Чешкият президент Милош Земан и словашкият министър-председател Роберт Фицо почти едновременно направиха изявления пред едни от най-авторитетните и тиражни СМИ в страните си: „Блеск" и „Сме". Двамата разкритикуваха политиката на Брюксел на изолация на Москва и дадоха да се разбере, че Прага и Братислава няма повече да дадат съгласието си за налагане на нови антируски санкции.

Те посочиха, че икономиките на двете страни търпят сериозни загуби и забавят развитието си, заради блокирането на търговските връзки с Руската Федерация и техните народи не виждат защо трябва да страдат заради конфликта в Украйна, където засега няма сигурни доказателства за пряка руска намеса.

Що се отнася до Крим, в двете братски държави има достатъчно гастарбайтери оттам, като почти всичките се самоопределят за руснаци и са използвали украинските си паспорти единствено, за да дойдат да спечелят малко пари в страни, където почти нямат езикова бариера.

Това охлажда ентусиазма на чехите и словаците за вземане на страна в конфликта, при положение, че културата на мира при тях е на много по-високо ниво, отколкото във всички съседни държави. Там почти са забравили дадените 70-80 жертви през 1968г., на фона на многомилиардните руски инвестиции в недвижими имоти в Чехия и в туристическата индустрия в Словакия. А газопреносните системи на двете държави обезмислят съществуването си без доставки на руски газ.

Освен това, много хора от бившата ЧССР изпитват носталгия по социалната система и вътрешната сигурност от времето на социализма. Тогава чехословашката полиция биеше и циганите си кротуваха. А сега не помага дори изолацията на кварталите им с каменни стени. През целия период на съществуване на ЧССР един-единствен път една луда се вряза с камион на спирка, уби 20 души, за да „си разчисти сметките с обществото", получи смъртна присъда и беше екзекутирана. А сегашният разстрел в ресторанта в Ухерски Брод не е първият и едва ли ще остане единственият: криминалната престъпност в Чехия се увеличава.

Освен тези 70-80 загинали през 1968г., чехи и словаци са стояли срещу руснаците с оръжие в ръка през Първата световна война, когато масово дезертират от австро-унгарската армия и се присъединяват към руската. В последствие се сражават срещу болшевиките и накрая им предават адмирал Колчак. В замяна, им разрешават да отнесат със себе си всичко награбено по време на дългия път към отстъплението до Владивосток. Така конфликтът с руснаците свършва, без да е започвал сериозно.

През Втората световна война словашката армия е най-ненадеждният съюзник на Вермахта, а чехословашкият корпус показва чудеса от героизъм, в състава на Съветската армия.

Затова, сегашната чешка и словашка армии са ненадежден съюзник и в НАТО, особено ако става дума новата „студена война" с Русия да се превърне в „гореща". На тях Брюксел няма да разчита.

Унгарците и австрийците имат много повече исторически причини да не обичат руснаците. Но и в двете държави водещите политици опонират на евробюрократите и търсят контакти с руските си колеги. Наблюдателите от Будапеща и Виена изиграха ключова роля в международното признаване на резултатите от референдума в Крим и легитимацията на новите власти там (Българските политици бяха отсрамени единствено от Павел Чернев. Ако е имало и други, които не съм забелязал, да ме извинят. Те не променят общото впечатление за България в Русия).

Унгарският министър-председател Виктор Орбан през последните седмици направи истинска дипломатическа совалка, срещайки се с основните участници и медиатори в украинския конфликт.

Неговата роля за примирието е не по-малка от тази на участниците в Минските срещи. След като прие в Будапеща Владимир Путин, отлетя за Варшава при колежката си Ева Копач. Галантното целуване на ръката й обаче не можа да скрие сериозните различия между двамата.

Те се проявиха на съвместната прес-конференция, където си устроиха малка историческа конференция, за да докажат един на друг, че единият народ много е помогнал на другия. Истината е, че много са си помагали и в Полша още от 19 век е останала пословицата „Венгр и поляк - два братанки, и до валки, и до шклянки" (унгарецът и полякът са двама братя, и в битката, и с чашката).

Отразявали са съвместно и руски, и немски и най-вече турски агресии в миналото. Имали са и много проблеми с украинците, особено поляците. Затова Виктор Орбан не можа да се сдържи и се разсмя, когато Ева Копач на пресконференцията употреби словосъчетанието „великият украински народ".

