Българите в чужбина загърбват България. Това е изводът, който се налага, след като Външно министерство съобщи, че едва 37 хиляди нашенци зад граница искат да гласуват на предстоящите избори.

Дори на фона на официално отчетените от националната статистика 500 хиляди наши сънародници, които са напуснали страната по време на „прехода", тази бройка изглежда пренебрежимо малка.

Съвсем незначителна обаче тя става на фона на реалния брой на българите, напуснали страната ни през последните 22 години. За всички познавачи на проблема това са около 1,5 милиона български граждани.

Разликата между „данните" на НСИ от преброяването през пролетта и тези, сочени от експертите идва от онези фантомни 1 милион българи, от които никоя власт не събра сили да се откаже. Тъй като именно те са "гласовете", с помощта на които се печелят изборите у нас повече от две десетилетия.

И това едва ли ще се промени, колкото и призиви да отправят решилите се да проговорят изборни технолози.

Че българите в чужбина съвсем са се дезинтересирали от ставащото в България и от това кой ще определя съдбата й, говори и географията на избирателните секции, които все пак ще бъдат разкрити за вота.

Най-много избирателни секции за президентския вот в чужбина ще бъдат разкрити в Турция - 24. Следват Испания с 23 и САЩ с 14 секции.

Седем ще бъдат избирателните секции в Молдова, 5 в Кипър, 4 във Франция, по 3 секции ще има в Сърбия, Германия, Великобритания, Канада, Швейцария, по 2 в Афганистан, Белгия, Гърция, Италия, Македония, Русия, Украйна.

В общо 58 страни извън България ще се гласува на президентския вот. Гласуването в Монреал, Канада, както и в сръбските Димитровград и Босилеград ще става с разрешение от приемащата държава.

На това разпределение на избирателните секции засега реагираха единствено имащите право на глас в югоизточната ни съседка.

Дружеството на изселниците от България в Турция - „Бултюрк", изпрати писмо до Централната избирателна комисия (ЦИК) с искане за разрешение за откриване на допълнителни изборни секции на 18 адреса в Истанбул, където да има 45 урни.

В писмото си изселническата организация се аргументира, че Истанбул е метрополис, където движението на гласоподавателите ще бъде много трудно. При ограничени изборни урни, почти е невъзможно да гласуват всички желаещи, защото се очакват да гласуват близо 50 хиляди, твърдят настояващите.

В писмото, изпратено до ЦИК и подписано от председателя на „Бултюрк" Рафет Улутюрк, се уведомява, че организацията е подготвила 18 училища, където ще могат да се поставят урните. От „Бултюрк" напомнят, че са готови да окажат съдействие при организацията и провеждането на изборите в Истанбул.

За следящите внимателно процесите сред българските изселници в Турция една такава реакция не е изненадваща. Защото, колкото и да се опитва Касим Дал през последните две години и особено сега - в навечерието на изборите - да подкопае влиянието на Ахмед Доган сред изселниците, ефектът не е търсеният.

Независимо, че в немалка степен е компрометиран в очите на 350-те хиляди български турци, имащи право да гласуват в Турция, Сокола все пак демонстрира, че запазва силни позиции сред структурите им. И писмото на „Бултюрк" е потвърждение точно за това.

Пък и едва ли някой може сериозно да си мисли, че бутиковата Единна народна партия на Мария Капон, към която се присъединиха в последния момент Дал и Корман Исмаилов с привържениците си, може толкова лесно и толкова бързо да измести ДПС от „сърцата" на гражданите на Турция, притежаващи и наш паспорт.

За това е нужно време и още много усилия, и най-ранната дата, на която Касим Дал би могъл да бере плодовете на своя труд ще е тази на следващите редовни парламентарни избори. Ако, разбира се, националноубийствената политика на ГЕРБ не предизвика предсрочен вот или други катаклизми.

Но, ако оставим настрани дирижираните както от ДПС, така и от самата Турция „реакции" на българските изселници, то тишината сред българските общности в Европа и Америка си има едно общо обяснение. И то се крие в съвременното глобализирано информационно общество, което ни обгръща.

Вече не е нужно непременно да живееш в България и да получаваш информация за това, което става, на място, за да разбереш, че в страната ни за пореден път се разиграва фарса - „спасителите" стават по-големи грабители от предшествениците си. Може да се отвратиш от метаморфозата и при адрес на местоживеене в Париж, Лондон, Чикаго или Торонто. И да загърбиш родината си! Като не гласуваш...

