Три опита и трите неуспешни! Народното събрание остава без председател. Това вече не е нещо ново за българските политически реалности. Изборът на парламентарен шеф е част от тържественото заседание на Народното събрание. По принцип то трябва да бъде закрито именно с този избор и след това да се захване със същинската си работа. Поради невъзможността обаче политическите групи да намерят консенсус помежду си дните един след друг си минават, а тържественото заседание остава незакрито. Всичко това означава, че липсата на диалог в политиката у нас е стигнала дъното и дори вече го дълбае, за да ни направи свидетели на нови падения и нови антирекорди по отношение на избирателната активност.

Това поведение на политическите субекти в страната поставя под огромна въпросителна самото разбиране за публичния интерес. Ако при антисистемните формации неговата липса или изкривено схващане е разбираемо и очаквано, то водещите системни партии нямат никакво оправдание. Наличието на достатъчно ясно отношение към публичния интерес е задължително за тях. Именно то им осигурява гласовете на избори, които ги поставят на челните места в националната политика, и именно то формира очакванията към тях, че могат да се справят с управлението на държавата, като формулират и провеждат адекватни национални политики, съобразени с контекста на съюзите, в които членуваме - ЕС и НАТО.

Трите опита за избор на председател на 51-то НС на практика показват едно и също. Фактът, че и трите случая завършват с балотаж между кандидата на ГЕРБ - Рая Назарян и на ПП/ДБ - Андрей Цеков, ясно показва къде е ключът за разрешаването на вътрешнополитическата криза. И пак не говорим за нещо качествено ново. Става дума за констатация, която е ясна и от предишното, и от по-предишното Народно събрание, както и от тези преди тях. Първите две политически формации трябва да намерят път една към друга. По-интересният и важен в случая въпрос обаче е защо първата и втората формация отказват да прочетат правилно политическата ситуация и да съобразят поведението си с нея?!

Създава се усещането, че и ГЕРБ, и особено ПП/ДБ имат свое собствено разбиране за публичния интерес и точно поради това обстоятелство все по-трудно намират начини за комуникация помежду си. За ПП/ДБ публичният интерес се изразява в съдебната реформа, към която те се стремят, и в смяната на ръководствата на регулаторите, които са с изтекли мандати. Недопускането на Борислав Сарафов да стане титулярен главен прокурор е стремеж, който те са превърнали в своя кауза.

Проблемът за тях тук е, че ако Народното събрание не работи, това по-скоро може да стимулира развитието на тази вероятност. В случай, че ПП/ДБ желаят реално да се противопоставят, трябва да подпомогнат старта на 51-то НС. Така ще имат определен институционален шанс за противодействие. Някак изглежда, че се появяват вътрешни противоречия в поведението на ПП/ДБ, които дори могат да поставят под въпрос коалиционните отношения помежду им, макар и на този етап да се смята, че това предизвикателство е преодоляно.

За ГЕРБ пък разбирането на публичния интерес е свързано с ролята на първата политическа сила, която е получила тази позиция въз основата на избори. Във формацията на Борисов очевидно смятат, че първата позиция е достатъчно основание, за да са те тези, които трябва да формират и да насочват дневния ред на едно евентуално редовно управление, ако до такова все пак се стигне и нови бързи предсрочни избори бъдат избегнати.

В подобно виждане има определена логика. Тази логика обаче не е абсолютна. Коалиционното управление предполага правенето на разумни компромиси от всички субекти, които потенциално биха могли да се включат в него. Всъщност тук говоренето за компромиси е условно. Де факто става дума да се признаят за легитимни предложенията на потенциалния партньор, защото зад тях стои определен електорален потенциал. И тези предложения не излизат извън демократичната практика и не представляват заплаха за националната сигурност на страната.

