Със всеки изминал месец състоянието на държавната хазна изглежда все по лошо, да не кажем плачевно.

По данни на Министерството на финансите в края на август (за седемте месеца на годината) по Консолидираната фискална програма е натрупан дефицит от близо 5.22 млрд. лева., което е 2.4% от прогнозирания БВП. А само преди месец той бе малко около 4.28 млрд. лева, или 1.98% от прогнозирания БВП.

Или за един месец дупката в големия бюджет се е разширила с около 940 млн. лева. Много или малко е въпросният дефицит. Самият факт, че още в края на лятото сме близо до границата от 3% от БВП е достатъчно обезпокоителен факт.

А в сравнителен план с миналата година въпросният минус в хазната е направо шокиращ, като се има предвид, че в края на август 2024-а дефицитът по КФП е бил 1 681,6 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП). Виждаме ужасяващо влошаване от близо 3.5 пъти.

При анализа на всички тези данни не можем да не обърнем внимание на един нюанс. В съобщението на Министерството на финансите пише, че дефицитът по КФП за седемте месеца на година се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 3 400,0 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1 815,0 млн. лева.

"Очаква се през четвъртото тримесечие на годината да постъпят втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4,4 млрд. лв., което ще компенсира напълно натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 1,8 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по КФП", пише Министерството на финансите и това съобщение като, че внася лъч светлина в общия мрачен фон.

Само че през останалите пет месеца на годината е почти сигурно, че държавата ще продължи да харчи с темпове, които ще увеличават дефицита с около милиард на месец. А ако не и с повече.

За сведение, за последните пет месеца на миналата година дефицитът е нараснал с 4.5 млрд. лева и няма никакво основание да смятаме, че тази година това няма пак да се случи при това в по-големи размери.

МФ отчита 5,2 млрд. лв. бюджетен дефицит към края на август

МФ отчита 5,2 млрд. лв. бюджетен дефицит към края на август

Постъпленията са 6,1 млрд. лв.

Стане ли това, целият приход от еврофондовете ще бъде занулен, а към сегашния дефицит, в нетно изражение, ще бъде добавен още някой друг милиард. Разбира се, за да добута до заветните 3% от БВП, правителството може да извърши добре познатите ни стъкмистики с по-високото, от прогнозираното, ниво на БВП и/или със задържането и прехвърлянето за следващата година на някои големи разходи. Но това ли е начинът да се управляват държавните финанси и да се води фискална политика, която да се опитваме да представяме като устойчива?

Има и още един важен детайл. А именно за дефицита в Държавния бюджет, който е част от КФП. Именно той като абсолютна стойност се гласува от Народното събрание и превишението му в края на годината може да стане само с актуализация на бюджета отново от парламента.

Мартин Димитров: Целта да се поддържа 3% дефицит се изплъзва от ръцете на правителството

Мартин Димитров: Целта да се поддържа 3% дефицит се изплъзва от ръцете на правителството

Той вижда сериозен ляв завой на правителството

Допустимата стойност е малко над 7.13 млрд. лева, от които в края на август са запълнени над 59.7% или над 4.26 млрд. лева. За сравнение за същия период на 2024-а допустимият тогава дефицит от малко над 8.03 млрд. лева е били изпълнен на 38.5 процента. Забелязвате ли разликата? А освен това за последните пет месеца на 2024-а дефицитът на Държавният бюджет се увеличил повече от два пъти. Ако тази картинка се повтори и сега - през 2025-а, при настоящите нива на дефицита удвояването му автоматично означава актуализация.

Разбира се, Министерството на финансите може и тук да демонстрира забележителни умения по финансова акробатика и да прескочи този трап, чисто по документи, но тенденциите за влошаване ще си останат и със всеки изминал месец ще продължат да тежат все повече и повече.

Симеон Дянков не изключва да завършим годината с над 5% дефицит

Симеон Дянков не изключва да завършим годината с над 5% дефицит

Вече имало дупка от ½ млрд. лв. в бюджета за 2026 г.

Причините за всички тези негативи отдаван са посочени. Прекомерно раздути бюджетни разходи и нереалистично планирани приходи. По последни данни приходите все така не могат да да достигнат заветните 20% от същия период за миналата година при планира ръст между 2% и 28% за различните видове бюджетни постъпление.

Съдете сами. "Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2025 г. са в размер на 52 661,5 млн. лв. или 58,3 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3 % (6 171,0 млн. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година.

Петкова отчита  4.2 млрд. лв. дефицит и  5.5 млрд. лв. ръст в приходите към края на юли

Петкова отчита 4.2 млрд. лв. дефицит и 5.5 млрд. лв. ръст в приходите към края на юли

Разходите също растат

За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 14,9 % (5 593,6 млн. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8 % (1 285,5 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева", пише в съобщението на Министерство на финансите. И най -лошото, че в сравнение с юли когато ръстът на всички приходи е бил 13.5% няма никакво подобрение. А изпълнението на разходите продължава да вържи с изпреварващи темпове.

Симеон Дянков: Вдигането на ДДС на 22% ще реши проблема с бюджетния дефицит

Симеон Дянков: Вдигането на ДДС на 22% ще реши проблема с бюджетния дефицит

Увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неизбежно

При така описаната конфигурация нищо добро не очаква хазната. И въпросът с увеличението на данъчно осигурителното бреме вече е не "Дали?", а "Кога ?" и "С колко?" Може това да не стане тази или следващата година, но неминуемо ще се случи, ако разходите на хазната не бъдат орязани. И колкото повече отлагаме този момент, толкова по болезнено ще е рязането или увеличението на данъците. А може и двете.