Държава с главно "Д" - що за явление е това?

Фразата за държава с главно "Д", изречена от Делян Пеевски по време на скандала с Асен Василев и други представители на ПП-ДБ до сградата на парламента, ще се помни още дълго време. Тя е израз на нарастващата роля на Пеевски в българската политика.

Това вече е ясно оформена тенденция, която ще продължи и през следващите месеци и ще обхване президентските избори.

ДПС-то на Пеевски води след себе си електорат от около 500 хил. гласоподаватели (по груби сметки на база социологически проучвания). Този обем не може да бъде пренебрегнат при сегашните нива на избирателна активност, независимо за какъв вот става дума.

Има обаче и друга причина, която дава допълнителен властови ресурс в ръцете на Пеевски.

Става дума за самата политическа ситуация, която съществува и се развива в момента в страната. Нежеланието на ПП-ДБ да взаимодействат с ГЕРБ прави политическата среда още по-разпиляна и неподатлива на политическа и управленска логика.

За да съществува правителство при тези обстоятелства, са необходими редица компромиси, а за да функционира то горе-долу нормално компромисите стават още повече.

Настоящата политическа среда е трудна и за ГЕРБ, и за ПП-ДБ. За ДПС и Делян Пеевски обаче тя е златна. Всъщност това, което прави сегашният лидер на Движението, е връщане към най-силните години на Ахмед Доган.

ДПС беше балансьор в българската политика и умело накланяше везните в едната или другата посока. Сега Пеевски, без да участва в управлението, има сериозно влияние върху него и това е истински урожай.

Това е позиция, която създава дисбаланс между права и задължения и този дисбаланс е изцяло в полза на Пеевски.

В този смисъл фразата за държава с главно "Д" следва да се разглежда като отправена не само към ПП-ДБ, но и към ГЕРБ и останалите партии в управлението. Както и въобще към политическите субекти в страната.

Ролята на ДПС нараства, а ПП-ДБ не са готови за избори

Възходът на Пеевски, отсъствието на Радев и трудностите пред ПП-ДБ разкриват новите политически реалности

Настоящата политическа ситуация е много изгодна за Делян Пеевски и точно поради това той няма да предизвика предсрочни парламентарни избори. Ако го направи, е почти сигурно, че ще занули неговия основен опонент - АПС (Доган), но политическата ситуация ще се промени и той може да загуби предимството, което тя сега му дава.

Борисов също разбира контекста, в който се намира страната в момента, и това определено го изнервя. Той не е щастлив нито от факта, че ПП-ДБ странят от ГЕРБ и не желаят взаимодействие както на парламентарно, така и на президентско равнище (обща кандидатура на ГЕРБ и ПП-ДБ), нито от обстоятелството, че Пеевски е твърде краен спрямо лидерите на ПП-ДБ, което още повече води до пакетирането на двамата (Борисов и Пеевски) и до максимално изостряне на критиката срещу тях.

Борисов би предпочел да има по-балансирани отношения както с формацията на Пеевски, така и с ПП-ДБ. По този начин ГЕРБ не биха попаднали в зависимости нито в едната, нито в другата посока.

В момента формацията на Борисов се намира в особена ситуация. И въпреки че при хипотетични предсрочни избори промени ще има, ситуацията за ГЕРБ няма да се промени. Те са първа политическа сила и ще останат такава.

Проблемът обаче, които имаха с формирането на кабинет няма да намери решение. Хората на Борисов няма да могат да излъчат свое собствено правителство, нито ще имат естествен партньор, който да ги подкрепи. Така че те отново ще трябва да търсят нетрадиционна коалиция и да правят вече познатите компромиси.

В няколко случая досега Борисов е показвал, че трудно понася тези обстоятелства, но няма друг избор, защото избирателите поставят формацията му в това положение. Имаше дори случай, в който лидерът на ГЕРБ почти се отрече, поне на думи, от премиера Желязков и правителството, заявявайки че то не е негово, а на всички партии, които участват в него или го подкрепят.

Част от причините за това е и подкрепата, която идва от Пеевски. Всъщност така Борисов сигнализира на лидера на ДПС, че подкрепата към кабинета не се изчерпва само с изисквания към премиера и министрите, а предполага и активно участие във формирането и реализирането на съответните публични политики.

В действителност Борисов се стреми към баланс между права и задължения, докато за Пеевски отсъствието на такъв баланс е добре дошло, както вече беше отбелязано.

