Дали пък не се задава “светлината в тунела” за нашите обвиняеми медици в Либия? Днешните решения на либийския съд, като че ли дават осезаемо основание за оптимизъм.

Световни медицински капацитети са допуснати като свидетели, при това знаем, че тяхното мнение оневинява българите по най-тежкото обвинение, а като прибавим и това, че следващото дело на 3 септември няма да се гледа от съдии от Бенгази (тъй като те могат да бъдат подложени на обществен натиск от пристрастие към трагедията на тези близо 400 деца), то след четири години най-после можем да започнем да мислим в по-светли тонове за съдбата на сънародниците ни.

Но подчинявайки се на старото правило за главозамайването, е необходимо да помислим за изключително сериозните предстоящи събития.

Първото е пристигането на професорите Монтание и Колизи в Бенгази. То просто задължително трябва да стане и в този един месец до делото по този въпрос трябва да се работи изключително активно.

Второто и съвсем не в кръга на шегата, е да се осигури и присъствието на адвокат Осман Бизанти. Той за второ поред дело липсва от съдебната зала, изпращайки свой сътрудник. Без ни най-малко да се съмняваме в преценките и качествата на Бизанти, не може да не си зададем въпроса за отсъствието му.

Третото, което трябва да ни държи нащрек, е вероятността съдът въобще да не вземе пред вид показанията на Колизи и Монтание. Звучи почти невероятно, но изминалите четири години все пак са факт.

И не на последно място – след като се отвори дума за 4-те години – дали вече не е време за въпроса, докога ще продължи тази мъчителна история. И след всичко, което премина и което предстои да преминава, по какъв начин ще бъде премерена цената, платена от шестимата наши медици.

Защото този процес продължи толкова дълго, че едва ли не взехме да мислим изключително за неговия успешен край, без да си дадем ясна сметка, че между началото и края му (който е някъде в бъдещето) мина огромно по обем време, в което обвиняемите българи бяха принудени да живеят пряко волята си при условия и натиск – физически, психически и морален, на който човек трудно би могъл да издържи, усещайки неопределеността на неговата продължителност.

Замисляйки се ни се явява изводът, че светлината я има, но тунелът отново е много дълъг.