Невероятно, но факт: САЩ и Дания (а с нея, и европейските ѝ съюзници) са в дипломатически и може би пред военен сблъсък за Гренландия!
За цялата история на НАТО това е едва вторият случай на вътрешен конфликт (първият е между Гърция и Турция за Кипър през 1974 г.), а за "световната общественост" определено е изненада.
Малцина са очаквали подобен разрив в рамките на Запада, при това случващ се по време на една особено турбулентна международна ситуация (Украйна, Газа, Иран, Сирия, Южнокитайско море).
Заявените от президента на САЩ Доналд Тръмп искания за присъединяване на Гренландия са част от серия много силни външнополитически "включвания". От началото на 2026 година Тръмп е изключително активен на международната арена. За по-малко от месец Вашингтон: осъществи експресна операция във Венецуела, с която Николас Мадуро бе арестуван и изправен пред американското правосъдие; залови петролни танкери от руския "сенчест флот"; заплашва Иран с военна намеса заради бруталните репресии срещу антиправителствените протести; заканва се на управляващите в Куба и Колумбия, че идва и техният ред (след Мадуро); и демонстрира апетити към Гренландия, която да придобие "по един или друг начин" - т.е., може и с военна сила.
Докато пиша тези редове, последното развитие по темата е, че в Давос Тръмп е обещал да не завзема Гренландия със сила. Но тъй като от опит знаем, че всяка такава новина е предпоследна, нека да не изключваме и тази хипотеза - малко вероятна, но особено неприятна.
Гренландският казус се оказва лакмус - и за администрацията на Доналд Тръмп, и за европейските държави. Като една грешна стъпка на всяка от страните би имала тежки последици.
За САЩ:
Никой не оспорва стратегическата важност на Гренландия, но към настоящия момент Съединените щати имат твърде много врагове по света, че да си създават нови (и то в лицето на европейските съюзници). Вашингтон е отворил немалко фронтове - срещу Китай (икономически), срещу Русия ("сенчестия флот"), срещу Иран (подкрепа за протестите плюс негласното лансиране на престолонаследника Реза II Пахлави като политическа алтернатива и бъдещ съюзник), срещу Хамас (твърда подкрепа за Израел), срещу неудобните режими в Латинска Америка... Да се конфронтира и с Европа вече идва твърде много и започва да прилича на амбицията на Наполеон да промени света... А от историята знаем как приключва това.
За Европа:
Ако ЕС не успее да опази Гренландия, се обезсмисля (ЕС, не Гренландия). И без това международният престиж на Евросъюза непрекъснато пада, но ако вече от него може да се къса и "живо месо" под формата на територии, перспективите са направо ужасяващи. Да, Гренландия формално не е част от ЕС, но се води "отвъдморска територия" - каквито са и Фолклъндските острови за Великобритания. И които навремето Великобритания на лейди Маргарет Тачър не допусна да бъдат отнети.
Националните правителства на някои европейски държави (Дания, Франция, Германия и др.) сякаш разбират това и показват категорична решимост да защитят Гренландия - ако трябва, и с военна сила. На този фон, още по-странна е пасивността на Европейската комисия.
Чуват се и "прагматични" гласове, които казват, че е по-добре Гренландия да бъде американска, отколкото китайска или руска. Сиреч, Дания и като цяло Европа не могат нито да опазят Гренландия, нито да се възползват адекватно от стратегическата територия.
В това със сигурност има логика, но ако Европа просто капитулира, имиджовите щети биха били катастрофални. Докато, от друга страна, САЩ едва ли биха се впуснали в пълномащабен военен конфликт с натовски съюзници.
Една "специална военна операция" в Гренландия трудно би получила широка подкрепа сред Републиканската партия, да не говорим в американския Конгрес като цяло.
И докато намесата във Венецуела вдигна рейтинга на Доналд Тръмп, то една военна намеса в Гренландия едва ли ще се приеме по същия начин от общественото мнение. За разлика от търговската война, която отново се разразява между Щатите и Европа.
Гренландия не от вчера е тема за американската политика, но в момента със сигурност в света има по-приоритетни точки за американска военна намеса. Или, казано по-просто: бай Тръмпе, не пипай Гренландия - имаш да удряш Иран!
USD
CHF
EUR
GBP
Опако
на 26.01.2026 в 01:42:39 #4Други държави от ЕС също имат отвъдморски територии, като Франция! Великобритания не е част от ЕС, в момента, така че можеше да се даде по-уместен пример!
svev
на 25.01.2026 в 22:53:47 #3добре че е авторът на статията оскубания алкохолик чичо митко картоффената глава да дава акъл на американците какво да правят
n-a-uy2TT1wr
на 25.01.2026 в 19:05:33 #2Когато осъзнах, че компанията, на която имах доверие, е използвала неправилно инвестицията ми, се почувствах в застой. Всяко обаждане остана без отговор, всяко обещание беше развалено. Тогава се свързах с Trustwave Hackers Tech на Trustwavehackerstech2@gmail.com. Екипът им се отнесе сериозно към случая ми още от първия разговор. Те разследваха практиките на компанията, събраха документите, за които дори не знаех, че ми трябват, и ме държаха информиран на всяка стъпка. За първи път от месеци почувствах, че някой най-накрая се застъпва за мен - не като номер на досие, а като човек, който заслужава отговори. Благодарение на тяхната упоритост, възстанових средства, за които смятах, че са изчезнали завинаги. Ако смятате, че сте били подведени или финансово ощетени, не е нужно да се изправяте срещу това сами. Тази фирма знае как да разкрие истината и да се бори за това, което ви се дължи.
stoyan-drenski-DEKzFNYi
на 25.01.2026 в 16:44:51 #1Егати изцепката си Мишо.Гоулем гадател си.Егати магистъра егати чудото.