Със спечелените 42% на първия тур на президентските избори в Бразилия, Дилма Русеф почти сигурно ще успее да повтори мандата си на президент в най-голямата латиноамериканска държава.

Сигурно габровци и софийските й роднини са много горди с нея, макар някои от тях да недолюбват баща й Петър Русев - някогашен деец на Коминтерна, ограбил парите, пращани от Москва за организация на комунистическата революция в България и касата на вуйчо си, изоставил бременната в осмия месец съпруга и избягал, първо във Франция, после в Бразилия.

В един момент, през лятото изглеждаше, че краката на Дилма се клатят - рейтингът й неумолимо падаше, за сметка на бившата й съратничка и неин министър на околната среда Марина Да Силва, сега кандидат на Социалистическата Партия.

Две събития подрониха авторитета на Дилма и помогнаха на Марина Да Силва рязко да вдигне рейтинга си, както и на кандидата на дясно-центристката Социал-Демократическа партия Аезиу Невиш да стабилизира своя.

Преди всичко, това беше катастрофалното представяне на бразилските футболисти на домашния Мондиал на полуфинала срещу Германия и в мача за 3-4 място срещу Холандия. Който е гледал двете футболни срещи, сигурно е забелязал, че бразилците на практика стояха и чакаха немците и холандците да им вкарват голове, докато им омръзне.

Въпросът е, кой имаше интерес Бразилия да се изложи и кой финансира масовите протести против Мондиала? Ясно е едно, всичко това бяха отчаяни опити да се предотврати спечелването от страна на Дилма на още един мандат.

Сред тези отчаяни опити беше и недоказаното и недоказуемо убийство на предшественика на Марина Да Силва, като кандидат на Социалистическата Партия, Фернанду Кампуш. Самолетната катастрофа, в която той загина заедно с целия си екип беше повече от съмнителна и от една страна даде възможност за голословни обвинения по адрес на Дилма, а от друга - издигна Марина Да Силва на водещи позиции в кампанията.

Неуравновесената бивша левичарка, започнала военно-политическата си кариера като активист на Комунистическата Революционна Партия, скоро изоставя марксизма-ленинизма и се посвещава на екологията, преминавайки към Партията на Труда на бившия президент Луиш Инасиу Да Силва - Лула. Този факт изглежда е достатъчен за някои руски (и не само) политолози и журналисти да я обвинят в сътрудничество с ЦРУ. Такъв подход разбира се е краен - тя просто е против геополитическата ориентация на Бразилия към Руската Федерация и другите държави от БРИКС.

Този род изследователи пропускат нещо много важно - в Европа, Латинска Америка и самите САЩ, крайно левите също са носители на западната политическа култура. И да се иска от Марина Да Силва да има проруска ориентация, е все едно да се очаква от някой първоешелонен руски политик (все едно от управляващите, или опозицията) да има пробразилска ориентация, макар че Бразилия вече е доста по-голяма от Русия. Така или иначе, еколожката-революционерка отпадна на първи тур и нейните гласове със сигурност ще отидат за Дилма, дори самата тя да подкрепи Аезиу Невиш.

Внукът на първия демократично избран бразилски президент, след дългогодишната военна диктатура, Танкреду Невиш (починал малко преди да встъпи в длъжност и отстъпил поста си на поета Жозе Сарней) почти достигна максимума на възможностите си. Защото Бразилия като цяло е една ляво-ориентирана страна и бразилците са свидетели на това, какво направи Партията на труда за тях през последните 12 години, под ръководството на Лула и Дилма.

Всъщност, политическата фразеология в португало-езичните държави е левичарска - и в Португалия, както и в Бразилия, дясно-центристката партия се нарича Социал-Демократическа, за да привлече повече членове и симпатизанти. Обаче на Аезиу Невиш това няма да му помогне да спечели президентския пост на 26 октомври, когато е балотажът. Той ще остане все пак в политиката като изявен, адекватен лидер на десните.

Единствено Дилма може да изведе страната си като първостепенен играч на "голямата шахматна дъска" (по Збигнев Бжежински). Тя вече установи достатъчно близки отношения с Владимир Путин, с другите лидери на страните от БРИКС и с революционните президенти на държавите от АЛБА и другите латиноамерикански съседи. И се кани да направи голям пробив на руския пазар с бразилските селско-стопански продукти, като по този начин обезмисли санкциите на САЩ и ЕС.

Дилма Русеф е жена с изключително силна воля и твърд характер. Доказала го е и като революционер, и в затвора, и като политик (веднъж е разплакала от дистанция, по телефона, директора на държавната петролна компания "Петробраз), и като жена - успя да пребори раково заболяване, да се възстанови и да управлява Бразилия.

Най-голямото предизвикателство пред нея ще бъде връщането на републиканците на власт в САЩ, след като изтече мандата на Барак Обама. И досегашните лоялни отношения с Белия Дом ще бъдат заменени с открито враждебни. Това че в елита на Републиканската Партия на САЩ има хора с тежки психически проблеми, които разбират само от силовото противопоставяне срещу тях, го доказа наскоро бившата кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин.

В интервю за bg-vestnik от 22.09.2014г. тя заявява дословно следното, касаещо не Бразилия, а нас: "Първата атомна бомба във войната срещу Русия трябва да бъде пусната над България и то върху столицата й София... България е "троянският кон" на Русия в Европа и затова нейното унищожение ще бъде ясен знак за Путин какво го чака...
Българите сте плазмодии и това е ясно дори на децата в американските детски градини... Вие сте паразити и никога не сте допринесли нищо за просперитета...
Пускането на атомна бомба над София ще демонстрира еднозначно и категорично, че не се шегуваме. Че сме прозрели пъклените планове на Русия да подкопае евроатлантическата ориентация на планетата, чрез неприкрито стимулиране на вашето русофилство... ние унищожаваме "троянския кон" на Русия в Европа... единственото правилно решение е първата атомна бомба да бъде пусната над София... познаваме паразитния нрав на българина".

Навремето никой не вярваше, че черен може да стане президент на САЩ. Сега никой отвън не вярва, че една луда може да заеме този пост.

Затова на Дилма Русеф - чийто втори мандат е извън съмнение - ще й бъдат необходими много воля и характер, за да задържи стабилни отношенията на страната си със САЩ, ако индивиди като Пейлин се окажат на позиции да определят външната политика на Вашингтон.