Данните за изпълнението на бюджета за 2025 г. потвърдиха неговата несъстоятелност. На пръв поглед предоставената от Министерството на финансите информация звучи оптимистично.

"Касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. е дефицит в размер на 6 828,3 млн. лв. или 3,1 на сто от прогнозния БВП. Въпреки множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо спрямо индикативната цел за годината (дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП), бюджетната година приключи с минимално отклонение от едва 0,1 на сто от прогнозния БВП", пише в съобщението.

Само че в него удобно се пропуска коментар относно многомилиардните разходи за инвестиции в отбрана и в капитала на редица държавни дружества.

Вярно е, че по стандартите за бюджетна отчетност те се записват под черта и не участват във формирането на общия баланс и резултат на Консолидираната фискална програма, но влияят директно върху увеличението на държавния дълг. Ако прибавим и тях, дефицита ще излети над 5% от БВП.

Отделно от това данните показват, че прогнозите за сериозно неизпълнение на заложените за 2025 г. приходи са били повече от реалистични.

"На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2025 г. са в размер на 86 086,2 млн. лв., което е 95,4% от годишните разчети. Съпоставени с предходната година, постъпленията нарастват с 14 071,0 млн. лв. (19,5%), което е най-високият номинален ръст на приходите за последните няколко години", съобщава Министерството на финансите.

С други думи, са събрани с 1.6 млрд. евро по-малко от заложеното за 2025 г. и с 450 млн. евро спрямо очакванията, посочени в последната Средносрочна бюджетна прогноза, която съпътстваше последния оттеглен проектобюджет за 2026 г. Всичко това не изглежда като успешно изпълнение на фискалните цели, независимо от бодряшкия тон в информацията на финансовото ведомство.

Разбира се, основна причина за срива на заложените в бюджетната рамка за 2025 г. цели е неизпълнението на данъчните приходи.

Става дума за предизвестения провал на заложените постъпления по косвени данъци, които са гръбнакът на бюджетните приходи.

"Размерът на данъчните постъпления по държавния бюджет към декември 2025 г. е 44 542,6 млн. лв., което представлява 92,4% изпълнение на годишните разчети. Сравнени с данните към декември 2024 г. данъчните приходи нарастват с 5 979,4 млн. лв. или 15,5 на сто, което основно се дължи на номиналния ръст при приходите от данък върху добавената стойност (ръст от 3 031,7 млн. лв.), корпоративни данъци (ръст от 1 310,0 млн. лв.) и данъци върху доходите на физически лица (ръст от 1 029,8 млн. лв.)", се казва в съобщението на финансовото ведомство.

Въпросните минус 7.6% неизпълнение се равнява на над 3.6 млрд. лева или на над 1.84 млрд. евро. Това малко ли ви се струва? А причината за този отрицателен резултат е именно сривът (спрямо планираното) на постъпленията по ДДС. Защото преките данъци са преизпълнени спрямо заложения предварително размер.

Но това преизпълнение не може да компенсира дупката от 3.3 млрд. лева (близо 1.69 млрд. евро) несъбрани, спрямо плана, постъпления от ДДС. А и в акцизите има минус. И всичко това заради нереалистично планиране, което още от самото начало бе ясно, че ще създаде неразрешими проблеми. Ние нали ви казвахме?

При подобно неизпълнение на бюджетните приходи е ясно, че фискът е успял да се задържи на ръба на дефицита благодарение на орязване и забавяне на текущите разходи.

Капиталовата програма е използвана като буфер на 100 процента. По традиция са изпълнени 67.8% от заложените в държавния бюджет. Забавени са сериозни плащания, свързани с текущите разходи. По тази причина тяхното изпълнение е на 85.4% от заложеното, а като цяло нелихвените разходи са изпълнени на 82.2 процента.

Това е довело до спестяване на 5.2 млрд. лева или близо 2.66 млрд. евро в разходната част. Но дори и при това свиване бюджетният дефицит е надхвърлил границата от 3% от БВП. Представяте ли си колко неадекватна е била фискалната рамка за 2025 г.

Тук е моментът да споменем, че колкото провален да е бюджетният план за 2025 г., толкова приложим той може да се окаже за 2026 г. Просто вземате параметрите му като приходи и ги увеличавате с 5% и залагате същите като за 2025 г. разходи. Тогава ще се получи, че приходната част ще е 48.46 млрд. евро, а разходната 49.45 млрд. евро.

Това формира дефицит от 1 млрд. евро или 0.83% при очакван БВП от 120.16 млрд. евро. Ето сериозна фискална стабилност със заявка за бърза компенсация на натрупаните негативи от предходните няколко бюджета.

Заложените приходи от 48.46 млрд. евро са напълно реалистични при постигнатия за 2025 г. размер на всички приходи от 44 млрд. евро и установения им годишен ръст от 19.5 процента.

Дори ще има сериозно преизпълнение, което може да се ползва за добавки към пенсии и заплати, инвестиции, свиване на дълга и увеличаване на фискалния резерв.

Върху това си заслужава политиците да помислят, ако имат с какво да мислят и ако наистина са загрижени за България.