възрастния е 20 години.

По време на проверката един от младежите е бил агресивен и е блъскал 7-годишното дете. По данни на служителите в ЦНСТ тези случаи са чести и тъй като персоналът е недостатъчен, трудно успява да овладее агресивното поведение на младежите.

Друга констатация на екипа е свързана с настанено в ЦНСТ дете от Дома за деца и младежи с умствена изостаналост (ДДМУИ) - с. Згалево, което е с тежка форма на епилепсия.

По данни на директора на ЦНСТ се е налагала хоспитализация и няколкократно викане на „Спешна помощ", поради невъзможност на екипа да се справи с епилептичните припадъци на детето. Това се налага и поради обстоятелството, че медицинският персонал е крайно недостатъчен за полагането на оптимална грижа за потребителите с увреждания - 1 медицинска сестра.

Директорът на ЦНСТ е подал искане детето да бъде върнато в ДДМУИ - с. Згалево, тъй като там има 24 ч. медицинска грижа.

В становището на омбудсмана пише, че подобни проблеми е констатирал при проверките на Дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) - гр. Добрич, Дома за деца с увреждания - с. Крушари, ДМСГД - гр. Силистра, ЦНСТ в Търговище и Силистра.

Сред констатациите на Пенчев е, че в началото на 2014 г. Методическото ръководство за център за настаняване от семеен тип за деца е променено на Методическо ръководство за център за настаняване от семеен тип за деца и младежи.

Тази промяна дава възможност за настаняване на деца и младежи в едно и също ЦНСТ. Смесването на деца и лица с увреждания води до много големи трудности при полагането на грижи за тях, включително и такива, свързани с половото им съзряване и с различните видове потребности.

Установено е още, че оценките на потребностите на децата с увреждания, извършени преди извеждането им с цел определяне на мястото, където те ще бъдат настанени, се променят непрекъснато. Това води до редица проблеми както при работата на служителите в дома, където е детето, така и на екипите на ЦНСТ, където ще бъде изведено то. Тъй като за децата с увреждания е необходима по-дълга подготовка преди преместването им, това води до психически и здравословни проблеми за самите деца.

Става ясно още, че полаганите здравни грижи за деца с тежки увреждания не отговарят на потребностите на децата и с това пряко се застрашават здравето и животът им. През нощта в ЦНСТ няма медицински персонал и на децата, които са на постоянна терапия, медикаментите се дават от детегледачите.

Обучението обаче за работа с деца с увреждания на персонала в ЦНСТ е недостатъчно, което противоречи на Стандарт 5 от Методическото ръководство за център за настаняване от семеен тип за деца и младежи и води до невъзможност да се реагира адекватно в кризисна ситуация и дори да се идентифицира такава.