Мандат за съпротивата

Президентът Румен Радев реши да връчи третия мандат на "Алианс за права и свободи" (АПС). Формацията на Ахмед Доган го върна незабавно. Предсрочните парламентарни избори вече са без алтернатива. Най-вероятно в края на март или през април българските граждани ще бъдат призовани пред урните да изразят своя вот за пореден път след 2021 г.

Връчването на третия мандат точно на АПС съвсем не е случайно. Дори самият Румен Радев го каза.

Според него тази формация е била под натиск от страна на Пеевски и е оказала съпротива срещу него. В знак на признателност АПС получиха третия мандат. Това беше символичен жест към тях, който обаче ще има своето значение в предизборната кампания.

Важно е да обърнем внимание, че протестите от края на миналата година бяха споменати в публичната част от възлагането на мандата. Представителите на АПС заявиха, че са съпреживели народното недоволство и че дори техните действия са го предхождали, тъй като съпротивата им срещу Пеевски датира от по-ранни времена.

АПС по всяка вероятност ще построят своята предизборна кампания върху общото недоволство срещу Пеевски и неговата формация - ДПС. С връчването на третия мандат Радев де факто подпомага АПС в тази насока. Това е така, защото със своето действие президентът ги прави видими най-вече сред традиционните избиратели на старото ДПС.

Избирайки АПС, Радев вече и институционално се позиционира срещу Пеевски. Напрежението между двамата е факт от дълго време. Сега обаче то е и институционална реалност.

Вече може да се каже, че е оформен фронт срещу председателя на сегашното ДПС, който има своето твърдо ядро, но също така има и по-мека периферия.

Твърдото ядро са ПП-ДБ, АПС и Радев, а по-меката периферия - това е ГЕРБ. Бойко Борисов опитва разкачване от Пеевски. Дори може да се каже, че подаването на оставка от правителството на Росен Желязков беше част от опитите за това разкачване.

Борисов отлично разбираше, че конфигурацията на вече бившето парламентарно мнозинство води до електорални щети за ГЕРБ. Той ясно изрази това още през октомври след частичните избори за общински съвет в Пазарджик.

Председателят на ГЕРБ още тогава беше готов за оставка на правителството. Все пак изборите в една отделна община трудно могат да бъдат аргумент за правителствена оставка. Напрежението в национален мащаб обаче напълно промени ситуацията.

Оттеглянето на Желязков и неговите министри беше ход, полезен за ГЕРБ. Така партията на Борисов има шанс да ограничи и да преодолее електоралните щети. За Пеевски обаче този ход съвсем не може да се определи като полезен.

Предстоящите предсрочни избори ще се проведат в условия, крайно неблагоприятни за Пеевски и неговата формация. Именно в това се изразява и шансът на АПС да бъде отново парламентарно представен субект.

Стабилност или нова изборна спирала - какво очаква България?

И какво следва след края на правителството на Росен Желязков

Недоволството срещу Пеевски в национален мащаб най-вероятно ще намери своята проекция сред традиционния електорат на старото ДПС. И формацията, която в най-голяма степен би могла да се възползва от тези обстоятелства е именно АПС.

Следващият парламент със сигурност няма да е така комфортен за председателя на ДПС, както беше този. Да поставиш управлението в зависимост от себе си без да участваш в него е такъв комфорт, какъвто рядко може да се отдаде на който и да било политически субект или политически лидер.

Тази ситуация създаваше дисбаланс между възможностите за отправяне на искания към кабинета и носенето на отговорност за неговите решения и за цялостното му поведение. И този дисбаланс беше изцяло в полза на Пеевски и неговата формация. Ето защо той щеше да подкрепя правителството трайно и в никакъв случай нямаше да стане причина за неговото сваляне.

Най-вероятно плановете на Делян Пеевски са били на следващите парламентарни избори да обхване целия традиционен електорат на старото ДПС и да ликвидира всякакви други алтернативи в тази общност.

И това по всяка вероятност щеше да се случи ако кабинетът "Желязков" беше продължил съществуването си малко по-дълго. Или поне ако оттеглянето му не беше станало след протести, насочени повече срещу Пеевски, отколкото срещу самото него и партиите, които участваха във властта със свои представители.

