„Десантът" на премиера ни в Албания не успя

Спомняте ли си вица от времето на соц-а, с който издевателствахме над албанците, че имали само две подводници, но в морето постоянно била само една, защото екипажът на другата трябвало да си почива, тъй като те се придвижвали с... гребане?

Е, дойде време при визитата си в „Страната на орлите" българският премиер да покаже... и двата военно-транспортни самолета, които има българската армия днес. Но понеже в резултат на „риформите" въздушно-десантните ни части са докарани до численост да не могат да ги запълнят, в тях се возиха Бойко Борисов и делегацията му.

Причината делегацията да пътува с военните самолети „Спартан" бе, за да не се налага правителственият самолет, с който е президентът Росен Плевнелиев, да лети празен от Израел до България и обратно, обясниха от правителствената пресслужба.

Наистина щеше да е много глупаво правителственият самолет да лети празен. В същото време, Плевнелиев си полетя из Израел. Нещо не само логиката, ами и сметката куца, но тя на това правителство не му е излизала никога от началото на мандата му...

От една страна, загрижеността да не се налага правителственият самолет да лети празен означава, че все пак премиерът Борисов се връзва на атаките по темата, които идват от страна на опозицията в лицето на БСП. Взел си е един вид поука човекът!

От друга, добре, че Борисов е наш премиер, за да спести на държавицата ни някой и друг лев от разликата в парите за гориво, която се получава. Правителственият самолет харчи много повече от „Спартан"-ите, а в условия на криза трябва да се пести.

Пък и Плевнелиев не може да се лиши от самолета си, а Борисов може и с военни самолети да лети, не е претенциозен. Добре само, че албанците не се стреснаха и не нападнаха военните самолети, че отиде делегацията, но Борисов винаги оцелява!

А и албанските „ракетчици" няма как да не са си имали едно на ум, че нашият премиер може да лети заедно с „дружките" си Чък Норис и Силвестър Сталоун. Пропуснах Брус Уилис. Всички знаят какво правят с такива като тях в блокбластерите си.

Иначе в българската делегация бяха включени министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът на културата Вежди Рашидов, заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков и кметът на град София Йорданка Фандъкова. Както се вижда, все министри от сой...

Затова и, когато всички те заминаха заедно, като едно голямо задружно семейство, веднага се усети, че ги няма в България. Нямаше кой да обикаля по пътища и болници, защото т. нар. им заместници така и не намериха воля за собствената си изява.

По-лошото обаче е, че голямата „обмяна на опит", която трябваше да се състои, така и не се получи. А можеше малко нашите да се поучат от домакините си, защото Албания за 10 години дръпна доста напред за разлика от нас. Всуе се трошиха пари...

Да усвоим поне малко от „челния" албански опит не помогнаха и срещите, които проведе в Тирана нашият пръв министър, с неговия албански колега Сали Бериша, с председателя на парламента Йозефина Топали и с кмета на столицата Лулзим Баша.

Първата среща на министър-председателя Бойко Борисов в Тирана бе с албанския му колега Сали Бериша. От нея обаче друго освен взаимни хвалби за албанския битум и българските магистрали историята, дори и да се напъне, не ще запише!

Просто, защото нищо друго освен лафмоабет не се получи. А как да ги разтягат локумите и двамата настоящи премиери са имали чудесни учители - Сали Бериша като дългогодишен личен лекар на Енвер Ходжа, а Борисов като бодигард на Тодор Живков.

Не, че като достойни държавници двамата не се опитаха да обсъдят и сериозни въпроси, но „обмяната на мнения" по тях бе повече за пред делегациите и медиите.

Сали Бериша, например, като показа тънкото си чувство за хумор заяви, че България строи магистрали, които имат значение не само за страната, но и за целия регион.

Достатъчно е обаче да се погледне картата на Югоизточна Европа, както политкоректно наричат Балканите дипломатите, за да се види, че напъните да се доизградят „Тракия" и „Марица" са в унисон с интересите само на две страни - Сърбия и Турция.

Нещо повече, свързването на изградените вече участъци у нас и в двете ни съседки в най-прекия бърз транспортен коридор между Азия и Европа води до още по-голяма изолация на Албания и Гърция. И това в Тирана и Атина го разбират много добре.

Затова и „призивът" на албанския премиер, че е необходимо сътрудничеството между страните ни да бъде продължено в реализирането на съвместния проект по свързване на жп-линиите, е само проява на добра дипломатичност и нищо повече...

