В събота Европа отново беше разделена: в страните членки на ЕС празнуваха Деня на Европа, а в повечето бивши съветски и югославски републики - Деня на Победата.

Там, където отдадоха приоритет на европейските ценности, наблегнаха на призива на някогашния френски външен министър Робер Шуман за помирение между бившите врагове и обединяване на тежката промишленост, което слага началото на европейската интеграция и е първата стъпка към създаването на ЕС.

Неслучайно, именно в навечерието на годишнината беше проведена срещата на високо равнище в Прага, където беше лансирана инициативата „Източно партньорство", насочена към постепенната интеграция на шест бивши съветски републики - Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Грузия и Азeрбайджан.

Не може да се каже обаче, че беше постигнат някакъв успех в тази посока: отмяната на визите остана за по-далечното бъдеще, срещата между арменския и азербайджанския президенти завърши безрезултатно, вътрешните конфликти в Грузия, Молдова и Украйна продължават, а беларуският президент Александър Лукашенко направо се подигра с организаторите на срещата и без изобщо да пътува до Прага заяви, че „без Беларус Европа просто не може да живее".
Този форум беше пълен провал за чешкото председателство.

По същото време в Сърбия и сръбските анклави в бивша Югославия, както и на много места в Чехия, Словакия, България и Македония левицата организира честване на Деня на победата над хитлеровия фашизъм и местните му марионетки.
Положени бяха венци на паметниците на Съветската армия, почетени бяха местните ветерани.
Особено активна беше рускоезичната общност в цяла Източна Европа, независимо от политическите си предпочитания. Потомците на бели и червени празнуваха заедно.

Във всяка една от бившите съветски републики Денят на победата имаше свой оттенък. Еднозначно празнуваха само в Беларус и средноазиатските мюсюлмански републики.

В Украйна и балтийските държави на този ден се усилва противопоставянето между проруските и просъветски сили и местните националисти.

В Армения празнуваха троен празник - Деня на победата, деня на превземането на град Шуши в Нагорни Карабах и деня на създаването на Карабахската армия. И трите юбилея са повод за гордост и радост за арменците.

В Азeрбайджан естествено, тази дата е повод за болка и унижение. Там съответно гориха арменското знаме в град Сумгаит.

В Молдова и Грузия датата се отбелязва на фона на вече позатихналите или продължаващи с пълна сила безредици. Въпреки, че по отношение на възприемането на победата над фашизма там общо е налице консенсус (в Грузия дори положиха венци на паметника на Сталин в родния му град Гори, край който са разположени палатки и дървени бунгала за грузинските бежанци от Абхазия и Южна Осетия), ожесточаването на политическото противопоставяне върви с пълна сила.

Специално що се отнася до Грузия, масло в огъня наля руският президент Дмитрий Медведев, който директно намекна на грузинския си колега Михаил Саакашвили, че може да го сполети съдбата на Хитлер с напомнянето си, че тези които прибягват до сила, трябва да научат уроците от този ден.

Това беше капакът на тюрлюгювеча, който си забърка самият Саакашвили - измислил бунт в една от военните си бази, в началото на ученията, организирани от НАТО, арестува предполагаеми руски шпиони сред висшето офицерство, ожесточи репресиите срещу лидерите на арменското малцинство в областта Джавахк (Джавахетия).

В момента срещу него протестират над 20 000 души в центъра на Тбилиси. Да се представят всичките за руски шпиони е направо смешно. И западните лидери навярно все повече се убеждават, че тяхната марионетка в грузинската столица ги компрометира и е време да бъде сменена.

Това няма да е трудно да стане по демократичен път, тъй като има достатъчно прозападни и антируски ориентирани грузински политици, които за разлика от Михаил Саакашвили са адекватни на ситуацията в страната и на световните реалности.
Една от тях е, че Грузия не може да си позволи дълго време да бъде в лоши отношения с Руската федерация.

Защото това означава съсипване на грузинската хранителна промишленост и селско стопанство, почти изцяло зависими от руските пазари.
Тогава тази и без това бедна страна ще потъне в още по-голяма мизерия. А НАТО и ЕС едва ли биха заложили развитието на отношенията с Руската федерация заради една малка, бедна и непредвидима страна.

Затова, който и да дойде на мястото на Михаил Саакашвили (най-вероятно Нино Бурджанадзе), ще трябва да се съобразява с тази реалност.

А военните командири от НАТО сигурно вече съжаляват, че са избрали Грузия за терен за провеждане на военните учения. В тази ситуация едва ли ще принесат практическа полза, но ще влошат отношенията с Москва.

В случая най-адекватно постъпиха лидерите на Сърбия и тези бивши съветски републики, които се отказаха от участие в маневрите и избегнаха проблеми с великия съсед.