Не случайно теологът Ахмед Давутоглу беше повишен от министър на външните работи в министър-председател. Той се оказа изключително реален и практичен политик, който, когато трябва, оставя на страна догмите на Корана и води ефективен мениджмънт в областта на икономиката и финансите. Неговата активност на Балканите и в другите стратегически за Турция райони е на път да потвърди статуса й на регионален лидер. Разбира се, подплатен с мощна икономика, останала незасегната от световната икономическа криза и войната в ислямския свят.

Последният пример за неговите успешни прояви на новия пост беше двудневното му посещение в Република Македония. На срещата с македонския му колега Никола Груевски беше подчертан стремежът търговският обмен между двете страни да достигне 1 000 000 000 долара, вместо сегашните 450 000 000. Едновременно, двамата изразиха задоволство от традиционно добрите политически отношения, настоявайки икономическите да достигнат същото равнище. Тук е мястото да напомним, че Турция беше една от четирите държави, първи признали официално Република Македония.

По този повод старият активист на скопското и софийското ВМРО и на Сдружението на Граждани „Радко" Владко Стаматовски беше предложил 4 скопски улици да бъдат кръстени на 4-та президенти, оповестили официалното признаване: Тургут Йозал, Борис Елцин, Джордж Буш - старши и Желю Желев... Наследниците на покойния Тургут Йозал (който беше мъдър и реален политик) би трябвало да се обидят, че патронът им е попаднал в тази компания...  Но това вече си е тяхна грижа! Сега на мода са Реджеп Тайип Ердоган и Давутоглу.

Никола Груевски, между другото, подсети, че когато през 1999г. е бил министър на търговията, търговският обмен е бил само 50 000 000 долара и, че сегашното ниво е предимно негова заслуга, тъй като тогава е подписал договор за свободна търговия с Турция, който е дал своите резултати.

Ахмет Давутоглу, от своя страна, изказа пожелание развитието на икономическите отношения да бъде предимно за сметка на експорт на македонска земеделска продукция за Турция и на турски инвестиции в свободните икономически зони. Той се надява по този начин страната му да стане вторият по значение икономически партньор на Македония. Според него това ще означава и ръст на общите турски инвестиции в македонската икономика, които в момента вече малко надхвърлят 1 500 000 000 долара. Двамата министър-председатели не виждат пречки това скоро да се случи.

Естествено, че заедно с икономическите, напредват и политическите и културните отношения. Ахмет Давутоглу потвърди, че Турция продължава да подкрепя Македония за членство в НАТО. Той потвърди становището си, че Балканите, като цяло, трябва да бъдат „под чадъра" на НАТО, поради липса на алтернатива. Според него, стабилността на района е в интерес на двете страни.

Съгласие с него изказа и президентът Георги Иванов. Двамата се договориха за по-тясно сътрудничество между специалните служби, с цел противопоставяне на терористичната заплаха.

От своя страна, министър-председателят Никола Груевски подчерта значението на стипендиите, които неговото правителство дава на македонските студенти за изучаване на османския старо-турски език, с цел проучване на османските архиви. Очевидно, той им е поръчал на намерят доказателства за съществуването на македонска нация, още по време на турското робство. Не знае обаче, че този род стипендии и пребиваване в тази институция могат да играят ролята на нож с две остриета.

Още в приемната на залата с османските архиви ще ги посрещне възрастна дама от босненски произход и ще започне да ги обработва в духа на хуманността и толерантността на Османската Империя и на зверствата, извършени от балканските славяни-християни, спрямо мюсюлманите. Облъчването ще бъде от няколко страни, в съчетание с щедрите подаръци и финансова помощ, от турска страна. И не се знае дали някои от тези студенти, като се върнат в Македония, няма да обслужват турските интереси. Вече е налице скорошен пример с гагаузките стипендианти - след завръщането си в Гагауз Ери, започват да мътят допълнително и без това размътените глави на друга отродена част от българското племе. И да я насочват към Турция.

Виновни за случващото се са, разбира се, политиците от абсолютно всички цветове в София, които с непоследователното си отношение относно „Южен Поток", допуснаха на основата на този проект Москва и Анкара да укрепят геостратегическото си сътрудничество и Турция да се превърне в незаобиколим фактор в международните отношения на Балканите и в Югоизточна Европа. И да поставят България пред свършен факт. Дори и с факта, че тръбата ще минава през имотите на 600 000 българи, подложени на Геноцид през Междусъюзническата война.