Колекторските компании продължават с практиките на тормоз над длъжниците, въпреки приетия през юни Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити, алармират от Асоциацията за защита на потребителите (АЗП). От организацията изтъкват, че между гледането на закона на първо и второ четене депутатите са орязали ключови текстове и законът покрива само банковите кредити, но не и задълженията към небанкови институции и телекоми.
По данни на Асоциацията за управление на вземания, банките и небанковите институции, които са основно фирми за бързи кредити, са се изравнили с по 35% дял от общия обем дългове, а 18% от задълженията за към телекомите. Според АЗП това означава, че при събирането на 65% от задълженията колекторите продължават да използват методи на натиск и психически тормоз.
Според статистика на БНБ през второто тримесечие на 2025 г. брутните необслужвани кредити са се увеличили с 127 млн. лв. или 3,3% до 3,9 млрд. лв., като при домакинствата ръстът е 43 млн. лв.
От Асоциацията за защита на потребителите посочват, че България изостава в защита на основни човешки права като с години отказва да въведе европейския опит в сферата на задлъжнялостта.
"Освен с по-добрите магистрали, съседна Сърбия ни изпревари дори и по този въпрос като отдавна прилага европейския модел на "доброволно изпълнение". Той насърчава разсрочването и доброволното погасяване на дълговете, а у нас системно се отказва въвеждането му. Сръбският закон забранява телефонния тормоз, допуска единствено писмени напомняния и защитава длъжниците от злоупотреби", заявяват от асоциацията.
От АЗП допълват, че за разлика от България в Сърбия не може да се прехвърлят задължения на потребители без тяхно изрично съгласие, докато у нас колекторите купуват всякакви дългове и упражняват тормоз за плащане на погасени по давност вземания.
От потребителската организация обясняват, че "доброволно изпълнение" е европейска процедура, при която съдебен изпълнител кани длъжника да плати доброволно без принуда, запори и заплахи. Тя позволява:
- разсрочване на дълга чрез споразумение;
- безплатна процедура за длъжника;
- спестяване на съдебни и адвокатски такси;
- по-малко натоварване на съдилищата.
- длъжникът има право да откаже процедурата.
По данни на Асоциацията за управление на вземания, средният размер на продадените потребителски кредити за 2024 г. е 909 лв. Според АЗП е парадоксално, че "доброволното изпълнение" е доказано ефективен инструмент именно при задължения, които се увеличават значително. ако се събират по съдебен път.
"Днес, когато броят на проблемните кредити расте, а хората са подложени на ежедневен натиск от увеличаващите се безконтролно цени и вилнееща инфлация, България остава единствената държава в региона без механизъм за защита на длъжниците. Европейският път минава през доброволното, не принудителното изпълнени", подчертават от Асоциацията за защита на потребителите.
USD
CHF
EUR
GBP
