Страхотно позитивна емоция ни донесе този иначе мъглив неделен ден.

Новината дойде от далечна Япония, където българските волейболни национали сториха това, за което всички мечтаехме - медал от световно първенство.

20 години - след бронза от 1986-та - очакване, и поредният пробив дойде.

Дойде на едно изключително тежко състезание, в което националите ни трябваше да изиграят 11 мача за 15-16 дни, в един спорт като волейбола, който през последните 10-15 години бележи невероятно развитие и като популярност, и като финансови средства, заделяни за него.

Не на последно място третото място в света дойде и след един нещастно загубен полуфинал, който обаче не прекърши Константинов и компания и отборът успя да демонстрира воля, умения, дух и невероятна психика срещу другия балкански гранд във волейболния елит - Сърбия и Черна гора.
(Всичко за мача и първенството в - topsport.bg)

И макар благородният медал да е бронз, спокойно и гордо можем да кажем, че имаме своето златно поколение български волейболисти.

Тепърва може би ще осмисляме стойността на тези бронзови медали, на това бленувано качване на почетната стълбичка, но едно е ясно - идва европейско, идва и Олимпиада, а знаем, че и апетитът идва с яденето.

Честито!