За трета поредна година френският посланик Етиен дьо Понсен прие медиците ни от Либия.

На срещата не дойде само д-р Ашраф. Всички останали пристигнаха заедно усмихнати и във видимо добро настроение. Шегуваха се със себе си и с проблемите си.

Кристияна е успяла за тези 3 години да завърши образованието си и в момента си търси работа.

Помогнете й да си намери работа, шеговито се обърна към медиите Здравко Георгиев.

Добре съм, заяви Кристияна Вълчева, попитана как се чувства вече трета година на свобода.  Успях да наваксам много пропуснати неща, заяви тя.
Със свободата се свиква, допълни още Кристияна.

Чувстваме се добре на българска земя заяви и Валя Червеняшка. От всички медици тя е най-вглъбена в проблемите на кризата и реформата в здравеопазването.

В нашата болница заплащането е с 3 месеца назад, заяви тя. Това от своя страна пречи на Валя да плаща месечните си сметки. Забавят се парите от здравната каса, което води до задължения към аптеките, обясни тя. Това са ни проблемите, каза Валя.

Тържествено медиците ни бяха посрещнати във френската резиденция в София, където отбелязаха своята годишнина на чаша шампанско с Етиен дьо Понсен.

Това вече е една традиция за нас, обясни френският посланик. Здравко Георгиев се пошегува, че ще държи тържествена реч при отбелязването на 25-годишнината от освобождаването им.

Етиен дьо Понсен вметна, че на 25-годишнината едва ли ще е на посланическия пост. Ние искаме да ви виждаме непрекъснато, отговори му Кристияна.

Единствено посланикът на Франция не ни е забравил, обясни Валя. Тя каза, че всяка година заедно с посланик дьо Понсен медиците ни отбелязват не само годишнината от своето освобождаване, а и националния празник на Франция.

Три години са малко след всичко това преживяно, заяви Снежана. Тя се чувства на 80% възстановена и в момента работи на старото си работно място като медицинска сестра.

Вече се чувстваме като роднини, заяви Кристияна. Медиците ни често се срещат помежду си, а д-р Здравко Георгиев е планувал това лято всички да отидат заедно на планина.

Затворът в Либия ги е сближил. Три години след своето освобождаване, те дори вече си спомнят и комични ситуации от своето пленничество - за бъдещето - си пожелават само хубави неща.