Казусът "Едуард Сноудън" успя да размести пластовете в съвременните международни отношения, като даде определени предимства на Руската Федерация, Евросъюза и най-вече страните от АЛБА в отношенията им със САЩ и скара Латинска Америка с Европа.

В момента латиноамериканските президенти обмислят какви ответни мерки да предприемат срещу безпрецедентното задържане и обиск на самолета на боливийския президент Ево Моралес във Виена. Те правилно подчертават, че ако подобно нещо се беше случило с европейски президент (да не говорим за Барак Обама) на юг от Рио Гранде Дел Норте, това би било повод за война. Латиноамериканците са горди хора и трудно преглъщат подобен род унижения. Последствията от инцидента ще са много сериозни.

Признанията на бившия агент на ЦРУ и сегашен правозащитник изостриха отношенията на Вашингтон с Брюксел и с редица други стратегически партньори. Наляха и допълнително масло в огъня на напрежението с държавите - членки на анти-североамериканската коалиция АЛБА, нагнетявайки и без това изостреното чувство за мъст към "Чичо Сам".

Никак не е случайно, че политическо убежище на Едуард Сноудън беше предложено именно от страна на Венецуела, Еквадор, Боливия, Никарагуа и Куба. Точно тези държави по принцип никога не пропускат случай да натрият носа на САЩ.

(В случая удиви поведението на бразилския президент Дилма Русеф, която отказа да даде убежище на Едуард Сноудън. На фона на социалните протести и нуждата от кредити от страна на САЩ и международните финансови организации обаче, няма нищо за чудене).

Натам вървеше и развитието на сегашната ситуация. От ляворадикалните столици на страните-членки на АЛБА една след друга бяха озвучени декларации за готовност за предоставяне на политическо убежище на метежния Едуард Сноудън. Логично беше да не пропуснат повод да се заядат с Вашингтон.

Окуражиха ги председателят на Европарламента Мартин Шулц и други видни фигури от ръководството на ЕС, които заплашиха със сериозно охлаждане на отношенията със САЩ. Дори видни дипломати от "натовския Комсомол" (според изключително сполучливия израз на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин) - полският външен министър Радослав Сикорски (когото напоследък често се налага да спрягаме) и литовският посланик в САЩ Зигмантас Павлионис изразиха разочарование от факта, че са били подслушвани от американските си партньори и скептицизъм относно задълбочаването на евроатлантическата интерграция във военно-политически план.

Фактът е налице - аферата "Едуард Сноудън" неминуемо ще предизвика забележимо охлаждане на отношенията между Вашингтон и Брюксел.

Каквато и да бъде по-нататъшната съдба на Едуард Сноудън, това ще се случи! Оправданията на Барак Обама, изречени по време на посещението му в Йордания, че "всички спецслужби по света добиват информацията си за него по един и същи начин, и това не е четенето на "Ню Йорк Таймс", не звучат убедително за съюзниците на САЩ.

Никак не е случайно, че както в случая с Джулиан Асандж, "на топа на устата" се оказа Еквадор. Ляворадикалният президент Рафаел Кореа отдавна търси възможност да навреди на североамериканските интереси, без да влиза в противоречие с международното право и да дава повод за военна интервенция.

Защото, за разлика от другите страни от АЛБА, в Еквадор и досега е в обръщение американският долар (както самият той се изразява в едно интервю, взето от Игнасио Рамоне, "смяната на парите, излизането от доларизацията може да предизвика дори гражданска война в Еквадор"), а до неотдавна функционираше военна база на САЩ. Тоест, страната не винаги има възможност да следва докрай съюзниците си от Каракас, Хавана, Манагуа, Ла Пас и т.н. в острата им конфронтация с Вашингтон.

Рафаел Кореа обаче трябваше за пореден път да се опита да покаже на високомерните североамериканци, че е президент на независима държава и всяко посегателство върху нейния суверенитет ще има неприемливи последствия за агресора. В случая става дума за това, че на 30.09.2010 срещу него беше осъществен неуспешен опит за военен преврат.

