В основата на решението на Албания за признаване на българското малцинство стои учен от БАН, съобщиха от Института за етнология и фолклористика към Българската академия на науките.

Доц. д-р Веселка Тончева посвеща цяло десетилетие (2007-2017 г.) на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско.

Резултат от осъществените от нея експедиции са стотици страници интервюта, дестки часове аудио и видео записи на всекидневието и празниците на тези хора, и най-вече публикуваните три части от поредицата "Българите от Голо Бърдо, Албания" (през 2009, 2011 и 2016 г.), в които тя представя историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания.

Събраното знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания - акт, който трябваше да се случи много отдавна.

Признаха българското малцинство в Албания

Признаха българското малцинство в Албания

Признатите малцинства в Албания са вече 9

Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.). Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания.

Снимка 317921

Източник: БАН - Институт по етнология и фолклористика

Принос за този успех имат не само политиците, но и научната общност, и лично Веселка Тончева, посочват от института.

Причина за активирането на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди десет години тя алармира българските институции и политици за нуждата от признаването на българското малцинство от Албания.