Данните за приходите и разходите на държавата по Консолидираната фискална програма създават атмосфера на тежък негативизъм.

Според последната информация на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025 г. по КФП е натрупан дефицит от близо 6.06 млрд. лева (2.7% от БВП), което е с 850 млн. лева повече в сравнение с август.

При запазване на настоящия темп на увеличение на дупката в държавните финанси, в края на годината дефицитът може да достигне 9 млрд. лева, което е значително над планираните 3% от БВП независимо, че в реално изражение той расте по-бързо - с 3%, в сравнение с първоначалните планове за 2.8 процента.

Вярно е, че Министерството на финансите изрично посочва, че върху деветмесечния дефицит по КФП съществено влияние има дефицитът по европейските средства - 1.7 млрд. лева, който може да бъде напълно компенсиран при положение, че в края на годината получим плащанията по европейските програми. Но дори тези европейски средства да дойдат, при сегашните темпове на разширяване на дупката в КФП в края на годината тя отново ще е над 7 млрд. лева при планирани 6.35 млрд. лева. Тези 7 млрд. лева са 3.17% от очаквания по-висок БВП за 2025 г. А ако европейските пари не дойдат?

Впрочем нарушаването на законовото правило дефицитът по КФП да не надвишава 3% от БВП отдавна е заложник на държавна стъкмистика и не притеснява много управляващите у нас. 

Докато Европейската комисия си затваря очите пред разлики под 0.2-0.3 процентни пункта и не ни вкара в процедура по свръхдефицит това изискване няма да се спазва стриктно у нас.

Реалният проблем може да възникне, ако в края на годината бъде прехвърлен лимитът на дефицита по Държавния бюджет, който е фиксиран със съответния закон на малко над 7.13 млрд. лева.

Към момента края на деветте месеца на годината този дефицит е над 5.21 млрд. лева, като за един месец - от август до септември е нараснал с близо 1 млрд. лева. При запазване на тези темпове на увеличение в края на годината той ще е около 8 млрд. лева, което автоматично означава необходимост от актуализация. А тази процедура може да доведе до парламентарна криза.

Вариантите за предотвратяване на описаните дотук рискове са в чисто теоретичен план са два.

При първия е добре да се увеличи ръстът на приходите в комбинация с ограничаване на разходите. Както показват данните на Министерството на финансите обаче той е трудно изпълним, защото изглежда, че данъчната администрация трудно може да надскочи 15-16% ръст на приходите, а в проектобюджета за 2025 г. той бе заложен на повече от 25 процента.

Само за сравнение за деветте месеца приходите от данъци, осигуровки, помощи и дарения на хазната по КФП в сравнение със същия период на миналата година са скочили с 14.8%, докато месец по-рано този ръст е бил 13.3%, а към края на юли - 13.5%.

За месец бюджетният дефицит нарасна с 940 млн. лева

За месец бюджетният дефицит нарасна с 940 млн. лева

За сведение за последните пет месеца на миналата година дефицитът е нараснал с 4.5 млрд. лева

Тези данни са от Министерството на финансите. Как при достигнати за деветте месеца общо приходи по КФП от 59.75 млрд. лева държавата смята да добута в края на годината до планираните 90.27 млрд. лева един Господ знае. Най-вероятно в това отношение провалът е гарантиран.

Остава вторият вариант и той е рязане на разходи. На първо място в капиталовата програма.

Там от планираните 13.85 млрд. лева. според отчета по КФП към края на септември са изпълнени 6.9 млрд. лева. Вероятно до края на годината изпълнението няма да превиши 9 млрд. лева, което няма да нещо ново, но означава допълнително натрупване на задължения към частния сектор и влошаване на кредитната картина и кондицията на бизнеса като цяло. А това впоследствие може да има много негативни последствия за финансовата и икономическа стабилност като цяло.

На второ място е напълно възможно за забавяне и трансверите към общините, както и на трансферите към други бюджетни и държавни структури, което ще ги постави в много трудно финансово положение.

И на трето място е вероятно да бъдат задържани планираните пари за ръст на възнагражденията и издръжката на редица сфери в публичния сектор, което ще създаде допълнително напрежение и токсична среда за функционирането на държавата през следващата година.

Казано накратко, нереалистично планираният бюджет за 2025 г. може да бъде удържан в заложените граници за дефицит.

Но мерките, които ще бъдат предприети, за да се случи това, ще имат много негативни последствия в дългосрочен план.

Владислав Горанов прогнозира над 8% бюджетен дефицит за догодина

Владислав Горанов прогнозира над 8% бюджетен дефицит за догодина

Отдавна разходите надминали трайно и небалансирано потенциалните възможности на данъчната политика