Близо 50 души протестираха пред Министерството на земеделието и храните през отминалия 13 октомври във връзка с изтичащия идната година мораториум върху закупуване на българска земя от чужденци.

Демонстрантите смятат, че е необходимо този мораториум да бъде продължен до 2020 г., за да станат по-конкурентоспособни българските земеделци. Те са на мнение, че пазарът на земя у нас не е добре развит все още и продаваме на прекалено ниски цени. Протестиращите припомниха, че в Унгария мораториумът бе удължен до 2014 г. и унгарците в момента предприемат крути мерки за промяна в конституцията.

Земеделският министър Димитър Греков вече предложи да се направят постъпки за удължаването на мораториума с още 7 години - до 2020 г., но на среща с представители на граждански и неправителствени организации премиерът Пламен Орешарски заяви, че теоретично има  възможност да се удължи срокът на мораториума за продажба на земя на чужденци, но на практика това не е реалистично да стане.

Премиерът припомни, че Договорът за присъединяване на България с мораториум за продажба на земя на чужди физически лица е за срок от 7 години, т.е. до края на настоящата година. Той е ратифициран от всички останали държави и всяка промяна в него изисква нова ратификация. Премиерът посочи, че досега не му е известно да е имало такава практика. Той обясни, че не бихме могли да очакваме, че всички останали 27 страни ще ратифицират евентуално наше предложение за удължаване.

Орешарски добави, също така, че мораториумът засяга физически, но не и юридически лица, а те имат право да купуват земя, без значение какви са инвеститорите. Струва ми се, че говорим повече за психологически страхове, отколкото за някаква реална заплаха или опасност за континуитета на нашите селскостопански площи, заяви министър-председателят.

Достатъчно е обаче да се върнем съвсем малко назад в историята си, за да видим, че въобще не става дума за „психологически страхове", както твърди премиерът, а за една целенасочена, плътно следвана политика на налагане на чужди интереси в сферата на придобиване на българска земеделска земя, насочени далеч в бъдещето и обслужвани от наши „политици".

Днес мнозина са забравили, а и медиите, с известни изключения, пропускат да отбележат, че вратата за безконтролно купуване на земеделска земя у нас отдавна е широко отворена и, че проблемът, всъщност, е не тя да стои разтворена още 7 години, а да се спре всякаква по-нататъшна възможност да се изкупува родната ни земя на безценица!

И, за да не бъда голословен, за тези, които са забравили, ще припомня, че актът на национално предателство стана на 18 февруари 2005 г. Тогава 226 т.нар. народни представители от 39-ото Народно събрание гласуваха промени в Конституцията на Република България. Формалният повод бе необходимостта от законови промени във връзка с преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС).

Най-конфликтната от всички промени се отнасяше до чл. 22 (ал.1) на Конституцията. Уви, тогавашните „народни избраници" се показаха по-големи „европейци" и от европейските бюрократи, властващи в Брюксел. Те записаха, че българска земя може да купуват не само граждани от ЕС, но и други чужденци, с чиито държави България е подписала съответния договор, одобрен с гласовете на 2/3 от Народното събрание.

Както към днешна дата, е повече от очевадно, 226-те „парламентаристи" от 39-ото издание на най-висшия орган в републиката ни, заявявайки лично всеки един "да" на поправката, отвориха вратата за отнемане на най-ценното, което всеки един държавнотворен народ има - земята му!!!...

Заветът на предците ни, проляли реки от кръв и издигнали планини от кости в защита на същата тази земя: „Деца на роден край, пазете си земите!", сякаш в този съдбовен момент си спомниха само 4-ма депутати от "Коалиция за България" - проф. Андрей Пантев, проф. Огнян Сапарев, о.р. ген. Любен Петров и Александър Паунов, които гласуваха против промяната на чл. 22 (ал. 1). „Против" гласува и независимата Стела Банкова.

По-късно гласувалите за промяната 226 „народни представители" се оправдаваха с факта, че се въвежда седемгодишен гратисен период за продажба на българска земя на чужденци, но и с тези си твърдения демонстрираха своето политическо безволие: народните представители в Полския сейм бяха осигурили за полската земя 12-годишен гратисен период, време, което бе напълно достатъчно Полша да стъпи на краката си.

Значи, можело! Трябвало е само „българските" депутати да осъзнават значимостта на това, което правят и, което е не по-малко важно, да имат и дупе да го направят. Като полът на пратениците на народа, в случая, няма абсолютно никакво значение. Или ти стиска, или не!

