Никой в Руската Федерация не може да разбере защо досегашният министър на отбраната Анатолий Сердюков трябваше да бъде уличен в явни злоупотреби от огромен мащаб, за да се реши най-накрая президентът Владимир Путин да го уволни и евентуално да го изправи пред съда.

Защото така нареченият „генерал Табуреткин" (наричан презрително така от руските военни заради мебелния си бизнес) направи непростими гафове през годините и много отдавна е трън в очите на руската общественост.

Например, след като е напсувал публично на майка началника на световно известното Рязанско Военно Въздушно Десантно Училище, руските десантчици са били удържани с много такт и обещания за възмездие от командирите си, за да не тръгнат от Рязан към Москва. Трябва да споменем, че там са подготвени много известни военни и политици от целия Трети свят.

По време на войната с Грузия руската армия не се представи особено добре. Главната причина е протичащият тогава ремонт на новата сграда на Генералния Щаб, извършван от петербургска фирма, в която „генерал Табуреткин" има сериозни бизнес-интереси (разкритията около тази афера излязоха в органа на КПСС „Гласност" още веднага след войната).

Така настъпващата руска армия не е могла да координира действията си с авиацията и е била предоставена на произвола на съдбата. В резултат предните части са били на път да влязат в Тбилиси, с което щяха да създадат много главоболия на Путин и компания.

Междувременно на скандалния военен министър нещо не му харесал един мост над река Кура и наредил да бъде бомбардиран до пълното му разрушаване. Така съюзницата на Русия - Армения, остана за около месец без храни, лекарства и т. н., които стигат до нея от грузинските пристанища Поти и Батуми, минавайки точно по този мост. Военна необходимост от разрушението нямаше и всички разбраха, че „генерал Табуреткин" е бездарен като военен.

Не е възможно тук да се изброят всички гафове и излагации на Анатолий Сердюков на поста му. Заради него и бившия министър на образованието Андрей Фурсенко, много руснаци се превърнаха от привърженици в противници на управляващите.

Естествено, отнасяше го най-вече тъстът на военния министър - вицепремиерът Виктор Зубков, на два пъти заемал временно премиерския пост, по време на рокадите между Путин и Медведев. В крайна сметка, той първи се раздели с поста си, навярно за да спаси зет си. И определено е имало за какво - далаверите около „Россоборонекспорт" сигурно са обезпечили целия род до края на живота им.

Само че Путин, като истински политик от световен мащаб, знае, че от време на време трябва да жертва някой провалил се приближен, за да запази доверието в себе си. Със същата цел може би ще го предаде на съда, имайки предвид, че при всеки друг руски или съветски ръководител за такива престъпления разстрелваха, или затваряха до живот. Сега обаче смъртно наказание няма, а и приятелите на Анатолий Сердюков от някогашния кооператив „Озеро", заемащи ключови държавни постове, ще го измъкнат някак си.

Новият министър на отбраната Сергей Шойгу възстановява традицията този пост да се заема от най-висшия военен чин - армейски генерал, какъвто беше и предшественикът на Анатолий Сердюков - Сергей Иванов (сега началник на президентската администрация).

Въпреки че и двамата не са кадрови военни (Шойгу е бивш министър на извънредните ситуации, а Иванов - бивш чекист), придават повече тежест на руското министерство на отбраната от „генерал Табуреткин".

Освен това е стара истина, че когато представител на малък народ се издигне до висш пост във велика държава, той се раздава докрай, за да го заслужи и да издигне и своя, и на народа си имидж. Примерите са много - Наполеон, Сталин и т.н.

Тувинецът Сергей Кужугетович Шойгу е представител на малка автономна република, влязла в състава на СССР доста след Октомврийската революция. И наистина е ирония на съдбата, че точно той ще командва традиционния седмоноемврийски военен парад. Все пак е по-добре да го командва един тувинец като Шойгу, отколкото руснак като „генерал Табуреткин". Така смятат всички московчани, с които успях да разговарям от момента на обявяването на новината, до написването на този материал.

Със сигурност 7 ноември ще е най-интересният от много години насам. Затова смятам да отида да го гледам на живо.