След началото на американско-израелските удари срещу Иран регионът навлезе в нова и изключително опасна фаза на напрежение. Докато вниманието на света е насочено към въздушните атаки, разрушените военни обекти и политическите последици в Техеран, един друг стратегически фактор започва да изпъква все по-ясно - ролята на северния фронт на Иран.
Именно там се намира Азербайджан, държава, чието задълбочаващо се партньорство с Израел от години тревожи иранските власти и се превръща в един от най-чувствителните геополитически въпроси за Техеран. Затова и Иран прати ясни сигнали натам, като удари летище в Нахичеван - анклав на Азербайджан, граничещ с Ислямската република и отделен от азербайджанската основна територия.
Историческите корени на този проблем са дълбоки. До началото на XIX век голяма част от днешния Азербайджан е била част от Персийската империя, а едва след руско-персийските войни регионът е разделен между Русия и Персия. В резултат днес в северозападен Иран живее огромна азербайджанска общност.
Тази чувствителност се проявява особено ясно след Втората световна война, когато със съветска подкрепа в Тебриз е създадено краткотрайното Азербайджанско народно правителство (1945-1946). а малко по-късно в град Мехабад възниква и краткотрайната Република Мехабад - първият опит за модерна кюрдска държава. И двете образувания просъществуват по-малко от година и изчезват след изтеглянето на съветските сили и възстановяването на контрола на Техеран. Въпреки краткия си живот тези събития остават дълбоко в политическата памет на Иран и засилват подозрението на иранските власти към всяко външно влияние в етнически чувствителните райони по северната и западната граница на страната.
Именно този исторически опит обяснява защо Техеран реагира толкова чувствително на всяко външно влияние в региона. За иранските стратези северозападната част на страната - където живеят милиони азербайджанци и значителна кюрдска общност - остава потенциално уязвима зона. Затова задълбочаването на отношенията между Азербайджан и Израел, както и възможността за израелско разузнавателно или военно присъствие в непосредствена близост до иранската граница, се възприемат не просто като дипломатически проблем, а като стратегическа заплаха, която може да активира стари етнически и геополитически напрежения.
Азербайджан заема по-особена позиция в мюсюлманския свят по отношение на Израел. Докато много държави с мюсюлманско мнозинство поддържат дистанция или открито се противопоставят на израелската политика, Баку не следва тази линия.
През последното десетилетие Азербайджан и Израел изградиха връзка, която далеч надхвърля обичайните дипломатически отношения. Израел се превърна в един от най-големите доставчици на оръжие за Азербайджан - от модерни безпилотни летателни апарати до системи за прецизно насочване на удари. Тези технологии изиграха ключова роля по време на войната за Нагорни Карабах през 2020 г., когато азербайджанската армия си върна контрол над голяма част от териториите, загубени в началото на 90-те години.
Партньорството между двете държави обаче не е само военно. Тел Авив е и един от най-големите купувачи на азербайджански петрол. Значителна част от израелските енергийни доставки преминават през нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който достига до Средиземно море. Така Баку се превръща не само във военен, но и в енергиен партньор на Израел.
Истинската тревога за Техеран обаче произтича от географията. Азербайджан има над 600 километра граница с Иран. Всяко израелско военно или разузнавателно присъствие на азербайджанска територия се намира буквално на прага на Ислямската република. От години иранските власти подозират, че Израел използва тази близост за наблюдение и разузнавателни операции срещу ирански обекти. Дори и без официални доказателства, самата възможност за подобна инфраструктура в непосредствена близост до границата се разглежда като сериозна стратегическа заплаха.
Към тази сложна конфигурация се добавя и постепенното задълбочаване на отношенията между Съединени американски щати и Азербайджан. От началото на XXI век Баку се превърна във важен партньор на Вашингтон в Каспийския регион, както в енергийно, така и в стратегическо отношение. Азербайджан играе ключова роля в транспортирането на каспийски петрол и газ към световните пазари чрез инфраструктура като тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който намалява зависимостта на Европа от руските енергийни доставки.
Паралелно с това САЩ развиват военно и разузнавателно сътрудничество с кавказката държава, включително модернизация на инфраструктура и съвместни програми за сигурност в Каспийския регион. Макар официално да няма постоянни американски военни бази в страната, западни анализи от години отбелязват значението на азербайджанската територия като стратегически плацдарм за наблюдение на процесите в Иран, Кавказ и Централна Азия.
Ситуацията става още по-сложна заради демографския фактор. В северозападните провинции на Иран живее огромна азербайджанска общност - най-голямото етническо малцинство в страната. Според различни оценки броят на иранските азербайджанци може да достигне между 15 и 25 милиона души. Това означава, че в самия Иран живеят повече азербайджанци, отколкото в независимия Азербайджан. Това малцинство е добре интегрирано в момента, но ако ситуацията в Иран излезе извън контрол, всяко едно малцинство може да се опита да извлече дивиденти.
Този факт превръща отношенията между двете държави в изключително деликатни. В Баку понякога се използва терминът "Южен Азербайджан" за регионите в северозападен Иран, където живеят етнически азербайджанци. Макар азербайджанското правителство официално да не поставя териториални претенции, самото съществуване на подобна реторика е достатъчно, за да предизвиква тревога в Техеран.
Има и още един парадоксален фактор. Значителна част от политическия и религиозния елит на Иран има азербайджански произход. Самият вече покоен върховен лидер Али Хаменей е роден в Мешхед в семейство с азербайджански корени. Това показва колко дълбоко интегрирана е азербайджанската общност в иранската държава - и колко чувствителна е темата за националната идентичност.
В тази сложна геополитическа картина важна роля играят и отношенията между Иран и Армения. За разлика от напрегнатите отношения с Азербайджан, Техеран поддържа сравнително стабилни и прагматични връзки с Ереван. Това се обяснява както със стратегически интереси, така и с вътрешнополитически фактори. В Иран живее значителна арменска общност, която е признато религиозно малцинство и има гарантирано представителство в парламента на страната. Арменците традиционно участват активно в икономическия и обществения живот на Иран, а историческите връзки между двете общества са дълбоки.
В този сложен регионален пъзел важна роля играе и Турция. Президентът Реджеп Тайип Ердоган често използва остра реторика срещу Израел, особено по въпроси, свързани с палестинците. В същото време Анкара избягва да критикува близките отношения между Израел и Азербайджан. Причината е стратегическа.
Турция и Азербайджан описват връзката си с известната формула "един народ - две държави". Анкара подкрепи решително Баку по време на войната за Нагорни Карабах и вижда в Азербайджан ключов партньор за влиянието си в Кавказ, както и за енергийните коридори към Европа. Затова Турция предпочита да запази дипломатически баланс - остра политическа реторика срещу Израел, но без натиск върху своя най-близък съюзник в региона.
В резултат на тези процеси Азербайджан постепенно се превръща във важен стратегически фактор около Иран. Той не е официален противник на Техеран, но съюзът му с Израел и близките отношения с Турция създават нова геополитическа конфигурация в Кавказ и Близкия изток.
За иранските стратези това означава, че освен традиционните фронтове на юг и запад, страната трябва да следи внимателно и северната си граница. Защото именно там - между Кавказ, Каспийско море и Близкия изток - се оформя новото поле на геополитическо съперничество.
USD
CHF
EUR
GBP
