Коалиция “Атака” може да се превърне в изненадата на предстоящите парламентарни избори, сочи национално представително проучване на института за маркетинг и социални изследвания МБМД.

За първи път социолозите са експериментирали и с интегралната бюлетина.
Още на свободния въпрос 1.8% са отдали предпочитанията си на формацията на Волен Сидеров, 2.5% са пуснали бюлетина за нея.

Социолозите смятат, че това е логичен отговор на опитите на различни политически сили да приберат ромския вот и на зачестилите напоследък етнически противопоставяния.

Сред възможните изненади МБМД нарежда и партия Новото време.
Хората на Кошлуков също са получили 2.5% от бюлетините.

Иначе социолозите отчитат стабилни обшествени нагласи и убедително лидерство на БСП с 25-29% или около 105 места в следващия парламент.
Социалистите отбелязват устойчивост и втърдяване на подкрепата, като най-значим пробив правят сред младите симпатизанти – 19% във възрастовата група 18-29 години застават зад партията на Станишев срещу 14% за НДСВ и едва 7% за ОДС.

Партията на Сакскобургготски държи второто място с 15-19 на сто или около 60 депутатски места.
За нея ще гласуват хора на средна възраст, които се определят като средна или над средната класа.
Въпреки затвърдената позиция управляващите нямат много шансове да скъсят дистанцията с БСП.

Ясна тенденция на спад в доверието бележи ОДС, като според проучването началото на кампанията носи по-скоро негативи за коалицията на Надежда Михайлова.

Електорални нагласи при 50% изборна активност
  • Коал. За България - 38.2
  • НДСВ - 23.1
  • ОДС - 11.6
  • ДПС - 8.8
  • БНС - 5.9
  • ДСБ - 3.8
  • Атака - 2.7
  • Новото време - 2.6
  • Евророма - 1.2
  • Коалиция За розата - 0.9
    • Успехът на ДСБ до голяма степен зависи от избирателната активност – партията на Костов има твърд, но малоброен елетрорат от 2.5-3%, не е успяла да формира периферен електорален потемнциал и няма интерс пред урните да застанат повече от 50% от гласоподавателите.
    Високата активност сваля шансоете на Костов наполовина.

    Въпреки че водят значително пред демократите на Костов, Български народен съюз все още страда от проблеми с идентичността.
    В резултат на това ССД, БЗНС-НС и ВМРО сумарно печелят по-голяма подкрепа отколкото коалицията.
    С 4.8% от бюлетините обаче те все пак имат шанс да вкарат около 16 депутати в Народнорото събрание.

    ДПС възстановява своите позиции, получава подкрепата на 5-6% и има възможност да получи до 24 места в следващия парламент.

    Според Мира Янова в оставащото време до изборите дори пълна мобилизация на електората едва ли ще промени генералната линия.

    И докато за ДСБ и ОДС капанията едва ли би била от полза, за БНС и някои малки извънпарламентарни формации тя е от решаващо значение за легитимацията им пред обществото.

    Половината от запитаните от МБМД са изразили твърда решимост да гласуват, около 20% категорично няма да отидат до урните, 16% ще пуснат гласа си, но още се колебаят за кого, 13% въобще се чудят дали да гласувт.
    Послените Мира Янова е склонна да отпише от потенциалните гласоподаватели.

    Статистикът на МБМД Петър Живков е категоричен, че гласовете от чужбина няма да променят съшествено картината.
    Според него те могат да играят “за” или “против” единствено за ДПС.

    Интересен пример за стремеж към мажоритарен вот даде Мира Янова с кмета на Своге Емил Иванов.
    На тези избори той се явява като водач на листата на ДПС и сериозните колебания на съгражданите му са между желанието да видят уважавания от всички градоначалник депутат и нежеленаието да пускат бюлетината си за партията на Доган.
    В съшото време те не биха изпитвали никакви колебания, ако Иванов беше кандидат на БСП или НДСВ.

    Изследването на МБМД е проведено в края на май сред 1213 пълнолетни български граждани и е първото от трите, с които социолозите ще следят обществените нагласи до 25 юни.