Освен това обаче има и поне още един важен момент. Това е самото изразяване на предложенията и начина, по който потенциалният партньор би могъл да бъде убеден в техния смисъл. Инструментът за постигането на това е дипломацията. В настоящата ситуация политическите субекти у нас могат да намерят път един към друг само и единствено чрез дипломация. Това означава да престане говоренето през медиите, а когато става дума за подписване на декларации и създаване на "санитарни кордони", то следва да е ясно дали това е насочено към институционалния процес или към електората. Ако е към институционалния процес следва да се разбира като вид усилие за създаване на редовно правителство. Ако обаче адресат е електоратът, то ще рече, че ориентацията е отново към предсрочни избори.

Ако ПП/ДБ намерят подходящ начин да представят предложенията и исканията си на ГЕРБ, то от "санитарен кордон" спрямо ДПС - Ново начало необходимост няма да има. Ясно е, че ако Петков, Василев и Атанасов са в управлението, Пеевски ще в опозиция. Дори и идеята да е хората на Пеевски да не бъдат допуснати до никакви позиции, включително и в парламента, това не е необходимо да се изразява като предварителна демонстрация. То може да бъде разгледано като част от договарянето на парламентарно мнозинство. И ако стане причина такова мнозинство да не може да се договори, едва тогава да се превърне в акцент в публичните и медийните изказвания на хората от ПП/ДБ.

Ето такъв един подход би бил по-институционален и би осигурил повече доверие в политическата сфера. Освен това би бил и положителен знак към електората, защото е израз на реални усилия за постигане на реални цели и не навежда по никакъв начин на мисълта за поредни предсрочни избори, които със сигурност няма да ни извадят от настоящата ситуация, защото до никакви съществени промени не биха могли да доведат.

Не може да бъде подмината и темата за легитимността на изборите от 27 октомври. Просто защото тя беше многократно повдигана още преди самия вот, а след това бяха изразени редица мнения относно честността на тези избори, купуването на гласове, контролирания вот и пр. Подобни твърдения също тежат върху 51-то НС и пречат на стартирането на неговата работа.

От президентството (вицепрезидентът Илияна Йотова) дори нарекоха изборите нелегитимни и заявиха, че не са склонни да променят позицията си, а държат на нея. Проверката на легитимността на парламентарни избори е от компетентността на Конституционния съд, а президентът е един от органите, които могат да го сезират, включително и по своя инициатива. Ако изборите от 27 октомври са нелегитимни, то нелегитимно е и 51-то НС. От президентството могат да задвижат процедурата за установяване на всички обстоятелства и за цялостно изясняване на този въпрос. Вместо това обаче и там залагат не на институционалния подход, а на извеждането на акценти в публичното говорене и пред медиите.

Все пак Конституционният съд образува дела във връзка с легитимността на изборите и решенията по тях несъмнено ще се отразят върху работата на 51-то Народно събрание, на способността му да създава законодателство и евентуално да излъчи правителство.

При всички положения председател на парламента трябва да бъде избран. Дори само защото Народното събрание не може да се разпусне преди закриването на тържественото заседание. Ако изборът на председател се случи като резултат от намирането на пресечна точка между ГЕРБ и ПП/ДБ, то можем да се надяваме и на достигането до редовен кабинет. С уговорката, че ще е необходима поне още една парламентарна група, която да допълни мнозинството. Всеки друг вариант ни води по-скоро към вече познатия път от пролетта на 2021 г. насам.

Председателят на Народното събрание е и потенциален служебен премиер. Рая Назарян преди

е декларирала, че не би приела подобно предложение. Ще е добре сега да потвърди позицията си. Ако и Андрей Цеков заяви ясно, че не желае да става служебен премиер, това би могло да елиминира определени опасения у потенциалния партньор. Така би било възможно комуникацията между субектите да се подобри и да се потърсят по-разчупени варианти. Примерно консенсусна личност или ротация, веднъж вече вторият вариант показа, че е работещ.

В сегашната трудна ситуация много начини за изход няма. Евентуално усилие да се използват наличните си струва, защото единствено въз основа на тях може да се очаква някакво позитивно развитие.