Атентатът в Истанбул удари едновременно по двама държавни ръководители: Реджеп Тайип Ердоган и Ангела Меркел.

Първият е компрометиран, в качеството си на държавен глава, който има претенции да управлява цялата територия на страната, контролирайки сигурността поне в големите градове. Случилото се в туристическия център на Истанбул – Султанахмет, отнема правото на турските ръководители да претендират, че управляват спокойна и сигурна страна.

Ангела Меркел вече е тотално разобличена като лидер както на ФРГ, също така и на немската и европейската консервативна десница. Тя няма да може да се противопостави на радикалните десни, които надигат глава в Германия и сигурно скоро ще отстъпи премиерския пост на някой популист, който ще продължи да експлоатира антимигрантската реторика. Дали ще е ляв или десен, няма никакво значение.

В тази ситуация, ако Владимир Путин успее с парите от „Северен Поток” да върне Герхард Шрьодер на политическата сцена и дори на стария му пост, ще „удари в десятката”. Това обаче е много малко вероятно, на фона на крайно-дясната вълна в Германия.

Демонстрантите вече носят плакати, на които Ангела Меркел е изобразена с фередже. По този повод, си спомням голата фотография от младите години на немския канцлер - на един нудистки плаж в ГДР, заедно с две други тогавашни „гедеронки” (жаргон на старите спасители на „Златните пясъци”). И ми се струва, че следващият фото-монтаж, който ще видим на плакатите, носени от неонацисти на демонстрациите, ще бъде на голата млада Ангела, украсена с фередже.

Бог и съдбата явно обичат Путин! Атентатът в Истанбул му свърши повече работа, отколкото бяха в състояние да се отчетат ФСБ и ГРУ, взети заедно. И напоследък активизиралият се Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун), с когото се запознах през 1997г. в София, може да продължи да се пени, в изброяването на провалите на руското ръководство. Обаче на този етап му обръщат все по-малко внимание, на фона на неизбежността на подобряването на отношенията между Москва, от една страна и Брюксел и Вашингтон, от друга. А Ердоган явно загуби благоразположението и на Меркел, и на Обама, тъй като силно преувеличи възможностите на своите специални служби.

Ако самоубиецът наистина е член на ДАЕШ (Ислямска държава), той постави турското ръководство в изключително неудобно положение. В международен план доказа правотата на Путин в конфликта с Ердоган. Във вътрешен стимулира антиислямистката опозиция - както светска, така и кюрдска. И може би лидерът на парламентарната прокюрдска партия Селяхатин Демирташ не само ще се оправдае пред обществеността за визитата си в Москва и срещата с руския външен министър Сергей Лавров (между другото, наполовина арменец), но и ще може да разобличи политиката на сигурност на управляващите. А това означава началото на края на управлението на умерените ислямисти.

Пострадалите перуански туристи сигурно ще принудят и президента на новия южноамерикански „икономически тигър” Олянта Умала да заеме по-безкомпромисна позиция спрямо ислямския тероризъм, чието конкретно измерение може да бъде свързано с ограничаване на привилегиите на богатите арабски имигранти, които през последните десетилетия се опитват да поставят на колене икономиката на редица страни от региона, противодействайки на световния еврейски капитал.

Олянта определено не симпатизира мюсюлманите, които се опитват да наложат нормите и начина си на живот на свободолюбивите южноамериканци. И за разлика от съседен Еквадор (където за сравнително кратък период се изредиха двама президенти – араби), в Перу няма шанс мюсюлманин да стане президент. Особено след трагедията на Султанахмет, засегнала перунците

Атентатът отдалечи Турция от Европа на светлинни години. Нищо чудно, това да е била и целта на ислямистите, които искат да съхранят страната в сферата на влияние на „Дар Ал Ислям”. И успяха!

Нашето външно министерство предупреди по възможност да не се пътува до Турция. Обаче трябва да изясним, че в югоизточната ни съседка попадат две групи български граждани: такива, които търсят евтини приключения и османска екзотика и други, които преминават оттам транзит.

Първите, естествено, могат да се сърдят единствено на себе си, ако им се случи нещо неприятно.

Вторите обаче просто нямат избор – пътуват до две близки бивши съветски републики в Кавказ: Грузия и Армения. Те биха избегнали Турция като транзитна държава, ако цените на самолетните билети бяха по-приемливи, или ако най-после се реализира споразумението, подписано през 2012 година от транспортния министър Московски и арменския му колега за откриване на редовна линия между Ереван и София.

Явно опасността за пътуващите транзитно през Турция става все по-голяма. Така че, нека външният министър Даниел Митов да отправи това предупреждение най-напред към колегата си Ивайло Московски. И двамата да видят как ще решат проблема.

Защото, Република Турция от „нулеви” премина към максимални проблеми с всички свои съседи (ако, разбира се, не смятаме 8-километровата граница с принадлежащия на Азербайджан Нахичеван). И там тепърва ще се увеличава опасността от тероризъм. Това означава и че икономическото чудо на югоизток е към своя край. И влизаме в един порочен кръг: тероризъм – бедност – тероризъм – бедност…

Занапред Турция трябва да престане да бъде транзитна страна, въпреки идеалните условия на истанбулското летище „Мустафа Кемал Ататюрк”. Поне за жителите на Балканите и Южен Кавказ.