Онова обаче, което е най-гнусното в станалото, е, че 226-те продадоха националните ни интереси дори не за 30 сребърника, а огъвайки се под силен външен натиск, напълно забравяйки, че са се клели да служат вярно и единствено на сюзерена си - българския народ...

На 18 ноември 2004 г. председателят на Американската търговска камара в София Кенет Лефковиц изпрати писмо до г-жа Камелия Касабова, тогава заместник-председател на парламента и председател на Временната комисия за подготовка на предложения за изменения в Конституцията на Република България. В това свое послание г-н Лефковиц изразява "загриженост за формирането на истински пазар на земята" (с правомощията на какъв точно - така и не изяснява). Показателно в случая обаче е, че въпросното писмо на г-н Лефковиц е адресирано и до Техни Превъзходителства посланиците на САЩ г-н Джеймс Пардю, на Израел - г-н Авраам Шарон, и... на Турция - г-н Хайдар Бек.

В писмото си, след като признава, че земята е особено ценен обект и за нея законодателят е създал специален режим на собствеността и е въвел в Конституцията ограничения за придобиването й от чужди граждани, той изтъква значението на собствеността върху земята за развитието на българската икономическа среда. Господинът изразява и своята загриженост най-вече за благосъстоянието на българите като условие за реалното им участие в стопанското развитие на страната чрез възможността те да продават земеделската си собственост.

И което е архинахално, след като пледира, че не бива да се изключват чужди граждани на страни извън ЕС и техните компании от пазара на земята, г-н Лефковиц си позволява да... посочи в писмото си и текст как да изглежда чл. 22 (ал. 1) на Конституцията. Представяте ли си, някой български бизнесмен, озовал се по силата на своя бизнес във Вашингтон, да извърши нещо подобно, какво ще му се случи?! Освен, че това ще е последната му грешка като „предприемач", след като бъде смачкан заради наглостта си, той ще бъде изхвърлен с черен печат през океана.

В България през 2004 г., както вече навярно сте се досетили, нищо подобно не се случи! Управляващите от НДСВ и ДПС не само не изискват от Министерството на икономиката и от Външно министерство да поставят самозабравилия се „бизнесмен" на мястото му, но предложеният от него текст като председател на Американската търговска камара в София е приет от депутатите с незначителна редакция. Единственото, което те уточняват, е че предлаганият в текста международен договор трябва да бъде ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Пясъчният часовник отмерващ 7-те години на скрито разграбване на земята ни от чужденци започна да отмерва времето...

Отминалите години обаче с нищо не променят извършеното родоотстъпничество. Защото, по същество наложеният мораториум е фиктивен, тъй като и в периода на неговото действие, а и преди това, чужденци ставаха собственици на българска земя. Те осъществяваха тази своя безценна придобивка чрез откриването на свои търговски дружества или чрез български граждани - подставени лица.

Така, в резултат на цялата описана по-горе еквилибристика, действителният лъвски пай от вече близо 10 милиона декара (!) продадена българска земя се пада тъкмо на подставените лица и фирми, които я изкупуваха по време на този мораториум.

Ето защо, само удължаването на срока на действие на мораториума, както някои вече предлагат, не е решение на проблема, ако няма приет закон или решение на Парламента, които да обявяват всички сделки, извършени от чуждестранни физически и юридически лица в периода от 01.01. 2007 г. до 31.12.2013 г., за недействителни, както и сделките, осъществени след 1 януари 2014 г., до крайния приет срок за удължаване на мораториума. Нещо повече, в разпоредбите на този закон трябва да се обяви, че лицата, които са ги осъществили, подлежат на наказателна отговорност, сделките също са недействителни, а съдът да разпореди на администрацията как и от кого да се ползва земята.

Иначе щом през действието на сегашния мораториум са били продадени близо 10 милиона декара българска земя, какво ще се случи през времето на неговото удължаване, е повече от ясно за всеки трезвомислещ. Ще бъдат изкупени много повече от 10 милиона декара земя и този темп на изкупуване ще е в непосредствена зависимост от задълбочаващата се разруха и обезлюдяването на българските села. Заради това е нужно да се направят реални стъпки за въвеждане на действено, а не фиктивно вето за продажба на наша земя на чужденци.

От общ род сме - да последваме унгарците!