Странен начин да избиват комплексите си са избрали управляващите в Скопие сърбомани - вдигат паметници. Поредният, който извиси снага на 28 юни 2011 г. в центъра на главния град на Повардарието, е този на „македонскиот цар" Самуил!

5-метровият паметник на цар Самуил е поставен на постамент от 3,5 метра, на който са сложени бронзови барелефи. Автор на скулптурата е Димитър Филиповски, а творбата е изработена в художествената галерия „Пиетро Базанти и Фильо" и в художествената леярна „Фернандо Мартинели" в италианския град Флоренция.

Паметникът е разположен в непосредствена близост до 22-метровата статуя на Александър Македонски, която бе издигната миналата седмица. Предстои да бъдат инсталирани на местата им и войниците от фалангата на македонския цар. По-рано в Скопие приключи и градежа на паметника на византийския император Юстиниян I.

За да бъде обаче кражбата на чужда - най-вече българска и гръцка - история пълна, преди повече от година в центъра на македонската столица бяха вдигнати „споменици", както ги наричат отттатък Осогово, и на Гоце Делчев и Даме Груев. Които „историческата наука" в Скопие отдавна също е провъзгласила за „македонски херои".

Редом до създателите на ВМОРО край Вардара се издига и паметникът на първия премиер на т. нар. Народна република Македония - Методи Андонов-Ченто.

С тези паметници практически приключва пълното преобразуване на централния площад на македонската столица, който е част от плана „Скопие 2014". Този план е неистов опит на управляващата в Македония партия ВМРО-ДПМНЕ да излекува македонското общество от шизофренията, която го мъчи вече няколко десетилетия.

Македонските „историчари" така и не можаха да се разберат по въпроса за генезиса на „македонската нация". Според едни тя тръгвала от Александър Македонски, а според други - от цар Самуил. Така простосмъртният македонец бе оставен сам на себе си да решава дали корените му са „антични" или „славянски"?

Естествено това ненормално положение не можеше повече да се търпи и сегашният премиер на Македония Никола Груевски реши чрез проекта "Скопие 2014" да помогне на сънародниците си да се отърват от раздвоението си.

„Това е обединителна концепция. Не знам защо някой иска да дели хората на славяни и на тези, които смятат, че произхождат от античния период. Ние сме потомци на всички, които са живеели по тези места. Тук не може да се поставя въпроса - или едното, или другото", заяви министър-председателят.

Той направи този коментар по повод обвиненията, че търси антични корени на сегашното население в страната и води Македония до пълна изолация и конфронтация.

„В центъра на Скопие ще има 17 паметника и само един от тях е свързан с античността от времето на Александър Велики. Всички останали нямат връзка с античността. Ще има паметник на Кирил и Методий - това е славянски период, на Свети Наум - също от този период, който няма нищо общо с античността", дообясни се Груевски.

Съгласно проекта централният площад на македонската столица ще бъде украсен още и с паметници на Никола Карев, солунските атентатори и - забележете - на Киро Глигоров (?!), първият президент на „независима" Македония.

Противно на очакванията на Никола Груевски обаче пищното обновяване на македонската столица предизвиква доста критики и подигравки.

Според кореспондентката на АФП в Скопие Ясмина Миронски, с градежа на паметници, мостове и триумфална арка градът е „предприел параноична операция за разкрасяване".

Издигането на паметника на Александър Македонски, наричан официално „Воин на кон", на централния площад в столицата пък накара новият гръцки външен министър Ставрос Ламбринидис да се изкаже остро към македонския си колега Антонио Милошоски. Според Ламбринидис македонското правителство не трябва да си губи времето с граденето на стени и паметници, а да прокарва мост между двете страни.

Македонският премиер Никола Груевски обаче, не обърна абсолютно никакво внимание на притесненията на Гърция. Още преди време той разгневи гърците, като назова с името на Александър Велики една магистрала и летището в Скопие.

Но в случая, след издигането на паметника на цар Самуил в Скопие, за нас като българи е повече от интересно как ще реагира българският външен министър Николай Младенов? Ако въобще смята да го направи, тъй като вече изминаха няколко дни, а той продължава да се прави на разсеян.

За него, а и за другите стоящи начело на държавата ни, ще припомня, че българският, а не "македонски" цар Самуил управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Великият ни владетел умира от сърдечен удар, който получава, когато вижда ослепените си войници след битката при Беласица с византийската армия. Поради тази жестокост византийският император Василий II получава прякора "Българоубиец".

Тоест, ограбването на историята ни чрез издигането от клептоманите в Македония на монумента на цар Самуил в Скопие е точно толкова гнусно и неприемливо, колкото и това свързано с паметника на Александър Македонски. И следователно реакцията от българска страна би трябвало да е напълно реципрочна на гръцката!

Вярно е, че гръцкият външен министър Ставрос Ламбринидис не е бил посрещан в Скопие с тежки софри за рожденния му ден, каквато „чест" бе оказана от Антонио Милошоски на неговия колега Николай Младенов. И в този смисъл, няма какво да му тежи при изразяване открито на официалната гръцка позиция към Македония.

Но също така е вярно и, че националните интереси стоят над кьорсофрите, организирани за външния ни министър от „любезните" му македонски домакини.

Така или иначе, след като получава заплатата си от българският данъкоплатец, министър Николай Младенов просто е длъжен да реагира срещу поредното обругаване на историята ни. Още повече, че става дума за крупна фигура от нея!

Тактиката - да си траем, докато се забрави - този път не трябва да мине! Каквото и да му шушнат в ушенцето от Брюксел и Вашингтон.

И то не защото за пръв път сърбоманите в Скопие нагло демонстрират, че успешно са присвоили част от националното ни битие. Те вършат това официално вече почти 70 години - от онзи черен за нацията ни 2 август 1944 г., когато в манастира „Прохор Пчински" бе обявено раждането на „македонската нация".

А, защото от извинението - и преди мен са мълчали, защо аз да си отварям устата - лъха също толкова на комплексарщина, колкото и от присвояването на чуждо историческо наследство от самозабравилите се лумпени в Скопие.

Онова обаче, което е не по-малко притеснително от мълчанието на дипломатите ни от бялата къща на ул. „Александър Жендов" 2, е почти пълната липса на обществена реакция в България. С изключение на един псевдопрофесор, чиито объркани тези едва ли могат да се приемат изобщо насериозно, никой друг не реагира.

Сякаш с издигането на паметника на цар Самуил Македония плюе не в нашето, а в нечие чуждо лице. Явно предизборната треска така силно е обхванала българското общество, че то дори не забелязва, че Скопие „лекува" „лудостта си" не само за гръцка, но и за наша, българска, сметка. И, че протестът е задължителен!

Иначе няма да сме достойни за паметта на Самуил!