Новините за етно-религиозния конфликт в Египет са по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Световното обществено мнение вече свикна с атентатите срещу религиозни светини и вече не им обръща особено внимание, особено по време на новогодишните празници.

В Ирак, Афганистан, Пакистан, Индия и т. н. взривяването на молитвени домове отдавна вече стана практика в процеса на изясняване на отношенията между различните общности. Религиозната нетърпимост не изненадва никого в първото десетилетие на двадесет и първи век. Верският фанатизъм се оказва непреодолим. От Северен Кавказ до остров Тимор жертвите на етнорелигиозните конфликти се увеличават.

В Египет обаче нещата са на път да излязат извън контрол. Коптите, които са над 20% от населението на страната и, за разлика от европейските християни, не се отличават с ниска раждаемост, не желаят повече да търпят провокациите на "Ал Кайда", "Мюсюлманските братя" и други радикални ислямистки формации.

Освен върху тях, те хвърлят вината и върху консервативното сунитско мнозинство в най-голямата арабска държава, готови да излеят яростта и мъстта си именно върху него. Вече има и отделни случаи на отмъщение. Жертвите са отново невинни хора. Тоест, страната е изправена пред гражданска война.

В тревога и напрежение са коптските общности навсякъде по света, в това число и в САЩ и големите западноевропейски държави. Тоест, ако и те станат обект на терористични актове, ще пострадат някои столици и големи градове в ЕС. А на останалите техни мирни жители им е все едно дали бомбите гърмят заради тях самите, или заради имигрантите - копти.

Важното е, че Мадрид от 2004г. и Лондон от 2005г. могат да се повторят. Това вече ще бъде нов етап в "сблъсъка на цивилизациите" според терминологията на Сеймюъл Хьнтингтьн и Западът няма как да остане безучастен към провокациите. Тоест, евентуалната гражданска война в Египет може да прерасне в глобално противопоставяне.

Ислямът по принцип заема междинно положение между останалите световни религии. Той е разпространен преди всичко в Близкия Изток и Северна Африка, но значително количество негови привърженици има и в останалата част на Африка и в Югоизточна Азия. Все повече нарастват мюсюлманските общини и в сърцето на християнска Европа.

Навремето възвисяването на исляма в Близкия Изток, издигането на ново, по-високо равнище на морала и войнствения дух сред арабските чергарски племена поражда външни миграционни потоци. Тяхното разселване променя етническия състав на целия регион още през първите столетия от появата на Мохамед. В началото това става под ръководството на арабите, а впоследствие - на египтяните. От тогава тръгва и глобалното противопоставяне между исляма и християнството, като най-напред се проявява в Египет.

Предпоставките за такова глобално противопоставяне обаче не се намират само край бреговете на Нил. Гоненията на християни са разпространени в редица държави на Азия и Африка и дори в Западните Балкани, с известни условности това е вярно и за тяхната югоизточна част.

Всички знаем как се рушат православните светини и се избива сръбското население в Косово и Босна, където не прощават и на католическите храмове и на хърватското малцинство. Дори в тези райони на православните държави на Балканския полуостров, където мюсюлманите са мнозинство, е налице преследване на християните.

И двете страни продължават да дават невинни жертви  -виновните обикновено оцеляват и продължават да провокират напрежение сред различните общности. Неизбежно е това скоро да стане реалност и в тези католически и протестантски страни на Европа, където ислямските имигранти вече заселват компактно цели квартали в столиците и големите градове и се чувстват като у дома си.

Например във Виена съпругата на моя приятел проф. д-р Петер Бахмайер, директор на Института за Източна и Югоизточна Европа до самото му закриване, ме е водила в турския квартал, където е директор на училище. Там обстановката по нищо не се отличава от тази в Истанбул. И най-важното, нейните ученици дори нямат представа, че не се намират в Турция. Честно казано, след прекараните няколко часа там и на мене ми се стори че се разхождам в някой от големите градове на югоизточната ни съседка, а вече съм посетил поне една дузина.

Наистина, тя отбелязва и положителните страни на работата с учениците от турски произход, те са по-добре възпитани в консервативен стил; оказват голямо уважение към възрастните, и най-вече към учителите; не употребяват алкохол и не консумират наркотици; не закачат ученичките; след училище или помагат на родителите си, или се прибират в къщи да си учат уроците. И все пак подмяната на европейската идентичност на Виена е налице.

В Европа все пак християните са мнозинство, или в своите страни, или в съседните. Докато в Азия и Африка не е така. В Нигерия мюсюлманският тормоз върху християнското малцинство навремето се беше пренесъл дори в Студентски град в Софи - масовите негърски побоища на стадиона на ВИФ между нигерийци-мюсюлмани и етиопци-християни, заради футболната Купа на Африка.

В другите страни на Гвинейския залив, където мюсюлманите са мнозинство или го доближават, картината е подобна. А в Южен Судан геноцидът над християнското население вече доведе до обявяването на отделна държава, която ще получи признанието на цивилизования свят в най-близко бъдеще.

А Испания, от своя страна, няма да допусне нейните африкански анклави Сеута и Мелиля да минат под мароканска юрисдикция и да захвърли на произвола своите поданици-християни.

Дори и да допуснем, че това някой ден се случи, в Мароко, както и в Сирия, алауитската традиция по принцип не предполага издевателства над християните. В други арабски страни като Саудитска Арабия обаче няма никаква толерантност към тях. Въпреки нейната военно-политическа зависимост от САЩ и наличието на американски войски, нито един християнин не може да се чувства комфортно там. Напротив - за най-малкото "прегрешение" може да пострада много сериозно.

Подобна картина може да се види и на много други места по света - Западния бряг и ивицата Газа, Пакистан, Индонезия, Малайзия и Филипините.

Така че, тепърва ще ставаме свидетели на сбъдването на прогнозите на Сеймюъл Хънтингтьн. На този етап "сблъскат на цивилизациите" е най-актуален в Египет.

Интервенциите в Ирак и Афганистан тук не влизат в сметката. Там сблъсъците са изкуствено предизвикани.