Забележително е, че тя го прави в момент, когато под натиска на „Десен сектор" и Партия „Свобода", кметът на Лвов Андрей Садовий не разрешава на поляците реставрация и дори елементарни грижи за полското военно гробище! То е създадено след кулминацията на кървавия полско-украински конфликт през 1920г., започнал още в края на 19 - началото на 20 век. Според канадско-украинския историк Орест Субтелни (автор на превърната от киевските власти в учебник книга „Украина: история") всичко започва от социалното разслоение между живеещите в града, образовани и цивилизовани поляци и неграмотните и ограничени украински селски жители. То постепенно се превръща в национално и регигиозно, като бързо прераства и в жестоко  въоръжено противопоставяне.

В столицата на бившата Австро-Унгарска Империя - Виена, също са много недоволни от налагането на санкциите и най-вече от провала на „Южен Поток", поставил много сериозни проблеми пред местната икономика. Двете най-авторитетни австрийски десни националистически партии - Партията на Свободата и РЕКОС също изпратиха свои представители на референдума в Крим и потвърдиха неговата легитимност. Които, ако уважаемите читатели си спомнят, един след друг дадоха интервюта на автора на тези редове.

А известният виенски дясно-консервативен историк професор, доктор на историческите науки Петер Бахмайер, след като взе участие в голяма международна историческа конференция в Москва, се появи в най-сериозното руско аналитично телевизионно предаване „Воскресный вечер" (неделна вечер) по РТР на Владимир Соловьов. В него той защити руската позиция по отношение на конфликта в Украйна и се обяви против налагането на нови санкции срещу Москва и за свалянето на старите.

Изобщо, четирите основни наследнички на бившата монархия на Хабсбургите: Австрия, Унгария, Чехия и Словакия демонстрират похвално усърдие в запазването на своята политическа независимост от Брюксел и суверенитет в изграждането на международните отношения и икономическите връзки.

Една от причините навярно е пребиваването достатъчно дълго време в една държава със западните украинци, породило нежелание да ги пуснат отново в Европа. Друга може би е категоричното отхвърляне на диктата на САЩ от политическата класа в тях. Освен това, и четирите страни са туристически, с прекрасна природа и лековити минерални извори, където са изградени многобройни хотели, санаториуми, СПА-центрове. А не е тайна, че най-добрите туристи са руснаците (или поне бяха, допреди кризата). И не им се иска да ги изгубят. Конкретно, по отношение на „Южен Поток", тези страни бяха много заинтересовани от реализацията му.

Затова, четирите бивши съставни части на Австро-Унгария се противопоставят на Брюксел и Вашингтон по въпроса за нови антируски санкции. И най-вероятно няма да ги допуснат.

Тези дни най-авторитетният румънски политолог - директорът на Института за политически науки и международни отношения на Румънската Академия на науките Дан Дунгачиу направи обширно изявление, в което обвини Русия, че атакува от всички страни Румъния - в Унгария, чрез укрепване на отношенията между Москва и Будапеща, в Молдова, чрез частичното връщане във властта на молдовските комунисти, начело с Владимир Воронин, в Украйна, чрез отделянето на Крим и Донбас и предстоящото цялостно разпадане на искуствената държава (макар че така румънците в Подкарпатската Рус, Северна Буковина и Херцката Област ще получат шанс за самоопределение). Това, според него, можело да отвори пътя за окончателното присъединяване на Приднестровието и разчленяването на Молдова и „да отвори пътя за руска агресия и по отношение на Румъния".

За никого не е тайна, че в румънската част на устието на река Дунав живеят около 250 000 руснаци - староверци, които открай време са обект на интерес от страна на тези московски институции, които се занимават с диаспората. В Букурещ и другите големи румънски градове има и потомци на белогвардейци. Те обаче са напълно интегрирани с румънците, на основата на православието.

Дан Дунгачиу не спомена България. Тоест, оценява като неуспешни действията на Русия у нас. Може би е прав, след провала на „Южен Поток". Не спомена и Сърбия. И за нея ще се окаже прав, ако въпреки сърдечната си среща с Владимир Путин, сръбският президент Томислав Николич се поддаде на натиска на проамерикански ориентираната си хърватска колежка Колинда Грабар - Китарович да се включи в антируските санкции.

За България в такъв случай ще има поне един положителен ефект: ще отстъпи на Сърбия мястото си на „предател №1" (поне според водещите руски СМИ).