Точно така е озаглавена статия във вестник „Московский Комсомолец". Тя отразява еуфорията на мнозинството от турските граждани, а също и на руския бизнес, който смята сегашния турски президент и бивш премиер и кмет на Истанбул за най-сигурна гаранция за руските инвестиции.

Всяка една политическа нестабилност в Турция неминуемо би се отразила на многомилиардните договори между двете възраждащи се империи и регионални полюси на силата. Докато Реджеп Тайип Ердоган доказа не веднъж, че заплахите му да се скара сериозно с Путин и дори да затвори Босфора и Дарданелите за руския Черноморски Флот са само приказки за пред съпартийците му, традиционно изповядващи антируски, националистически и ислямистки нагласи. Защото, на фона на задълбочаващата се икономическа рецесия, замразяването на икономическото сътрудничество с Руската Федерация би било самоубийствено за управлението на Партията на Справедливостта и Развитието.

И Ердоган, и министър-председателят Ахмед Давутоглу го разбират много добре. Имайки предвид, че Турция всъщност има само един истински геополитически съюзник - Азербайджан, не може да си позволи да се скара с най-сериозния си търговско икономически партньор, несравнимо по-силен във военно отношение.

В Азербайджан победата (вече не помня коя по ред) на Илхам Алиев и компания също означава малко или повече стабилност за втората турска държава. Обаче опитите за изостряне на военната конфронтация с Армения и политическата с Иран няма да донесат нищо добро на управляващите в Баку. И всъщност представляват една отдавна заложена „бомба със закъснител", която рано или късно ще избухне. И ще постави Ердоган в изключително неудобната ситуация да помага на „по-малкия брат", за сметка на допълнителното влошаване на отношенията с източните съседи. А това вече допълнително ще изостри, както икономическите проблеми, така и междунационалните и междурелигиозните отношения в страната.

И на следващите парламентарни избори може да се повтори юнският резултат и дори да се случи нещо по-лошо на управляващите. Ако това стане, ще са си виновни единствено самите те. Защото двете основни турски опозиционни сили: кемалистката Народно-Републиканска Партия и шовинистичната Партия на Националистическото Действие изглеждат с изчерпани политически платформи и остарял дискурс. Не е ясно защо поражението на тези избори им се стори толкова неочаквано - при един по-сериозен анализ на ставащото в страната през последните месеци щяха да са наясно, че повече няма могат да надскочат себе си и да надминат юнския връх.

Изострянето на конфронтацията с ПКК не беше от полза и за прокюрдската Демократична Партия на Народите. Тя в един момент може да стане излишна, ако процесът на сепариране на териториите, компактно заселени с кюрди, бъде стимулиран още по-силно с нефтодоларите на Иракски Кюрдистан и получи военната подкрепа на сирийската и иракската кюрдска „пешмерга". Тогава няма да има място за кюрдско политическо представителство в Меджлиса.

Затова, въпреки показното влошаване на отношенията с Русия и заклинанията, че повече няма да се обади на Путин, Ердоган, в крайна сметка беше принуден да се присъедини към бомбардировките на позициите на „Ислямска Държава", което реално означава подкрепа на операцията на руските Въздушно-Космически Сили. И от обвинения към Москва, да се обърне на 180 градуса да се оплаче публично, че и турските, и сирийските кюрдски паравоенни формирования имат подкрепата на Запада. Въпреки, че формално се води военно-политически съюзник на Вашингтон и Брюксел, реално не е такъв.

Дали след този блестящ реванш, министър-председателят Ахмед Давутоглу ще продължи да налага доктрината на неоосманизма и да се бърка във вътрешните работи на съседите, ще се види много скоро. Специално, що се отнася до турско-българските отношения, трябва да се изясни какво точно ще се случи с турския дипломат, обикалял Кърджалийско и агитирал за откъсване от България. Решението на българското правителство ще бъде знаково за наличието на политическа воля у управляващите да защитават националните интереси и териториалната цялост на страната.

Последните трябва да придобият по-високо самочувствие и да осъзнаят една проста истина - за първи път от много години насам Турция има повече нужда от добри отношения с България, отколкото обратното. Защото, докато нашата страна (без да надценявам постиженията на ГЕРБ и коалицията) в момента стои най-добре, в сравнение и с петте съседни държави на Балканите, Турция е скарана практически с всички свои съседи. Абсурдът е, че това е вярно и за мюсюлманските Сирия и Ирак, на границите с които постоянно загиват хора, докато с православните Грузия, Гърция и България проблемите са преодолими, поне на този етап. Така че в Анкара ще дават мило и драго, за да не си развалят достолука поне със София. Инцидентът с дипломата е просто проверка на почвата, на принципа „ако мине". Затова не трябва да минава!

Добрата новина за балканските и малоазийските съседи на Турция е, че Реджеп Тайп Ердоган поне е предвидим. Давутоглу също е доста прагматичен политик, макар и ислямски теолог. Затова е възможно развитието на сътрудничеството, поне по въпросите на бежанците, тероризма и т. н.

А кюрдският проблем ще продължи да разяжда държавната тъкан на Турция. Но за това вече никоя от съседните страни не е виновна. Освен, разбира се, самите кюрди - техни граждани.