В България се създала предпоставка за самонарастваща инфлация

Политическият избор трябва да бъде категоричен, че са необходими вътрешни политики, които трябва да смекчат външния шок на енергийната инфлация, да се избегне рязко влошаване на ситуацията, свързана с индуцираната инфлация, която се самоподклажда, след като надхвърли 15% и достигна над 17% през август, ограничаване на риска от задълбочаване на спада в потреблението и увеличаване на безработицата. Това заяви пред БНР проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.

Тя посочи, че в страната се е създала предпоставка за самонарастваща инфлация.

"Свръхликвидността е инжектирана и в българската икономика. Но това, което ние допуснахме, е изключително лош енергиен мениджмънт и изключително забавяне на реформите в енергетиката", подчерта Хубенова.

Рекордна годишна инфлация за юни 2022 г. спрямо юни 2021 г. е 16.9% отчете НСИ

0.9% е месечната инфлация за юни спрямо май 2022 г.

По нейни думи войната в Украйна също е допринесла, но енергийната инфлация се наблюдава от края на 2021 г. и съчетана със свръхликвидната парична снабденост, сме в риска да потребяваме по-висока инфлация. Това изяжда доходите и намалява покупателната способност. Остава един висок риск за следващото полугодие, предупреди икономистът.

Тя отбеляза, че е необходима икономическа емпатия, "която е изключително важна в тази военновременна обстановка, за да се удържи подклаждането на инфлацията".

"А не да се разсъждава, че чрез спекула и покачване на цените провалът на другите ще бъде мой успех. България трябва да премине към преосмисляне на поведенческите роли, които имат бизнесът, гражданите и обществото като цяло", настоя Хубенова.

По нейни думи бюджетът на България трябва да бъде балансиран.

Рекордно високата инфлация се очаква да намалее през 2023 г.

Това показват данните на Европейската комисия

Тя изтъкна, че страната тепърва има да предприеме решителни стъпки по отношение на капиталовите разходи, които са под 1/4 от планираните за тази година.

"Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 г. се основава на хипотезата за рецесия в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на рязък спад в инфлацията. Това би означавало относително забавяне на приходите в бюджета, докато разходите, без политическа воля, ще продължат да растат с вече планираните темпове", предупреди Хубенова.

Тя настоя да не се допуска месечният прираст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от допуснатата досега.

Спред нея у нас ще има забавяне на стопанския растеж през 2022 г., индуцирано и чрез каналите на международната търговия и инвестиция. Потреблението също щяло да отбележи значителен спад.

Хубенова обясни, че страната ни има да усвои 8% от БВП чрез Плана за възстановяване и устойчивост, но имало изключителен пропуск да изпълним европейската дисциплина.