На тази дата в столицата Кито въстана най-големият полк на полицията. По време на посещението си в неговите казарми, президентът беше изолиран заедно със своята охрана и освободен след намесата на армията, запазила лоялност към него. Оказа се, че заговорът е осъществен в резултат на среща в Маями (столица на всички латиноамерикански контрареволюционери) на бившия президент - реакционер Лусио Гутиерес, кубинския емигрант - антикастрист Карлос Алберто Монтанер и бившия директор на еквадорското военно разузнаване Марио Пасминъо, освободен от Рафаел Кореа (заедно с другите стари ръководители на спецслужбите, до един получавали заплатите си от американското посолство) и избягал в САЩ. На срещата са присъствали и корумпирани банкери, чиито банки са национализирани. Именно последните са финансирали опита за преврат.

Всичко това се е случило с помощта на североамериканските специални служби. Те стоят и зад атаката на колумбийските специални части срещу лагер на Революционните Въоръжени Сили на Колумбия - ФАРК на еквадорска територия на 02.03.2013.

Тогава президентът Рафаел Кореа се почувства засегнат най-вече от факта, че други държави използват територията на страната за разчистване на вътрешни военно-политически сметки. И поиска помощ от приятеля си Уго Чавес - както еквадорски, така и венецуелски части бяха придвижени към колумбийската граница.

Естествено беше тогавашният президент Алваро Урибе и неговият министър на отбраната Хуан Мануел Сантос (настоящ президент на страната) да разчитат на подкрепа от страна на САЩ. Очертаваше се голяма регионална война - Венецуела и Еквадор, плюс другите страни от АЛБА, срещу САЩ и Колумбия. Тя не се случи, а военната база на Вашингтон се премести от еквадорска територия на колумбийска. Така беше изключен бъдещ военен конфликт.

От тогава обаче, президентът Рафаел Кореа (който е интелигент от академичните среди) търси начини да уязви "големия бял брат" и да докаже своята независимост и суверенитет. И съдбата на 2 пъти му предоставя шанс - първо с Джулиан Асандж, и сега със Сноудън.

От САЩ изтърпяха докрай подигравката с Джулиан Асандж. Едуард Сноудън обаче им дойде много. Не е ясно какви точно заплахи е отправила североамериканската администрация към еквадорската. Във всеки случай, след като еквадорски дипломати оказаха решителна помощ на бившия агент на ЦРУ да долети от Хонг Конг до Москва и му бяха изготвили охранителна грамота, в крайна сметка президентът Рафаел Кореа нареди тя да бъде унищожена и обяви, че съдбата на Едуард Сноудън е в ръцете на Путин (макар впоследствие еквадорското външно министерство да декларира, че не се е отказало от ангажимента за даване на убежище на Едуард Сноудън и е готово да го приеме).

Не е случайно, че първото изявление, което даде Едуард Сноудън от транзитната зала на московското летище Шереметиево (където живее вече втора седмица), беше израз на благодарност към президента Рафаел Кореа и еквадорските дипломати, които обезпечиха благополучното му кацане на руска територия.

Едва ли обаче подобни чувства на благодарност изпитва към еквадорския си колега Владимир Путин, в чиито ръце се оказа "горещият картоф". Тук трябва да се отбележи, че за разлика от останалите ляворадикални латиноамерикански президенти, Рафаел Кореа не успя да установи близки отношения с Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Основната причина е, че руският военно-промишлен комплекс продължава да въоръжава перуанската армия, водила не една война с еквадорската за приграничните територии около река Сенепа, където са разкрити находища на злато и други благородни метали. Именно продължаващото военно-техническо сътрудничество беше причината, по време на своята историческа обиколка на Латинска Америка, тогавашният президент Дмитрий Медведев да се отбие най-напред в Лима, пренебрегвайки Кито. Честолюбивият Рафаел Кореа не можа да забрави обидата.

В първите дни след кацането на Едуард Сноудън на Шереметиево, руското ръководство наистина не знаеше какво да прави с него. Прес-секретарят на Владимир Путин - Дмитрий Песков, декларира, че проблемът "Едуард Сноудън" не е проблем на Русия. Той обаче нямаше как да не се превърне в такъв, след като Едуард Сноудън "върза тенекия" на един бюлюк наивни журналисти от цял свят, акредитирани в Москва, които седнаха в самолета за Хавана, в очакване да си правят компания с него по време на презокеанския полет. В крайна сметка, отидоха сами на гости на братята Кастро. Знойните кубинки и хаванските пури и ром едва ли са достатъчна компенсация за изхарчените пари за скъпия билет и последвалите проблеми с началството. А Едуард Сноудън си седи в Шереметиево.

