Че официалното посещение на турския премиер Реджеп Ердоган в България на 4 октомври 2010 г. ще се превърне в поредния позор за управлението на ГЕРБ, беше ясно отрано. Знак за това премиерът Бойко Борисов даде още в края на януари т.г. по време на работната му визита в Анкара.

Едва ли някой обаче е очаквал срамните пози(ции), които българският премиер зае по време на срещата.

Явно заслепен от факта, че е обект на международно внимание, първият ни министър направо задмина себе си, правейки темане след темане на високия си не само по сан, но и по ръст „скъп гост".

Най-напред Бойко Борисов направи дълбока чупка в кръста, декларирайки за пореден път безусловната подкрепа на България за членството на Турция в Европейския съюз. Кой му е дал тези правомощия така и не стана ясно. Както не стана ясно и защо според шефа на изпълнителната власт въпросът за провеждане на референдум за членството на Анкара в ЕС не е актуален.

Поне по Конституция България все още се води парламентарна република и дали да се проведе допитване до народа по този въпрос трябва да реши Народното събрание. За изживяващият се като българският „крал-слънце" лидер на ГЕРБ обаче това изглежда е несъществен проблем.

Вече „решен", по думите на Борисов, е и един друг въпрос, който виси като воденичен камък в двустранните ни отношения вече почти едно столетие - този за обезщетяването на тракийските бежанци.

Кога двамата премиери са се „разбрали" така и не бе съобщено. За сметка на това Бойко Борисов поля със студен душ потомците на бежанците, заявявайки, че всеки от тях трябва да представи „свидетелство за собственост". Сякаш първата работа на подложените на сеч от башибозука и турския аскер българи от Одринска Тракия е била да вземат нотариалните си актове (?!)...

Фондовете на Централния държавен архив и на другите архиви в страната свидетелстват точно обратното.

Повечето данни за изоставените сгради, имоти и движимо имущество от бежанците са съобщени от бягащите мъже, жени и деца на специални комисии на старата българо-турска граница.

Изхождайки именно от тази реалност, в протокола към Ангорския договор от 1925 г., който е негова неразделна част, е записано, че недвижимите имоти, принадлежащи на българите от европейската територия на турската република, които са се изселили в България след 5/18 октомри 1912 г., и на мююслманите от териториите на Османската империя, които са се изселили в Турция след тази дата, „ще останат собственост на държавата, в чиято територия се намират".

Което означава, че Турция е договорно задължена да изплати оценяваното от експерти на 10 млрд. долара обезщетение на бежанците за придобитата тяхна собственост. Без да се изисква представянето на каквито и да било нови документи за собственост, както обяви премиерът Борисов.

Още повече, че Ангорският договор все още е в сила, тъй като е препотвърден през 1992 г. с подписания с Турция от правителството на Филип Димитров Договор за приятелство, добросъседство, сигурност и сътрудничество.

Бойко Борисов направи дълбоко темане на своя „драг колега" Ердоган и по един друг изключително важен за България имотен въпрос - връщането на собствеността на над 80 български имота в Турция.

За незаконно конфискуваните от турската държава имоти на българската общност в югоизточната ни съседка, и най-вече в Цариград, и дума не беше казано по време на помпозната пресконференция. Вместо това Борисов и Ердоган се надпреварваха да се хвалят взаимно колко много се грижели за паметниците на културата на другата страна и как и за в бъдеще ще го правят.

Най-дълбокото темане, което премиерът Борисов направи на своя турски колега, обаче бе поемането на ангажимент до месец да съдейства за провеждането на нова конференция на мюсюлманите в България.

Дали на премиера е известно, че у нас единствено съдът е компетентен да решава кое е легитимното ръководство на едно вероизповедание и кое не е, е въпрос, отговорът на който знае само той. Но да се поема ролята на арбитър в спора между Недим Генджев, който се ползва от поддръжката на Божидар Димитров, и Мустафа Хаджи, който бе явно подкрепен от Реджеп Ердоган, е гаф.

Бих казал недопустим гаф, защото тази позиция на Борисов удря директно по устоите на българската държавност и ни прави податливи и на следващи намеси във вътрешните ни работи от страна на Анкара.

И тук всеки трезвомислещ човек не може да не се запита: Толкова ли нямаше поне един съветник, който да се престраши да каже на премиера, че с дълбоки теманета национална политика не се прави и че с клетвите си за вярност пред Реджеп Ердоган се държи като васал пред сюзерена си?!...

Най-парадоксалното е, че това бе направено не от кой да е, а от лидера на „Атака" Волен Сидеров, който заяви, че има въпроси, по които не можеш да се пречупиш в поклон пред един чужд министър-председател!