Ако някъде в Европа не възприеха с облекчение промяната в Белия дом и свалянето на американските републиканци от власт, това беше в тези райони на Западните Балкани, където живеят сърби.

Защото демократите номинираха за вицепрезидент омразният им "ястреб" Джо Байдън, който е сред най-ненавижданите от тях вашингтонски политици, заедно с Бил Клинтън, Мадлийн Олбрайт, Ричард Холбрук и т. н. и когото Барак Обама изтегли напред на изборите. (Ако Джо Байдън беше кандидатът за президент, демократите щяха отново да загубят).

И сякаш, за да ги подразни и предизвика още повече, той предприе совалката си в Сараево, Белград и Прищина в компанията на най-мразения европеец от сърбите - Хавиер Солана.

Именно гореспоменатите одиозни персонажи изиграха решаваща роля в териториалното разкъсване на сръбския народ, разрушаването на инфраструктурата на страната и гибелта на хиляди мирни жители.

Джо Байдън и Хавиер Солана явно бяха решили предварително да затвърдят репутацията си на врагове на сръбството. Още в Сараево бяха отправени явни заплахи към ръководителите на Република Сръбска, които в последно време правят все по-смели опити за нейното по-нататъшно обособяване в рамките на Босна и Херцеговина, с перспектива за отцепване и присъединяване към Сърбия.

Не бяха пропуснати и техните "белградски покровители". Критиките към босненския лидер Харис Силайджич, който отдавна заплашва "да се лее кръв" при евентуално отцепване на Република Сръбска, не можаха да замажат впечатлението, че и САЩ, и ЕС откровено взимат страна в този конфликт.

Те подкрепят босненските мюсюлмани, за което в най-близко време горчиво ще съжаляват. В тази изкуствена държава още от самото начало на процеса на разпадане на Югославия трайно се заселиха фанатизирани ислямисти от целия арабски свят, които се ожениха за местни девойки, вляха се във военизираните и престъпните структури и скоро ще се окажат един истински анклав на "Ал Кайда" в сърцето на Югоизточна Европа.

Именно босненците, заедно с българите - мюсюлмани, са разглеждани от Осама Бен Ладен, Айман Ал Зауахири и компания като стратегически резерв на ислямския тероризъм.

Тези русокоси, синеоки и светлокожи хора по никакъв начин не могат да бъдат отличени от коренните европейци и белите американци и са в състояние безнаказано да подготвят и извършват терористични актове в Стария свят и отвъд Атлантика, без предварително да привличат подозренията на околните.

Джо Байдън продължи с наглото си поведение и в Белград. Той призна, че не вярва някой ден Белград да признае Косово, но остави този въпрос на втори план в двустранните отношения и в бъдещата евроинтеграция на Сърбия.
Не показа и капка от разкаяние за жертвите и разрушенията от варварските бомбардировки през пролетта на 1999г.

Американският вицепрезидент се опитва да не забелязва демонстрациите на националистите от Сръбската радикална партия и инцидента с невзривената бомба в сръбския Парламент. Той дори се изкара приятел на сръбския народ!

Естествено, че косоварите едва ли не го носиха на ръце! Той се опита леко да ги покритикува за корупцията, кризата в социалната сфера и неспазването на правата на сръбското и другите малцинства, но никой не му обърна внимание.

В Прищина надделя еуфорията от тържественото посрещане на един от архитектите на младата косовска държава, с право наричан от местните албанци "баща на нацията" (това беше най-често срещаният лозунг сред тълпите, дошли да го приветстват).

Естествено, в негово лице благодарностите бяха отправяни и към САЩ като цяло. Защото косоварите са наясно, че без подкрепата на САЩ и НАТО щяха да ядат здрав пердах от югославската Трета армия, разположена до 1999г. на територията на Косово и Метохия.

Нейният командващ - генерал Небойша Павкович, беше обещал на натовските сухопътни сили "ад на земята", ако се осмелят да навлязат на сръбска територия. И щеше да го реализира, ако Слободан Милошевич не избра един малко странен момент за капитулация, точно когато стана ясно, че бомбардировките не могат да пречупят духа и волята за победа на сръбския народ и армията...
Но това е друга история и няма да се занимаваме с нея сега! За мъртвите или добро, или нищо!

Истината е, че ключова фигура в Белия дом стана човек, доказал омразата си към славянството и православието, с голям външнополитически опит, който явно е оторизиран да провежда политиката на Вашингтон на Балканите.