Новият граничен пункт между България и Гърция през прохода „Маказа" вече е отворен за движение, след като на 9-ти септември (каква ирония на историята!) бе официално открит.

Това трябваше да стане в края на 90-те години, но поради различни причини не се случи. Основната от тях е, че от двете страни на границата при „Маказа" живее едно и също население - българи-мохамедани, или т. нар. помаци.

Според мен гърците политически бавеха отварянето на този пункт, за да не се съберат от двете страни българи-мохамедани и да вземат да се „сетят", че са си роднини, и да почнат да си ходят на гости. Там гърци просто няма, и това не бе нито удобно, нито приоритено за Атина. От немай-къде го отвориха, след толкова години, при натиск и обвинения за неизпълнени ангажименти.

От гръцка страна този пункт е готов от много години. Пътят до там е струвал скъпо, тъй като има много тунели и естакади. Нарочно обаче последните 5 километра стояха неасфалтирани от години, и то, за да не идват нашите „помаци" в Гърция. Там по Ксанти, Комотини си имат достатъчно такива със забрадки и шалвари.

Но въпреки че от гръцката страна селата изглеждат все едно си в Близкия изток - жени с фереджета и мъже с кепета, джамии и тесни улички - важното е, че като попиташ за пътя към Ксанти всеки път ти отговарят на напевен български диалект.

Византийците са хитри и коварни, но сега - край! „Вързахме" нашите „помаци" с гръцките и отиде в кофата гръцката идеология за „помашка нация"!

Има и нещо друго интересно - след Нова година, като разрешат и на тежкотоварни камиони да преминават през „Маказа" познайте с колко нови доставчици и откъде ще се сдобият магазините в Североизточна Гърция?!...

Иначе през 1995-та година бе подписано споразумение между Атина и София, съгласно което Гърция се задължава да построи и отвори в срок от 3 години (!) три гранични пунктове, срещу което ние поемаме ангажимент да пропускаме почти целият отток на реките Струма и Места в продължение на цели 30 години.

Гърците обаче „изпълняват" ангажимента си с 10 години закъснение, а от тогава пет български правителства не смеят да им потърсят никаква сметка, както и да си потърсят законните права в международния съд!

От спогодбата, подписана 1995 г., дотук са отворени два от трите договорени пункта. Значи, за следващия - ГКПП „Елидже" (Рудозем - Ксанти) - трябва да се приготвим да чакаме 10 години. На гърците хич не им е спешно, договорената вода все така си тече към тях в пълен обем...

А имат да откриват още 2: ГКПП Горна Арда-Паранести (Смолян - Драма) - от нашата страна пътят е изграден, от гръцка няма никой -  и ГКПП Аврен-Митриски (Крумовград - Гюмюрджина).

При всички положения отварянето на „Маказа" е добре и за хора, и за търговци, и за производители при положение, че всички цени у нас са двойно по-ниски отколкото в Гърция. Това означава добро развитие на регионите.

Този проход не е само с локално значение, той значително ще облекчи придвижването на туристите от цялата Тракийска низина към Бяло море, защото пътищата към наличните към момента пунктове Гоце Делчев и Златоград, макар и привидно кратки, са с доста завои и ниска скорост. Отделно по него, за разлика от Златоградския, ще могат да преминават тежкотоварни автомобили, което автоматично означава, че продукцията от Пловдив, Стара Загора и Хасково ще стига лесно Кавала, Ксанти и Комотини, за което досега се обикаляше безумно.

За целия приграничен район - до Хасково включително - отпада и дилемата: "Къде да отидем на море тази година?", след като морето става на 90 мин. Път. Трудно е да сравняваш двудневна почивка в Гърция, на която си отишъл със зареден с продукти багажник на колата с едноседмична почивка в България, където си отишъл с идеята, че всичко трябва да ти е на цената на домашната бакалия!

В момента тризвездни хотелчета в Комотини оферират почивки на по 96 лева на вечер, като са отдалечени на десетина километра от морето.

Пътят до Бяло море през „Маказа" ще е значително по кратък и за други части от страната. Той ще поема значителна част от трафика от Източна България, Варна, Бургас и от „Дунав-мост" през Русе. Сега правителството трябва да помисли и за тунел под Шипка и за една магистрала от Русе през централна България до ГКПП „Маказа" - Гърция.

Но, за да се разбере защо гърците бавеха топката, трябва освен да се оцени значението на откриването на новата връзка с Беломорието, да се поинтересуваме за поминъка по тези краища (започвайки от Балкана на юг до Дедеагач и Фере) по времето на Османската империя.

И тогава ще стане безпощадно ясно, че макар и късно историята си отмъсти! Защото България разширява своето „дебуше" към Егея!

****
Дебуше (фр. debouche) - 1. Краен пункт на клисура; изходен пункт, излаз, изходно място; 2. воен. Отправна точка за излизане на войска в открита местност; 3. Излаз на море за търговски цели на една страна; 4. прен. Удобно място за продаване на стоки: пазар, тържище