Трудно беше да се поднесе по-голям подарък на Владимир Путин, Дмитрий, Медведев, Сергей Иванов, Сергей Шойгу (бившият и настоящият министри на отбраната) и сие.

Оттук-нататък руските военни могат да правят с Чечня каквото си искат - дори да хвърлят атомна бомба от 5 килотона (с каквито разполага "Изгряващата звезда" Ким-Чен-Ун), ще срещнат само вялите критики на политическите лидери от Западна Европа и САЩ и мълчаливото одобрение на американската и европейската общественост.

След като изпитаха на гърба си чеченския тероризъм, американците бързо ще преоценят отношението си към терористите от целия Северен Кавказ и към налагането там на салафизма от страна на Саудитска Арабия, Катар и други богати арабски държави - спонсори на ислямисткия тероризъм по целия свят. И неминумо ще бъдат принудени да се отворят към сътрудничество с Руската Федерация за издирване на останалите потенциални терористи от северо-кавказки произход, установили се у тях.

Колкото и да не обичам САЩ (явно никога няма да преодолея анти-североамериканските нагласи от младежките години, утвърдени вследствие на общуването с латиноамериканските комунисти и революционери), не мога да не призная, че точно в тази велика страна общественото мнение повече от всякъде другаде влияе върху действията на управляващите и именно там всеки един президент и правителство са под контрола на своя народ, поне дотолкова, доколкото да не могат да вършат големи безобразия без неговата подкрепа. Друг е въпросът, че често успяват да го заблудят и да я получат...И повече няма да си позволят да дават убежище на чеченски терористи, единствено за да отслабят руската държавност в Северен Кавказ.

Най-вероятно ще намекнат на най-близкия си съюзник - Великобритания, да престане да осигурява убежище на одиозни личности от типа на Ахмед Закаев, пряко участвали в избиването на няколкостотин хиляди руснаци - коренни жители на Северен Кавказ, което си е чисто етническо прочистване.

Не може да се изключи вариантът под американски натиск Ахмед Закаев да бъде предаден на Руската Федерация, където да понесе заслужено наказание за участието си в престъпления срещу човечеството. И това ще бъде началото на затоплянето на руско-британските отношения след 7,5 години на "студена война", заради неизяснената гибел на Александър Литвиненко.

В случая "Кавказкият Емират", под ръководството на главореза Доку Умаров официално се превръща във враг №1 на САЩ и всички, които го подкрепят, рискуват да изпитат на гърба си американската военна мощ. Става дума преди всичко за двете турски държави - сунитската Република Турция и шиитската Република Азербайджан.

От Вашингтон вече официално ще разглеждат опитите за нарушаването на териториалната цялост на Руската Федерация (пример за какъвто е обявяването на "Кавказкия Емират") в Северен Кавказ, като враждебен спрямо самите тях акт. Това означава по-активно американско участие в сдържането на турските регионални амбиции, като например противодействие на опитите на Анкара за турцизирането на нашите гагаузи в Бесарабия - от двете страни на молдовско-украинската граница, както и на кримските татари. Българските турци също трябва да бъдат оставени на мира.

Двете бивши съветски републики - шиитският Азербайджан и православната Грузия ще трябва да се простят със своите евроатлантически амбиции, освен ако веднага не приложат репресии към чеченските и другите северокавказки терористи, намерили убежище на тяхна територия. А това най-вероятно няма да стане, тъй като техните силови държавни органи (особено грузинските) нямат необходимия капацитет да се справят с тях и реално не контролират големи части от територията на своите страни.

Най-важното последствие за международните отношения от трагичния атентат ще бъде рязкото подобряване на руско-американските отношения, тъй като редица, така наречени, "правозащитни" организации, финансирани от САЩ, ще бъдат принудени да замлъкнат по въпросите за нарушаването на "човешките права" от страна на руската армия и ФСБ в Северен Кавказ. Защото оттук-нататък предстои да се нарушават "човешките права" на чеченските терористи, спотайвали се досега в самите САЩ!

Най-малкото, ЦРУ, ФБР, АНС и т.н. ще бъдат принудени да се обръщат към руските ФСБ и ГРУ за помощ в обезвреждането на северокавказците, на които досега щедро се даваше убежище, по принципа "врагът на моя враг е мой приятел". И ще бъдат също така принудени да правят ответни жестове. Например, дипломатите и разузнавачите на Вашингтон в Полша, Литва и Западна Украйна ще получават инструкции да "ошамарят" подопечните си местни политици, кръстили централни улици във Варшава Вилнюс, Лвов на името на Джохар Дудаев. И може би името му ще изчезне от картите.

В самите САЩ предстои да бъдат преодолени старите стереотипи от времето на "Студената война" и да се разпространи разбирането, че двете велики сили в същност решават едни и същи, или сходни, проблеми и е по-добре да си помагат, отколкото да си пречат. Защото в същност няма какво толкова да делят - поне територия!

Аляска и прилежащите острови отдавна са американски, Руската Федерация, след разпадането на СССР, няма глобални амбиции, а бившите съветски републики са бреме за всеки един "голям брат", за когото успяват да се закачат. Мога да потвърдя от лични впечатления, че например в Република Армения гледат на САЩ преди всичко като на "дебел портфейл", който, ако отънее, ще престане да интересува арменците. А културно-цивилизационната връзка с Русия (както и военно-политическата) е отдавна и завинаги.

Последната седмица, с атентата и престрелките в Бостън, както и с експлозиите в химическия завод в Уейко, Тексас, промени завинаги САЩ, почти така, както на 11.09.2013г. В САЩ разбраха, че в глобалния свят другите велики сили трябва да им бъдат преди всичко партньори в борбата с най-голямото предизвикателство на ХХІ век - международният тероризъм. И че е глупаво да се откажат от сътрудничеството с Руската Федерация, натрупала неизмеримо повече опит в тази сфера, особено що се отнася до Северен Кавказ. И да разберат, че след като е в състояние на война почти от 20 години, не може изцяло да спазва приетите на Запад демократични норми и правила.

Руските, а и българските полицаи също могат да се поучат от американските си колеги. И да не се стига до такива позорни ситуации, когато българският полицай, застрелял циганин - крадец на кабели при самоотбрана, вместо да бъде награден и повишен, да бъде затварян за 72 часа, и да се оправдава, че не е искал да го направи. Или да са налице претенции към Бойко Борисов, в качеството му на главен секретар на МВР, когато пое цялата отговорност за убития бандит, барикадирал се в къщата си и стрелял срещу стотина полицаи.

Що се отнася до чеченците и другите северокавказки мюсюлмани, пред тях оттук-нататък има два варианта: да се цивилизоват и да престанат да налагат на околните своите дивашки морални норми и начин на поведение със сила; да бъдат смачкани в буквалния смисъл на тази дума от руснаците, под одобрителните погледи на света!

Атентатът в Бостън със сигурност беше "лебедовата песен" на чеченския тероризъм.