Албанските политици едва ли си правят илюзия, че докато в Скопие продължава да е доминираща волята на Белград Сърбия ще позволи някога да се изградят жп-връзките между Македония и Албания и между Македония и България. Защото това би означавало отклоняване на голяма част от трафика, минаващ през северозападната ни съседка по един много по-пряк железен път към южна Европа - Бургас-Скопие-Драч!

А Сърбия многократно е доказвала, че знае и умее да отстоява интересите си. Затова и посочването от страна на премиера Бойко Борисов на важността на транспортната инфраструктура за свързването на отделните страни просто увисна във въздуха.

„Ако ние заедно с Европейската комисия подготвим добър проект за Коридор 8, в частта Албания-Македония-България, комбиниран с нашите магистрали ще имаме действително работеща инфраструктурна система на Балканите", заяви премиерът ни.

Същото стана и с обещаната от Борисов на Албания подкрепа за присъединяване към ЕС. „Вие можете да се поучите и ние да допринесем с нашия и положителен, и отрицателен опит по присъединяването", уточни премиерът Борисов, като изрази надеждата си, че „приносът ни" ще се помни и оцени, припомняйки, че страната ни е и сред подкрепилите „либерализирането на визите" за страните от региона.

И сгафи!

Тъй като, както ни информира македонският "Утрински весник", списъкът със страни, които искат въвеждане на механизъм за връщане на визите за страните от Западните Балкани драстично се увеличи с още две - Франция и Великобритания. С това според изданието всички влиятелни страни в ЕС застанаха зад искането да се даде „европейски договор" за фалшивите бежанци и да се въведе защитен механизъм. Решението вчера не е било взето и то трябва да бъде прието от Европейския парламент, който също трябва да даде мнение. Според изданието не е изключено „предпазната клауза" да бъде приета, ако се има предвид броят на страните, които искат да бъде приета.

Борисов или за пореден път не си е прочел тезисите за визитата си или е импровизирал. В крайна сметка, резултатът е един и същ - в очите на неговия колега той и България сме станали за смях. На този фон сигурно Сали Бериша с мъка е потискал надигащият му се кикот, когато „високият му гост" му е обещавал светло евробъдеще.

Винаги сме твърдели, заяви премиерът Борисов в Тирана, че всички държави на Балканите трябва да станат членове на НАТО и ЕС. Нашата политика винаги е била балансирана, че трябва всички да са в ЕС - Албания, Косово, Сърбия, всички. Е, по-голямо доказателство, че българският премиер не си е подготвил домашното като че ли няма.

Доказва го и коментарът му, че имаме добри традиции - първи подкрепихме Македония, България бе от първите, които признаха Косово и се надявам всички да помнят и оценяват приноса ни за спокойствието на Балканите, което невинаги се прави.

Върхът обаче на неподготвеността или на безхаберието на Бойко Борисов при визитата му в Тирана бе настояването му да бъде „забравена историята". И като доказателство, че той наистина я е забравил бе непоставянето от българска страна пред албанските институции на въпроса за признаване на статут на малцинство на българите в Албания.

И това, при положение, че лично самият Бериша при свое посещение у нас в качеството си на президент призна наличието на такова малцинство в страната си, а по-късно шефът на тогавашното Народното събрание проф. Огнян Герджиков настоя за това признаване?! Най-вероятно албанските домакини са били направо изумени от игнорирането на темата...

А иде реч за над 120 хиляди българи! В същото време, както съобщава „Фокус", Сърбия поиска от кабинета на премиера Бериша повторно преброяване на сърбите в Албания и съобщаване на техния окончателен брой.

Според неназовани източници от албанското МВнР искането е било отправено от сръбският външен министър Иван Мъркич на среща при закрити врата с албанския му колега Едмонд Панарити. На срещата Мъркич е изразил недоволство от преброяването в Албания, когато били регистрирани 258 души. За разлика от официалните статистики, представители на сръбско-черногорското малцинство в Албания твърдят, че има около 40 000 граждани от двете етнически общности.

За да бъде провалът на „десанта" на премиера в Албания пълен спомогнаха и подписаните само 3 междуправителствени документа в сферата на образованието, науката и културата, икономиката и относно реадмисията на лица, пребиваващи без разрешение. Съдържанието и броят на тези документи сами по себе си не се нуждаят изобщо от коментар!

Неподготвеността на визитата пролича и по време на проведената среща между български и албански бизнесмени с взаимни търговски интереси, като част от събитията в рамките на посещението. Ефектът от нея се състоя само в куп уверения за бъдещи контракти. Дори не можаха да бъдат покрити направените по време на воаяжа „присъщи разходи".

И, както в повечето случаи, сметката за керосина остана за данъкоплатеца...