Ако се доверим на популярната максима, “Което не стане от първия път, става от третия”, трябва да сме спокойни, че до няколко дни (да не повярва човек) ще имаме правителство.

Е, вярно, че то ще дойде близо два месеца след края на изборите, но пък според друга приказка – “Всичко е добре, когато свърши добре”.
Само че има едно “но”.

Първо, не е съвсем ясно и сигурно дали добро за страната ще е всяко едно правителство – назависимо какво е то.
Но в случая не това е най-важното.

Много по-интересно (за съжаление откъм грозната му страна) е станалото през последните 5-6 седмици, демонстрирано ни от българските политически мъже и погледнато от няколко хиляди километра разстояние.

По стечение на обстоятелствата изгледах по-голямата част от шоу-програмата, наречена съставяне на кабинет, далеч от България.
И сякаш тази отдалеченост обективизира погледа, прочисти “страничните шумове”, неутрализира популистките финтове и напъни.

Повярвайте ми, полученият образ е почти отчайващ.
Казвам “почти”, защото нали все пак трябва да сме оптимисти.

Но за момента оптимизъм няма.

Странни мъже и жени, със странни послания демонстрират нелогични постъпки, продиктувани от кристално чист егоизъм.
Десетки срещи в различни формати – това е модерната дума в лексиката на политиците ни.
Превръщане на парламента в детска градина, която играе на жмичка.
Размяна на писма-въпроси и писма-отговори, чийто обем би позволил издаването на епистоларен роман.
Неразличаващи се една от друга декларации, та чак човек да се запита настина ли ги съчиняват депутати от различни парламентарни групи.

Това е краткото обобщение на видяното.

И на този фон никой, дори и главните действащи лица, не може да обясни защо първият мандат и проекто-кабинет не мина, защо вторият мандат не беше консумиран (нали знаете, че неконсумиран брак води до развод – така че избирателите може да си помислим) и най-накрая – в контекста на гореизброеното защо пък трябва да сме оптимисти за третия мандат.
Какво се е променило през последните дни, че да я има тази сигурност за скорошно ново българско правителство.

Хората са същите, партиите в парламента също, президентът и той същият…
Единственият разумен – което не означава верен – отговор е числото.

3 означава, че при нов фал идва служебен кабинет, а след него нови избори, а след тях доста от настоящите депутати скоропостижно ще се разделят с уюта на площад “Народно събрание” №2.

При първите два напъна за мандат всеки разчиташе на N-брой комбинации, които могат да му донесат нещо, което си струва риска да проиграеш мандата.
Но сега вече ножът опря до лошото място и трябва да се играе на сигурно.

И затова е тази увереност, че кабинет ще има – независимо какъв, независимо чий.

Нали вече не смятате, че всичко е в името на еврочленството ни.
Защото ако беше така, половината от юли и целия август щяха да бъдат използвани за приемане на законите, изисквани от Брюксел.
Помните жертвоготовните изявления – “няма да почиваме през лятото, ще работим, тъй като нямаме време”.

Е, добре поработиха. Така се бяха улисали, че замалко да пропуснат потопа, залял избирателите им и поредното показно тройно убийство в центъра на българската столица.

Та въпросът беше за дистанцията.
Историците казват, че им трябват десетилетия, за да могат да погледнат и да оценят строго научно и обективно дадено събитие.

Същото е и с погледа от разстояние към случващото се в родината на човек, попаднал за кратко далеч от страната.

В конкретния български случай този поглед би могъл да доведе до въпроса “за какво трябваше да си купувам двупосочен билет?”.