Шансовете на АПС да влязат в новото Народно събрание де факто връщат Пеевски там откъдето той започна.

В началото на настоящия парламентарен мандат лидерът на ДПС измести АПС от позицията, която те имаха в парламентарното мнозинство и зае тяхното място. Именно така той се пребори за благоприятната роля, с която разполагаше по време на управлението на правителството на Росен Желязков.

Ако АПС бъдат отново в парламента, то Пеевски ще трябва да започне действията си срещу тях съвсем отначало. Дори и да не успеят да спечелят мандати в законодателния орган, а останат малко под бариерата от 4%, те пак ще са конкуренция на сегашното ДПС.

Това е така, защото страната ни е възможно отново да попадне в изборна спирала. Ако това се случи, АПС ще имат нова възможност да се състезават с Пеевски много скоро след предстоящите предсрочни избори.

Държава с главно "Д" - що за явление е това?

Настоящата политическа ситуация е много изгодна за Делян Пеевски и точно поради това той няма да предизвика предсрочни парламентарни избори

С връчването на третия мандат на АПС, президентът дава и знак относно начина, по който би искал да бъде възприеман от обществеността. Тази формация е единствената системна, която не беше част от парламентарното мнозинство и която можеше да получи третия мандат. Другата, която е системна и беше извън мнозинството, е ПП-ДБ, но за нея беше вторият мандат.

Радев се опитва да се придвижи към политическия център. С идеята си за референдум за еврото, той излезе от това пространство и се насочи към антисистемния сектор, който е ограничен и не дава възможности нито за идейно, нито за електорално развитие.

Освен АПС, всички останали варианти за възлагане на третия мандат бяха антисистемни формации (изключваме ИТН и БСП, защото те бяха част от кабинета "Желязков").

Ако Радев беше избрал някоя от тях, това щеше трайно да го обвърже с антисистемния стил в политиката и той щеше да остане без възможности за промяна на своя курс. Всъщност може да се каже, че присъствието на формация като АПС в парламента си беше истински шанс за Румен Радев.

Посредством нея той хем застава срещу несправедливостта, въплътена в общественото съзнание от образа на Пеевски, хем препозиционира себе си и даде знак, че предпочита системните формации пред антисистемните.

Критиката към Радев от "възрожденския" лидер Костадинов в момента е направо яростна. Това обаче е от полза за президента, защото му помага да се оттласне от антисистемния сектор и да се ориентира към центъра.

Може да се предположи, че с действията си понастоящем Радев тества политическата среда в търсене на отговор на въпроса да обявява ли собствен политически проект и ако ще го прави, кое е точното време за това.

В случай, че излезе на терена на реалната политика, сегашният президент ще се нуждае от партньори. Осигуряването на мнозинство за самостоятелно управление на практика е непостижима цел.

Присъствието в политическия център е най-подходящата изходна позиция за създаването на нов партиен проект. Колкото по-трайно и стабилно Радев се установи там, толкова по-вероятно е да пристъпи към осъществяването на трансформация от президент към партиен лидер.

Също така, не е невъзможно президентът първо да провери индиректно възможностите си в реалната политика, преди евентуално да започне своето плуване в нейните води.

След предстоящите предсрочни избори съставянето на кабинет със сигурност ще е доста трудно. Ако Радев опита да дирижира този процес и това му се получи, то ще означава, че индиректната проверка е била сполучлива.

Така настоящият президент хем ще държи картите по отношение на продължителността на един такъв кабинет, хем ще има готови партньори за следващата фаза от замисъла - обявяване на проект и поемане на управлението вече чрез реалния оперативен инструментариум.

На този етап целите на Радев очевидно са противодействие срещу Пеевски и движение към политическия център. Колкото до следващите ходове на президента, то те ще зависят от това доколко и кога ще бъдат постигнати въпросните две цели. Именно те ще оформят облика на Румен Радев оттук нататък и постепенно ще открехват или напълно ще отварят вратите пред него.