Веднага след християнската Коледа, в предимно мюсюлмански Ирак за пореден път се случиха печални събития.

В кюрдския град Киркук при атентат бяха убити 3 и ранени 9 деца, в шиитски квартал на Багдад пак при атентат бяха убити 14 и ранени десетки столичани, по същото време в центъра на столицата беше отвлечен важен чиновник от министерството на търговията, а в пристанищния град Басра английските окупационни части щурмуваха полицейски участък и го изравниха със земята, убиха 7 полицаи, и освободиха всички затворници.

Оправданието на англичаните за последната акция е, че полицаите в участъка са се оказали бандити и изверги, подлагали задържаните на нечовешки изтезания и тормозели местните хора.

Естествено, официалните местни и централни власти не приемат подобни обяснения и обвиняват лондонските емисари във всички възможни грехове.

Това може да означава само едно: на мирното съвместно съществуване между английската армия и местните власти и населението в крайбрежните шиитски райони на Ирак окончателно е сложен край.

Занапред англичаните ще са принудени да дават не по-малко жертви от американците, ако разбира се останат с тях до края на кампанията, включително и след обявеното, но несъстояло се до момента оттегляне на Тони Блеър от активната политика.
Това означава нарастващо напрежение в британското общество.

Все пак, жертвите на англичаните са несравними със загубите на американците, които на 26 декември 2006 година превишиха с 1 човек загиналите при терористичните удари в САЩ от 11 септември 2001 г.
При това, те са причинени от различни структури на иракската съпротива, враждуващи дори и помежду си.

Това показват и последните терористични актове: едновременно загиват деца на кюрди-сунити в Киркук и араби-шиити в Багдад.

Последните вече са до такава степен радикализирани, че преди няколко дни вицепрезидентът на САЩ Ричард Чейни определи техния вожд Муктада Ал Садр като „по-опасен за американските интереси в Ирак от Усама Бен Ладен", а самият Джордж Буш нарича отиващата си година "трудна" за американската кампания в Ирак и признава, че "екстремистите успешно са попречили на усилията за установяване на сигурност и стабилност в страната".

Той подчертава успеха на предприетата от екстремистите "решителна стратегия за подстрекаване на насилие между сунити и шиити", който е навредил на "усилията ни да помогнем на иракчаните да възстановят страната си".

Подобни констатации означават, че във Вашингтон вече напълно са осъзнали мащаба на съпротивата, с която се сблъскват в процеса на налагането на „демократичните норми" и „новия световен ред".

Още повече, че тази съпротива има перспективи за консолидация.
В момента в Багдад тече конференция за национално помирение, в която участват представители на почти всички политически, етнически и религиозни структури в страната, включително на бившите баасисти, въпреки че Арабската социалистическа партия БААС е забранена със закон.

На конференцията баасистките ветерани са заявили ясно своите претенции да отстояват човешките и гражданските си права и солидарно да участват в съпротивата срещу окупацията на страната.

Общото между всички участници в конференцията са антиамериканските и антизападните установки. Тоест, на този етап единствено кюрдските иракски лидери се стремят към някаква форма на сътрудничество със Запада.

Това обаче може да се окаже временна ориентация от меркантилни подбуди.
За пример можем да посочим краткия флирт на лидерите на двете най-големи и силни партии от Иракски Кюрдистан - сегашните президент на Ирак Джелал Талабани и губернатор на областта Масуд Барзани - с ръководството на Република Турция.

С цел да ги привлекат изцяло на своя страна, анкарските ръководители им дадоха турски международни паспорти. Когато обаче войната започна, и двамата заявиха, че всеки опит на турската армия да навлезе в Иракски Кюрдистан ще бъде посрещнат "на нож", независимо под каква форма Република Турция реши да участва в акцията по свалянето на Саддам.

Изтъкнат лидер на Иракската комунистическа партия (чиито структури са най-силни именно в кюрдските райони на страната) окачестви даването на турските международни паспорти на Талабани и Барзани като "неуспешен опит за подкуп".

Този конфликт доведе и до сериозни турско-американски противоречия и даже до задържане на турски командоси от американски военнослужещи по време на войната.

Кюрдите в Ирак най-вероятно ще останат съюзници на САЩ още известно време.
Това обаче в никакъв случай не може да се каже да арабите - сунити и шиити.

Неясна е позицията на другите национални и религиозни малцинства - тюркмени, арменци, асирийци, перси и други. Така или иначе, всички те се стремят единствено към гарантиране на правата и свободите на своята общност и са безразлични към останалите.
Това може да означава само едно - единна иракска държава на практика отдавна не съществува.

И затъването на армиите на САЩ и Великобритания в иракското блато са усилия, хвърлени на вятъра, които могат да доведат до много сериозни сътресения в двете страни и в НАТО като цяло.