Смартфонът е основното устройство в ежедневието на децата, а най-честата му употреба е за социални мрежи и развлечения. Това показват данни от пилотно проучване сред седмокласници в София, представено по време на събитието "Детското мозъчно здраве в дигитална среда - къде свършва ползата и започва рискът", организирано от Фондация Съвет за мозъчно здраве.
"Днес, в Деня на детето, искаме да поставим темата за влиянието на екранното време, мобилните устройства и социалните мрежи върху мозъчното здраве, психичното развитие, вниманието, поведението и социалното функциониране на децата", заяви председателят на фондацията чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски. По думите му целта не е противопоставяне на технологиите, а насърчаване на информиран и научно обоснован обществен дебат.
Пилотното онлайн проучване е проведено в края на май 2026 г. сред 100 ученици от 119. СУ "Акад. Михаил Арнаудов" в София. Според резултатите 92% от анкетираните използват смартфон като основно средство за достъп до интернет. В учебни дни 35% прекарват между три и четири часа дневно с телефона си, а всеки десети го използва повече от шест часа на ден. През почивните дни и ваканциите делът на децата с над шест часа екранно време достига 22%.
Данните показват, че социалните мрежи и развлеченията доминират в онлайн активността на учениците, докато едва 14% използват устройствата си основно за учебни цели. Най-популярните платформи са Instagram и TikTok. В същото време 40% от участниците заявяват, че са наясно със здравните рискове от прекомерната употреба на устройства, 36% не могат да ги преценят, а близо половината се определят като слабо информирани или напълно незапознати с проблема.
Здравният икономист Аркади Шарков представи данни, според които тийнейджърите, използващи социални мрежи, имат три пъти по-висок риск от депресия и тревожност в сравнение с връстниците си, които не ги използват. По думите му при над пет часа дневно екранно време вероятността от развитие на депресия нараства 2,8 пъти.
Заместник-председателят на Българска психиатрична асоциация проф. д-р Георги Ончев предупреди, че използването на екрани повече от шест часа дневно може да повлияе върху развитието на вниманието и концентрацията при децата. Според него информационните кампании не са достатъчни и трябва да бъдат съчетани с реални алтернативи и ясни ограничения за времето пред устройствата.
По време на събитието бяха представени и данни на Световната здравна организация за Европа, според които проблемната употреба на социални мрежи сред младите хора е нараснала от 7% на 11% между 2018 и 2022 г., като повече от един на всеки десет юноши проявява признаци на дигитална зависимост.
Експертите формулираха пет основни препоръки за бъдещи политики в България: въвеждане на възрастови ограничения за екранното време, ограничаване на телефоните в училище, защита на съня чрез избягване на екрани преди лягане, развитие на дигитална грамотност и инвестиции в спорт, четене, извънкласни дейности и други алтернативи на времето пред екрана.
"Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която екранът не е най-интересното налично нещо. Не е достатъчно просто да кажем на децата "остави телефона" - обществото и семейството трябва да им предложат по-привлекателна и пълноценна алтернатива", подчерта в заключение проф. Николай Габровски.
USD
CHF
GBP
