Време е да имаме първия светец българин католик, заявява директърт на НИМ професор Божидар Димитров.

Коментарът му, разпространен до медиите е по повод канонизацията в неделя на двамата папи, като по думите му - в българските медии се вдигна много шум, че двамата са „български светци".

Папа Ронкали действително обикна страната ни за деветте години, прекарани в България и й помагаше много и като нунций, и като папа. Полският папа също симпатизираше на България с много изказвания преди и след атентата, пише проф. Димитров.

По думите му обаче, както и да наричаме новите светци, те не са българи, а българска католическа общност имаме от началото на ХVІІ век.
През този, вече 4-вековен период, неголямата ни католическа общност (тя се движи през вековете между 20-80 000 души) е дала забележителни духовници и патриоти, изтъква професорът.

През ХVІІ век личности като епископите и архиепископите Илия Маринов, Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов извършват в тежките условия на турското робство невероятна работа по опазване на българите християни от помохамеданчване. Те възстановяват дейността на старите католически диоцези в София, Никопол, Охрид, Скопие, Марцианопол, Пловдив и в същото време гордо заявяват в Европа, където имат широки контакти, че са от „великото царство България".

Във Ватикана водят яростни битки в назначителните им укази да пише, че Охрид не е в кралство Сърбия, а в царство България.
Във Венецианския сенат, обиден, че е наречен син на робиня, Парчевич гордо заявява: „Аз съм син на свободна жена българка и затова не ви моля, а настоявам, да ми помогнете да освободя отечеството си България". Накрая, през 1688 г., вдигат т. нар. Чипровско въстание и дават пример за жертвеготовност.

Сега, припомня Димитров, от българските католици има само един в категорията „блажен". Това е отец Евгени Босилков, убит от комунистите, но той почти няма шанс да стане светец, тъй като мощите му трябва да извършат поне три чудеса, потвърдени от специална комисия и по ред причини това в близко време е невъзможно.
Освен това трябва да са минали повече от 50 г. от мъченическата му смърт. Те вече са минали, но все пак във Ватикана сигурно ще кажат, че все още е рано.

За изброените петима от ХVІІ и ХVІІІ век няма този проблем. Всеки от тях може да бъде обявен за светец, стига нашите католически архиереи да направят необходимите постъпки.

И ако във Ватикана кажат, че петима са много за толкова малка общност и да предложим един, предлагам това да е Петър Богдан, заявява Димитръв.
По думите му, Богдан не само възстановява една по една всички католически епархии, но спасява от помохамеданчване 40-50 000 павликяни, правейки ги католици.
Той написва и първата българска история сто години преди Паисий; автор е на първия български герб (щит с разярен лъв, тъпчещ полумесец). Разбира се - и създател на революционната организация в Чипровец, вдигнала въстание, макар и след смъртта му.

Той, подчертава професорът, е католическият Паисий, но и католическият Левски.