Историческото посещение (първо след цели 33 години) на турски президент в Багдад кой знае защо остана извън полезрението на българските и голяма част от световните медии.

Това обаче не означава, че то не промени геополитическия баланс в района на Двуречието. Смело може да се каже, че Абдулах Гюл и Джелал Талабани направиха крачка към стратегическо партньорство.

Разбирателството помежду им ще остави по-малки възможности за намеса във вътрешните им работи на другите регионални сили и на световните военно-политически и икономически колоси като Русия, Китай, САЩ и ЕС.

Подписаните договори за удвояване на търговския обмен от 5 000 000 000 на 10 000 000 000 долара отслабват зависимостта и на двете страни от горепосочените държави и от организации от типа на МВФ и Световната банка.

Бързото развитие на икономическото сътрудничество между двете страни обаче е невъзможно без осигуряването на нормалното функциониране на петролопроводите, доставящи иракски петрол на турска територия, както и гарантирането на безопасността на обслужващия ги персонал.

А в последно време атаките на бойците от ПКК срещу тях станаха все по-ефективни. Този факт засяга интересите и на Турция, и на Ирак, както и на автономния Иракски Кюрдистан.

Затова в срещите и разговорите от иракска страна участваха най-висшите ръководители и на двете големи кюрдски партии в автономната област.

От страна на Патриотичния съюз на Кюрдистан това бяха президентът на Ирак Джелал Талабани и министърът на външните работи Хошиар Зебари (двамата навремето приеха тези постове в Багдад с цената на отслабване на влиянието им в Ербил).

От страна на управляващата в Ербил Демократическа партия на Кюрдистан присъстваше министър-председателят Ниджерван Барзани - зет и племенник на президента Масуд Барзани (последният беше единственият отсъстващ от големите играчи). И ясно демонстрираха консенсус по отношение на ПКК.

На пресконференцията в края на срещата между двамата президенти Джелал Талабани, в присъствието на всички гореспоменати, призова ръководството и бойците на ПКК незабавно да прекратят бойните действия и диверсионните акции, или да напуснат иракската територия.

Въпреки че на този етап, нито иракската армия и полиция (от която през миналата година за корупция са уволнени 62 000 служители - 10% от личния състав), нито паравоенните формации на двете кюрдски партии, нямат капацитет да се справят с добре въоръжените и отлично натренирани бойци на Абдулах Йоджалан, Багдад може да предостави на Анкара правото да разшири военните си операции на територията на Иракски Кюрдистан.

Те могат да се окажат фатални за структурите на ПКК, разположени там. В такъв случай нейните подразделения ще бъдат изправени пред дилемата къде да се преместят.

Те не биха могли да преминат в Сирия, поради огромната разлика във военните възможности между Анкара и Дамаск. Навремето, през есента на 1998г. сирийските ръководители бяха принудени да изгонят Абдуллах Йоджалан от страната, поради заплахата от турска окупация. Тази заплаха бързо може да възникне отново.

При последната голяма офанзива на турската армия в Северен Ирак някои от лидерите на ПКК говориха за прехвърляне в Ислямската Република Иран, на чиито територии живеят компактни кюрдски общности.
В масов план обаче това не беше осъществено.

От друга страна, арменските и азербайджанските лидери постоянно си отправят взаимни обвинения за даване на убежище и дори за заселване на бойци от ПКК със семействата им, съответно в Нагорни Карабах и Нахичеван.

Дори това да беше вярно, оттам те не биха имали никакъв шанс да проникват на турска територия и бързо биха се превърнали просто в бежанци.

Така че на последователите на Абдулах Йоджалан им предстои бързо да се ориентират в променящата се обстановка и да вземат адекватни решения.

В противен случай голяма част от тях могат да се лишат и от каузата си, и от живота си. Настъпващата пролет (когато обикновено турската армия започва атаките си срещу позициите им в Иракски Кюрдистан) ще даде отговор на тези въпроси.

В Ербил е разположена централата на още една партия, играла значителна роля в иракската политическа история през по-голямата част на ХХ век и досега.

Това е Иракската комунистическа партия, чиито членове навсякъде по света (включително и в София) тази събота и неделя ще честват 75 години от създаването й.

Тя е основана на 31. ІІІ. 1934г. от приелия исляма евреин Юсеф Салман (другарят Фахад), обесен в Багдад на 14. ІІ. 1949г.
Последните му думи са: "Комунизмът е по-силен от смъртта и ни издига по-високо от тази бесилка".

След тази екзекуция, по-голямата част от нейните основатели и ръководители емигрират в Израел. Тя идва на власт в коалиция с партията БААС. Когато обаче Саддам Хюсеин отстранява от властта Ахмед Хасан Ал Бакр, между двете партийни ръководства веднага възниква конфликт, който се превръща в гражданска война, с многобройни жертви и от двете страни, включително и на българска територия.

Стигаше се до абсурдните ситуации на редовните конгреси на БКП и на други партийни и комсомолски мероприятия да присъстват едновременно делегации на партията БААС, водени от близки роднини на Саддам Хюсеин и на Иракската комунистическа партия, водени от нейния Генерален Секретар Азиз Мохамед.

Днес Иракската комунистическа партия участва в правителствената коалиция на министър-председателя Нури Ал Малики. Дадено й е Министерството на науката и технологиите, оглавено от Раик Фахми.
Има и няколко заместник-министри. Идеологията и вече има малко общо с марксизма.