Както писахме вчера - кабинетът "Радев" вече е факт! Очаквано досегашният президент, а сега лидер на "Прогресивна България" и министър-председател Румен Радев получи първия мандат за съставяне на правителство в рамките на 52-ото Народно събрание от президента Илияна Йотова. Той го върна бързо изпълнен със състав и структура на Министерски съвет, а след това още по-бързо бе издаден указ за гласуването му в Народното събрание.

Очаквано мнозинството в парламента, което има "Прогресивна България" нареди така точките в законодателния орган, че именно правителството да бъде основна тема на дебат и гласуване в Народното събрание. Кандидатът за министър-председател мина със 124 гласа "За", а самият състав и структура на правителство със 122 гласа "За", като именно министрите бяха захапани от "политическите врагове" и предизвикаха коментарите на парламентарно представените партии. 

От опозицията заговориха за "политически миш-маш", за сянката на "Има такъв народ", които не успяха да влязат в Народното събрание, до такива лица и фигури в правителството, които будят съмнения дали биха осъществили така бленуваните реформи в правителството на Румен Радев. Беше заговорено още и как новият правосъден министър - Николай Найденов ще извърши съдебна реформа, при положение, че е работил с прокурори на Бойко Борисов и Делян Пеевски?

Друг пример - новият заместник-министър на културата Пламен Славов, който е част от екипа на министъра на културата - Евтим Милошев, е обучен в школата по атеизъм на КПСС.

Именно темата за предполагаемата близост с фигури от ъндърграунда на политико-икономически свят се превърна в една от първите линии на атака срещу кабинета още преди да не са минали т. нар. "100 дни толеранс". 

Следващ много очевиден пример, който бие на очи е назначението на земеделския министър Пламен Абровски, около когото се завъртяха коментари за връзки бизнесмена Христофорос Аманатидис, известен още като Таки. Атаките спрямо Абровски наложи и самия Румен Радев публично да го защитава. "Няма Таки, няма Маки - Пламен Абровски е член на "Прогресивна България" и точка", отсече премиерът още в първите часове след клетвата, опитвайки се да затвори темата още преди тя да се превърне в политически проблем.

Как тръгна правителството на Румен Радев?

Управлението тръгва с амбицията да сложи край на политическата криза, но и с тежкия багаж на съмненията около кадровия състав, зависимостите и реалната способност на новата власт да удържи мнозинство извън първия вот.

Всъщност кабинетът тръгна не с меден месец, а с директно предупреждение към обществото, че лесни времена и спокойствие на "Дондуков" 1 няма да има. Самият Радев даде знак за това още от парламентарната трибуна, а от управляващото мнозинство заговориха повече за "дела, а не TikTok видеа" — опит за разграничаване от последните управления и от политиката на шумните социални мрежи.

И ако публичното говорене цели образ на твърда и работеща власт, която удря по масата с твърда ръка, то първият реален ход на новия премиер показа друго — сериозна подготовка за ревизия. Още в деня на встъпването си кабинетът разпореди проверки във всички министерства. 

Този ход на кабинета "Радев" не е изненадващ. Още президентът Илияна Йотова предупреди, че министрите ще заварят "гърмящи мини" в администрацията и че първата им задача е да видят "какво заварват".

Всъщност именно тук се крие и голямото изпитание пред кабинета "Радев". Управлението влиза във властта с високи обществени очаквания, но и в изключително труден момент — липсата на редовен бюджет, социално напрежение, подготвяни протести и сериозен натиск върху цените, които създават усещането в обществото за безконтролност и липса на държава. Още в деня на клетвата транспортният бранш само отложи национален протест, без да се отказва от исканията си.

Това означава, че всяко по-сериозно решение — бюджет, икономически мерки, борба с инфлацията, борба с високите цени и неравенствата, невдигането на данъците, запазване не социалната политика и доходите на хората, без да бъде рязано до кокал, кадрови смени, регулатори, съдебна реформа — ще минава през тежки парламентарни договорки. А точно там започват и големите рискове за Радев, който ще разбере колко тежка е царската корона и как се протестира под прозорците на властта. Защото едно е да излезеш на протеста при хората с вдигнат юмрук от удобството на президентството, а съвсем друго да предложиш работещи решения от горещия стол на министър-председателя.

Допълнителен проблем за новата власт е, че самият Румен Радев влиза в друга роля. Доскоро той беше политическият критик от "Дондуков" 2, който атакуваше статуквото от дистанция. Сега вече е човекът, който ще носи пряка отговорност за цените, доходите, назначенията и скандалите във властта.

Правителството може да изглежда стабилно още в първия ден, но тепърва ще се вижда дали зад него стои реално политическо мнозинство или просто временен комфорт след изборите. 

Въпросът дали кабинетът "Радев" може да изкара пълен мандат засега остава без категоричен отговор.

Една опозиционна партия в 52-ото Народно събрание трудно би дръпнала килимчето на кабинета, тъй като не разполага с нужния брой народни представители евентуално сама да внесе вот на недоверие, а ще трябва да търси подкрепа. Друг би бил въпросът дали ще се намери "обединена опозиция", която да свали правителството или ще се бори да "ближе рани", за да върне част от загубени си електорат, който видя нов "спасител" в друга партия. 

Ако правителството успее бързо да овладее бюджета, социалното напрежение и да покаже резултати срещу усещането за безвластие, има шанс да консолидира подкрепа. Ако обаче ревизиите се превърнат единствено в политическа чистка, а обещанията останат само в парламентарните речи, първоначалният кредит на доверие може да се стопи много по-бързо от очакваното.

Обществото вероятно ще даде кратък толеранс на новата власт. Но след години на избори, служебни кабинети и политическо изтощение и апатия, този път очакването не е за силни думи, а за видим резултат. И то бързо.