Визитата на арменския президент Серж Саркисян в София, макар и кратка, приключи повече от успешно.

Към досегашните 36 подписани междудържавни споразумения се прибавиха нови 4 и достигнаха кръглото число 40.

Двамата президенти подчертаха общите корени и съвместната история на двата народа.
Не може да има по-добра основа за развитието на икономическото, политическото и културното сътрудничество.

Съвместните проекти в сферата на ядрената енергетика ще направят и двете страни независими от външни енергийни източници за десетилетия напред и ще превърнат износа на енергия към съседните държави в един от най-сериозните източници на валутни постъпления в държавните хазни.

Така ще бъдат преодолени окончателно последствията на мекушавото (бих казал предателско) поведение на добре известни наши политици и на първия президент на независима Армения Левон Тер-Петросян, закрили ядрените централи край Козлодуй и на езерото Севан.

Българо-арменският бизнес форум разкри нови възможности за икономически обмен и взаимни инвестиции.

Очертава се бързо развитие на транспортните връзки и туристическия обмен, особено след очакваното установяване на сухопътна връзка между двете държави.

Това ще стане, след като от турска страна бъде отворен граничният пункт Карс - Гюмри, през който минават шосе и железопътна линия.

И тук вече стигаме до политиката.

Експресът Истанбул - Карс изминава разстоянието само за 41 часа. В източната посока винаги има свободни места, в западната обаче обикновено е препълнен.

Това е така, защото жителите на Карс и околните села (почти всички от кюрдски произход) са отчаяни от немотията и безработицата и масово се преселват към мегаполиса, свързващ Европа и Азия.

Основната причина е затворената граница и липсата на транспортна връзка и търговски обмен.

Досега в Анкара предпочитаха да обрекат този район на изостаналост и обезлюдяване, но да проявят солидарност с държавата на турците шиити, Азербайджан, която се кани да отвоюва от арменците Нагорни Карабах.

В Баку никога не са преставали с войнствената риторика и искаха да използват суматохата в Южен Кавказ през август тази година и да нанесат внезапен удар по арменските позиции.

Една от причините това да не стане е трезвата позиция на Абдуллах Гюл и Реджеп Тайип Ердоан, които разубедиха диктатора от Баку Илхам Алиев от започване на тази авантюра.

А тя можеше да струва и на него, и на целия азербайджански народ много скъпо!

Шансът, предоставен от попадането в една група на националните отбори на Армения и Турция даде шанс на „футболната дипломация".

Така се състоя историческата среща на Абдуллах Гюл и Серж Саркисян на националния стадион в Ереван, положила началото на размразяването на отношенията между двете страни.

Всъщност, една от основните задачи на арменския президент в София беше да информира българския си колега за ситуацията около Нагорни Карабах и за прогреса в развитието на армено - турските отношения.

Той благодари на Георги Първанов за проявената от България „европейска позиция" по карабахския проблем и за пълната подкрепа от страна на София за задълбочаването на диалога Ереван - Анкара.

Няма спор, че и нашата страна е заинтересована той да се развива успешно и граничният пункт най-после да бъде открит.

Тогава бързо ще бъдат реализирани амбициозните проекти, обсъждани на бизнес - форума.

Между другото, за отварянето на армено - турската граница отдавна настояват и ръководителите на ЕС. Досега турците си правеха оглушки, но видимо вече са осъзнали, че това е и в техен интерес.

Когато между Карс и Гюмри започнат да функционират шосето и железопътната линия, България бързо може да измести Румъния от позицията на главен търговски партньор на Армения в Източна Европа и да стане разпределителен пункт на арменските стоки, предназначени за страните от ЕС.

Ереван има обаче още едно изискване към Анкара: установяването на дипломатически отношения без предварителни условия.

Това е застраховка за арменската страна срещу евентуално повторение на ситуацията от 1992г., когато турската държава без предупреждение, едностранно затвори границата и много арменски ТИР-ове, автобуси и леки коли трябваше да се прибират през Грузия.

Срещата на Георги Първанов и Серж Саркисян имаше и дълбоко символично значение за историческите връзки и дружбата между двата народа.

На нея беше взето решение за отпечатване на пощенска марка с ликовете на Пею Яворов и Андраник Озанян. И двамата са обичани и уважавани и в България, и в Армения.

Стихотворението „Арменци" на Яворов го е направило може би по популярен в Армения, отколкото у нас.
Във всеки случай, неговият паметник в Ереван пред едноименното училище е по-голям и по-добре поддържан, отколкото този на улица „Г. С. Раковски" в нашата столица.

А националният герой на Армения Андраник Озанян командва арменската рота в състава на Македоно - Одринското опълчение по време на Балканската война.

Тогава неговите бойци демонстрират чудеса от храброст и достигат бреговете на Мраморно море.

Не случайно в арменската делегация беше включен и живият символ на дружбата между двата народа - българската журналистка Цветана Паскалева, полковник от армията на Нагорни Карабах, която навремето засне 7 документални филма за войната там и защити пред целия свят каузата на карабахските арменци.

Когато през месец юни т. г. седяхме с нея в кафене в центъра на Ереван на арменски коняк и кафе на пясък, тя сподели за трите си смъртни присъди, издадени от азербайджанците, за раняването си в крака и двете си простреляни камери, въпреки че е спасила много азербайджански пленници от мъстта на арменските бойци, загубили най-близките си хора в тази война.

Недоумява „как човечеството, което достигна такива висоти в научно - техническото си развитие, в социално отношение остана на нивото на аборигените, пазещи територията си, след като не може да премахне войната като средство за разрешаване на междудържавните спорове!"