Този вот беше като старите, само че нов! Така е, но не съвсем!

Гласуването срещу кабинета на Росен Желязков дава шанс на партиите да се преподредят за президентските избори

Това е въпросът с най-голям потенциал за създаване на напрежение между Борисов и Пеевски и между ГЕРБ и ДПС.

На този етап няма обстоятелства, които да изведат този въпрос на преден план, поради което той остава с второстепенно значение. Няма как обаче да е сигурно, че това не би могло да се промени. Все пак не бива да се забравя, че Борисов беше критичен към Пеевски след неговия скандал с Асен Василев и други членове и привърженици на ПП-ДБ.

Засега поне от ПП-ДБ не показват готовност и намерение да експлоатират максимално въпроса, който може да доведе до напрежение между Борисов и Пеевски. Ето защо, въпреки всичко, е по-вероятно той да продължи да се намира в миманса и да няма съществена роля в развитието на политическия процес.

Говоренето от страна на ПП-ДБ, че Борисов е станал напълно зависимо от лидера на ДПС де факто не носи нищо, т.е. никакви позитиви или негативи, било то за Борисов или за Пеевски. Възприятията към това говорене не излизат от рамките на твърдия електорат на градските десни. А там е ясно, че двамата са едно и също и въобще никакво друго разбиране не би могло да пробие в тези среди.

ПП-ДБ могат да въздействат върху настоящата ситуация в страната не с реторически, а с политически подход. Това до голяма степен е свързано с предстоящите президентски избори и начина, по който ще стане явяването на тях.

Градските десни очевидно разбират значението на този вот. Фактът, че заговориха за него година и половина преди провеждането му, говори именно в тази посока.

Засега обаче ПП-ДБ не могат да предложат жизнена формула, чието прилагане да им осигури необходимите възможности, така че техният кандидат да е сред фаворитите и да има реален шанс да спечели доверието на избирателите.

Борисов пък ще продължи да дава мило и драго за обща президентска кандидатура на ГЕРБ и ПП-ДБ. Най-вероятно това няма да стане, но ако все пак лидерът на ГЕРБ направи този пробив, това би било огромно постижение за него и за партията му.

В тази хипотеза по отношение на парламента Борисов ще има партньорски отношения с Пеевски и ДПС, а по отношение на президентската институция съответно с ПП-ДБ. Така той би постигнал балансирани отношения и в едната, и в другата посока, които ще дадат възможности на ГЕРБ за повече лавиране и избягване на зависимости.

Новият политически сезон – "циганско лято" или хладна есен?

Какво можем да очакваме от завръщането на Народното събрание от ваканция - коалиции, напрежения и неясни перспективи

Разбира се, такова развитие няма да е от полза за държавата с главно "Д" на Пеевски. Това послание би загубило сегашното си значение и дори може да спре да бъде споменавано, защото неговият автор няма да се намира в чак толкова изгодно положение, в каквото е в момента.

ПП-ДБ определено трябва да преосмислят част от политическото поведение, което са избрали да следват, макар че това едва ли ще се случи. Внасянето на вотове на недоверие срещу правителството и пълното избягване от страна на градските десни да взаимодействат с ГЕРБ водят до увеличаване на ролята на Делян Пеевски в българската политика. Т.е., случва се това, което ПП-ДБ въобще не желаят.

За Пеевски президентската институция ще бъде от значение и затова той с охота би предоставил подкрепата си на кандидата на ГЕРБ. На следващия държавен глава най-вероятно ще му се налага да назначава служебни премиери.

Така че, за да е възможно говоренето за държава с главно "Д", на Пеевски ще му е нужно да се спогажда с него. Вероятността за съществуването на тази възможност е 100%, ако Пеевски има своя електорален принос за избирането на новия президент.

В така очертаната обстановка ПП-ДБ трябва да намерят своето място и да приемат както позитивите, така и негативите, които то носи.

Определено положението е трудно, а намирането на полезни ходове още повече. Политиката обаче е дълга и продължителна игра, която изисква стратегии и търпение.

Ако ПП-ДБ осъзнаят това и потърсят желаните резултати в този контекст, може би ще имат повече постижения. И ще излязат от тясната електорална рамка, в която се намират и която поне на този етап ги държи на безнадеждно разстояние от първото място. Там ГЕРБ стои по категоричен начин и това се потвърждава от абсолютно всички социологически проучвания.