Няма основание за сериозен скок в цената на хляба, заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски при откриването на изложението "От градината до теб - Еленово 2026" в село Еленово, община Нова Загора. Той заяви, че зърнената реколта в страната тази година е много добра, като осигурява качествена пшеница и добри условия за производство на брашно и хляб.
Абровски отбеляза, че държавата е осигурила 170 млн. евро за подпомагане на земеделските производители заради разликите в цените на горивата и торовете. "Самият факт, че ние успяхме в условията на бюджетен дефицит да отделим 170 милиона евро, с които да подпомогнем земеделските производители за разликата в цената на газьола между 2025 и 2026 година и да ги подпомогнем за разликата в цената на торовете, е успех", отчете ресорният министър, цитиран от БТА.
За нулевата ставка на ДДС за хляба той каза, че мярката вече е била въведена, като в определен период е действала заедно с нулевата ставка върху брашното. По думите му дали тя ще бъде продължена е въпрос, свързан с финансовата политика на държавата.
Абровски също посочи, че трябва да се прави разлика между цената на пшеницата като суровина и разходите при производството на хляб.
Той информира, че през следващите дни ще започнат разговори с министъра на транспорта за възможности за допълнително облекчаване на транспортните разходи чрез железопътната инфраструктура. Министърът посочи като пример зърнопроизводителите от Видин, Враца и Монтана, за които високите транспортни разходи при превоза на продукцията до Варна и Бургас оскъпяват значително производството.
"За да може да бъде по-конкурентен българският производител, трябва да осигурим много по-конкурентен транспорт", заяви Пламен Абровски и добави, че използването на железопътния транспорт може да намали разходите и да позволи на производителите от Северозападна България да бъдат по-конкурентоспособни.
Земеделският министър каза още, че не очаква необоснован скок в цените на храните. Той се позова на приетия през 2025 г. Закон за въвеждане на еврото, който предвижда механизми срещу необосновано увеличение на цените, като действието на съответните разпоредби е удължено до 2027 г. Абровски отбеляза, че Комисията за защита на потребителите следи за нарушения (КЗП), а големите търговски вериги ежедневно подават информация за цените на хранителните продукти и при установяване на отклонения се извършват проверки.
Той определи като политически спекулации твърденията, че страната се намира в голяма криза и обясни ръста на цените се дължи на икономически обосновани фактори, като отбеляза, че процесът на увеличение е започнал още през 2024 г.
Запитан дали правителството има кризисен план за земеделските производители, Абровски отговори, че предоставяната от държавата подкрепа вече представлява част от реакцията при затруднения в сектора. "Не е важно да правим кризисен план. За мен е важно да имаме дългосрочна, устойчива политика, която да не се влияе от това кой е министър", заяви той.
Министърът подчерта, че основната задача е да бъде възстановен моделът на хранителните доставки, така че земеделските производители да имат предвидимост и устойчивост в бъдеще. "Това е важното - не какво ще направим сега, а какво ще направим утре, за да може в бъдеще тези хора да не им се налага да протестират", посочи той. Абровски каза още, че политиките на правителството са насочени към възстановяване на селските райони, тъй като тяхното развитие е пряко свързано с икономиката и продоволствената сигурност.
По думите му Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще продължи да работи за това българските производители на плодове и зеленчуци да достигнат световно ниво. Пламен Абровски изтъкна, че за да се постигне устойчиво развитие, стопаните трябва да имат възможност да се обединяват в кооперативи и да получават необходимото финансиране за придобиване и разширяване на производствените бази.
Министърът каза още, че българските земеделски производители трябва да имат възможност да се обединяват в кооперативи, които да бъдат подпомагани с финансиране за развитие и разширяване на дейността. "Производителите трябва да имат възможност да се обединят, да направят кооператив, да им осигурим финансиране, за да могат да го разширят", посочи Абровски.
Той отбеляза, че обединението на производителите дава възможност да се предлагат на пазара количества и качество, които създават перспектива за развитието на сектора. Абровски заяви, че това е част от бъдещето на българското земеделие и допълни, че това изисква дългосрочна работа, а не само мерки за преодоляване на отделни кризи.
"Първата стъпка е Законът за кооперирането, за да има основание да се случи това нещо", обясни Пламен Абровски уточни, че предстои законопроектът да бъде внесен в Народното събрание, като се очаква да бъде приет до края на годината. Той определи законодателната промяна като основа, върху която могат да бъдат изградени последващите механизми за обединяване и подпомагане на земеделските производители.
От своя страна председателят на Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци" Цветан Цеков заяви, че секторът има голям потенциал, но пред него стоят редица предизвикателства - климатичните промени, недостигът на вода и проблемите с реализацията на продукцията. "Всичко е преодолимо, когато има национална воля, когато държавата стои зад нас", посочи той.
Цветков отбеляза, че е инициирано създаването на национално обединение на производителите и изрази надежда с подкрепата на земеделското министерство и правителството идеята да бъде реализирана в близко бъдеще. Той обясни, че целта е да бъде създаден национален кооператив, който да помогне на производителите да решат проблемите с реализацията на продукцията и да създадат силен пазарен субект.
USD
CHF
GBP