След като Владимир Путин разбра, че няма да се отърве така лесно от него, реши да направи специално изявление по случая. Той заяви, че Русия никога никого на никого не е предавала, както на нея никога никого не са и предавали. Спомена, разбира се, за изключенията, когато провалени сътрудници на руското външно разузнаване са били обменяни за арестувани и осъдени в Руската Федерация западни агенти. Подчерта обаче, че Едуард Сноудън никога не е бил и не е руски разузнавач, че Москва не е работила и не работи с него и постави условието, при което той може да остане в Русия - да престане да вреди с дейността си на американските партньори, добавяйки "колкото и странно да звучи това от моите уста!" Според него, това няма да се случи, защото Едуард Сноудън няма да се успокои и затова изрази очакване и надежда, че той все пак ще отлети на някъде.

Проблемът е, че на последния май не му се лети и иска да остане именно в Москва. И подаде молба за политическо убежище (от която впоследствие беше принуден да се откаже). В случая Владимир Путин няма възможност за пореден път да прати неудобния политически емигрант в Минск (както постъпи с бившия киргизски президент Курманбек Бакиев) и да остане с чисти ръце - приятелят на нашия сайт Юрий Баранчик в статията си за сайта на Фонда за Стратегическа Култура (www.fondsk.ru) анализира опитите на Александър Лукашенко за пълна нормализация на отношенията със Запада. Ясно е, че точно сега Едуард Сноудън не му е нужен да му мъти водата в Минск! (Макар че прие сърдечно приемника на Уго Чавес - Николас Мадуро и дори го нарече "другарю", споменавайки, че не му се обръща езика да го нарече "господин президент").

Междувременно парламентарната фракция на Комунистическата Партия на Руската Федерация - КПРФ, предложи Едуард Сноудън за Нобелова награда за мир. Очаква се всеки момент нещо подобно да измислят и либерал-демократите от ЛДПР на Владимир Жириновски. Нищо чудно към тях да се присъедини и "Справедлива Русия", и други по-малки извънпарламентарни партии. Така те улесняват положението на Владимир Путин, по отношение на продължаването на престоя на Едуард Сноудън на летище Шереметиево.

Всички политически наблюдатели и журналисти, акредитирани в Москва (разбира се, с изключение на тези, които още се припичат по кубинските плажове) гадаеха дали венецуелският президент Николас Мадуро и боливийският му колега Ево Моралес, пристигнали в Москва за Форума на държавите, износителки на газ, ще се договорят кой да прибере Едуард Сноудън със собствения си самолет. По този повод няколко държавни ръководители на страни-членки на ЕС вече успяха да станат за смях - забраниха на самолета на Ево Моралес да навлиза в тяхното въздушно пространство, под предлог, че издирваният от САЩ бивш агент на ЦРУ може да е на борда на самолета. Така той беше принуден да кацне на летището във Виена, където да извърши презареждане.

Австрия се оказа единствената европейска страна, чието ръководство първо пое риска да даде разрешение за кацане и после, под американски натиск, обискира самолета. Така успя да предизвика междуконтинентална криза. Страна, която даже не е член на НАТО, сега е на топа на устата в конфронтацията с групировката АЛБА и с цяла Латинска Америка.

Строго погледнато, лидерите на натовските държави имат достатъчно основания да не пускат боливийския президент на своя територия. Той призхожда от бедно селско семейство и на младини си е изкарвал прехраната с тежък труд. Благодарение на самообразованието си, успява да оглави профсъюза на така наречените "кокалерос" (производители на кока) и впоследствие да заеме президентския пост, на вълната на народното недоволство.

Първите му думи след победата бяха, че управлението му "ще се превърне в нощен кошмар за САЩ", а първото му действие - легализацията на производството на кока. В момента твърди че строи "наркосоциализъм" в Боливия.

А горещият картоф "Едуард Сноудън" още пари в Шереметиево!