Разбира се, българите във всяка една от оформилите се големи наши общности в чужбина след 1989 г. си имат и свои специфични причини да не отидат да гласуват на 23 октомври. И те се определят най-вече от политиката на страната, която ги е подслонила и с която те свързват бъдещето си, а и това на децата си!

Предвидените 23 избирателни секции в Испания, например, са крайно недостатъчни, за да бъдат обхванати всички българи живещи на територията на кралството. По официални данни те са 150 хиляди, но реално са поне двойно повече.

Едва ли в условията на 20-процентна безработица в страната някой здравомислещ нашенец би протестирал, че официален Мадрид не е дал разрешение за откриване на още секции, които ще му позволят по-лесно да упражни правото си на глас.

Защото това би означавало сам да се набие между шамарите. Испанското правителство и без това се опитва да се отърве от неканените си „гости" от България и Румъния, а и да спре притока на нови. Доказателство за това е удължаването с още две години на срока за недопускане на българи и румънци да работят в Испания.

Още по-драстичен е примерът с предвидените 14 секции, в които ще могат да гласуват нашите сънародници в „страната на неограничените възможности". И тук съотношението между реално пребиваващи и официално признати българи е същото, както в Испания - над 350 хиляди срещу половината от тях „регистрирани".

Проблемът с възможността да упражнят вота си за нашите сънародници в САЩ обаче е значително по-голям, отколкото в иберийската държава. Не само, защото броят на избирателните места е с 9 по-малък, но и поради значително по-големите разстояния, които те трябва да преодолеят, ако решат да гласуват.

Но на достатъчно прагматичните, за да изберат за своя втора родина Америка нашенци и през ум не им минава да надигат глас. Фактът, че властите във Вашингтон регистрират само половината от тях (и то под най-различен статут!) им е предостатъчен, за да осъзнаят, че от тях се очаква по-бързо да се асимилират, а не да се обособяват в разни „общности". Пък и да гласуват, как ще й помогнат на България?!

Своите „съображения" да не се афишират прекомерно като българи си имат и нашенците в Гърция (250 хиляди), Германия (150 хиляди), Австрия (75 хиляди), Великобритания (70 хиляди) и в редица други европейски държави.

С различни чувства подхождат към гласуването и тези, притежаващи БГ паспорт от историческата българска диаспора. Изразители на двете крайности са „съгражданите" ни родени и живеещи в Македония и Молдова.

„Рекордьори" по ниска изборна заинтересованост са „македонците", които иначе са се сдобили с повече от половината президентски укази за даване на българско гражданство на етнически българи след 10 ноември - 40 хиляди.

Въпреки това да отидат пред урните, за да упражнят основното си право като граждани на България да гласуват си правят труда едва около 120-150 души в посолството ни в Скопие и още толкова в генералното ни консулство в Битоля. Без значение дали се провеждат избори за държавен глава или за Народно събрание! Което неизбежно поражда резонния въпрос: „На какво се дължи тази незаинтересованост?"

Първото обяснение, което идва веднага, е на системният терор, който македонските власти упражняват над открито обявяващите се за българи. И в това има известна доза истина. Но не по-открито афиширане на вързки с България е и закупуването на леки коли с българска регистрация, които са залели Източна Македония!

Не само „белиот терор" на сърбомакедонистите, следователно, е този фактор, който спира „македонците" с двойно гражданство да гласуват на „бугарски" избори. Явно има и още нещо, което е достойно за отделен коментар.

Съвсем друго е отношението към парламентарните и президентските избори в България на близо 20-те хиляди наши сънародници в Молдова, притежаващи и български паспорти. И на предстоящия на 23 октомври вот те са на път да регистрират една от най-високите активности, съдейки по планираните 7 секции.

Впрочем, именно нашенците с двойно гражданство в Молдова сътвориха и своеобразния рекорд на изборите за 40-ото ОНС, когато да подадат гласа си в посолството в Кишинев дойдоха 25 процента от тогавашните български граждани! Това също е феномен, който заслужава отделно внимание и който трябва да се анализира.

В заключение, трябва да се отбележи, че от изразеното от българите в чужбина нежелание за участие в престоящия вот, изключително радостни са поне две институции. Първата, разбира се, е Външно министерство, а втората - т. нар. Агенция за българите в чужбина. И за двете ведомства по-малката активност на сънародниците ни в странство означава и по-малко работа. Това, което те най-много обичат!