Зимното преброяване и наблюдение на прилепите в България е приключило. При експертен анализ са посетени 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават като свои местообитания. Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния - безпокойство.

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери, като причина за това е вероятно по-топлата зима и по-високите температури на въздуха извън пещерите - с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона.

Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други. Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове. Такива са:

  1. Деветашка пещера - 2014/2015 г. - 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. - 35-36 000 индивида от 5 вида;
  2. пещера Парниците - 2014/2015 г. - 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. - 88-89 000 индивида от 5 вида;
  3. Деветашка пещера - 2014/2015 г. - 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. - 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености - 30-100 екземпляра.

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, които нарушават местообитанията на прилепите - безпокойство от хора - иманяри, туристи; палене на огън - на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения - предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Като пример биолозите дават:

  1. Братановата пещера и Пещера Юбилейна - поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS.
  2. пещера Зандана/Бисерна - пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци.
  3. пещера Айна ини, Генчовата дупка и други - иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство.
  4. пещера Моровица - пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.