Ескалацията между Израелските отбранителни сили и "Хамас", контролираща Ивицата Газа, се дължи на няколко фактора, които се "натрупаха" един върху друг в рамките на сравнително кратък период от време.

Базовата времева рамка съвпада със свещения за мюсюлманите месец Рамадан, поради който има засилена посещаемост на джамията "Ал-Акса" в Храмовия хълм на Йерусалим. Последното обаче е свързано и с допълнителни мерки за сигурност, прилагани от израелските силови структури. Вследствие на последното и тази година имаше напрежение около допускането до "Ал-Акса" на вярващи мюсюлмани.

Междувременно пък израелски националисти опитаха да организират шествие по случай Деня на Йерусалим, на който се отбелязва съединението между западната и източната част на града, случило се след Шестдневната война през 1967-ма година. Тогава Източен Йерусалим минава от йордански в израелски контрол, което, само по себе си, провокира коренно-различни сантименти между евреите и арабите.

Не на последно място, в Шейх Джара - предимно арабско-мюсюлмански квартал от Източен Йерусалим - напрежението ескалира, след като израелски организации предявиха претенции спрямо домове, стопанисвани от палестинци. Израелският закон се позовава на това, че тези жилищни комплекси са били собственост на евреи, преди последните да се изселят оттам през 1948-ма година (покрай създаването на Израел и това, че въпросният квартал като част от Източен Йерусалим е под контрола на Йордания към онзи момент).

Всичко това докосва изключително чувствителни струни в израелско-палестинските отношения.

Един път това е заселническата политика на Израел спрямо Западния бряг, контролиран частично от Палестинската автономия. Въпреки че тази заселническа политика бива регулярно критикувана от ООН, тя понякога получава частично мълчалива подкрепа от американската страна (случаят с администрацията на Доналд Тръмп бе такъв). Това, което се случва в Шейх Джара, вече не е изключение, а периодично правило.

Втори път, това е въпросът за статута на Източен Йерусалим, който трябва да бъде столица на хипотетична палестинска държава, стъпваща на границите отпреди конфликта през 1967-та година. Поне това предвижда концепцията за "два народа - две държави" (израелска и палестинска, съществуващи успоредно), в подкрепа на елементи от която има гласувани няколко резолюции на ООН. И така както израелската страна не е съгласна за отстъпването на контрола върху Източен Йерусалим на Палестинската автономия (израелското законодателство третира Йерусалим - "единен и неделим", като столица на Израел), така и за палестинците концепцията "два народа - две държави" е невъзможна без Източен Йерусалим като столица на страната.

Трети път, това е естеството на израелското ресорно законодателство, което позволява на еврейските бежанци да се завръщат в своите земи и имоти, но не предвижда подобни компенсаторни механизми за палестинските бежанци, дислоцирани вследствие на конфликтите през годините между Израел и арабските държави.

Не на последно място е въпросът за контрола върху "Ал-Акса", който е третият по важност храм за мюсюлманите. На теория мюсюлманските и християнски свещени места на Храмовия хълм в Йерусалим трябва да са под защитата на Йордания. На практика това не е така. Преди няколко месеца Тел Авив дори създаде обструкции на членовете на хашемитската кралска династия при желанието на последните да посетят комплекса.

Тази ескалация на насилието и разширяването на неговия периметър между "Хамас" и израелските отбранителни сили обаче работи в полза и на ислямистката групировка и в тази на текущото правителство на Бенямин Нетаняху.

По отношение на "Хамас", ръководителят на групировката в Ивицата Газа, Яхия Синуар, иска да направи две неща. Едното е да утвърди допълнително собствените си позиции в рамките на организацията (в която среща критика срещу това, че е привърженик на "контролираното напрежение" с Израел, т.е. на по-меката форма на съпротива срещу Тел Авив). Другото е, че той просто иска да натрупа точки през конкурентната палестинска формация от Източния Бряг - "Фатах". В този цикъл от насилие, завъртял се като торнадо от ракети последните няколко дни, Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономия от "Фатах", на практика стои изолиран от динамиката на събитията и изглежда, че няма възможност да бъде фактор в каквато и да е посока. Впрочем, отслабването на Абас и парцелирането на неговата формация на няколко електорални клона е основната причина (макар и неофициална), поради която той отмени първоначалното си решение за провеждане на избори за президент и законодателно събрание сред палестинското население. С поемането на инициативата обаче "Хамас" показа на "Фатах", че Абас може да избяга от изборите, но не може да избегне загубата.

По отношение на Бенямин Нетаняху този развой на събитията прави по-трудно сглобяването на управленската коалиция, която потенциално трябва да го изкара от властта. Самият Биби върна мандата за съставяне на правителство, вследствие на което той вече не държи политическата си съдба в собствените си ръце. Инициативата за съставяне на анти-Нетаняху правителство бе поета от Яир Лапид и Нафтали Беннет и, поне според информацията в израелските медии, този кабинет вече е бил съставен, когато този понеделник започна ескалацията на напрежението по оста Газа - Тел Авив. За да бъде възможно правителство, изолиращо Нетаняху и неговите коалиционни партньори от ултраортодоксалните партии, е необходима подкрепа и от арабските партии. В контекста на възобновеното напрежение между евреите и палестинците обаче това ще създаде атмосфера, която ще направи по-трудна арабската подкрепа за кабинет, в който участват израелски националисти. Оттук нататък Биби Нетаняху ще се погрижи всеки един десен политик (от Авигдор Либерман, през Гидеон Са"ар, до споменатия Нафтали Бенет), който получи подкрепа от арабска партия, да плати още по-сериозна цена сред консервативната публика в страната.

В допълнение винаги, когато заплахата срещу Израел, идваща от Ислямската революционна гвардия, от "Хизбула" или от "Хамас", се материализира, Бенямин Нетаняху започва да плува в свои води, доколкото той често бива наричан "господин Сигурност". Общо взето, в политиката за сигурност и отбрана Биби Нетаняху е това, което е израелската противовъздушната система "Железен купол" в бранша на ракетните щитове: с изключително висока ефективност.