Голяма работа сме – нация, която се скъса да демонстрира срещу военните действия в Ирак и да се подписва за прекратяването им, а в същото време е на път да влезе в Рекордите на Гинес по затворени съдилища, заради бомбени заплахи.

Нещо странно се случва и то трябва да се анализира внимателно от социолози, криминалисти и най-вече – психиатри.

Вариантите са два. Или съдебната ни система е заработила невероятно активно и с това предизвиква гнева на “бомбаджиите”, или яко сме “изперкали”, а животът ни е станал толкова скучен и мизерен, че само по този идиотски начин можем да преживеем и избутаме до края на дните си.

И тъй като не ще да е първото предположение, то остава да се уповаваме на професионализма на психиатрите ни. Защото явно няма друг вариант за “битка” срещу телефонния бомбен тероризъм.

Приказките за съдебна полиция са хубави, но не вършат работа. Подобни служители не ще могат да се справят с тези “невинни” обаждания.

Затова най-добре ще е да имаме телефонна полиция – иначе казано на по-прост език – всеки български телефон трябва да си има бръмбар. Независимо дали е уличен, мобилен или някакъв друг – а звъннеш с “уведомление” за бомба, а те закопчаят – чиста работа.

Тогава няма да има нужда нито от БТР-и, нито от “военни положения”, нито от премиерски посещения.

А и БТК ще се приватизира светкавично – и то за колосална сума.