Тръмп между Венецуела и Гренландия

Американската операция във Венецуела беше ювелирна и като подготовка, и като изпълнение.

Тя не беше трудна за реализиране нито от вътрешнополитическа, нито от външнополитическа гледна точка. Режимът на Николас Мадуро беше нелегитимен и беше съвсем ясно, че никой няма да застане в негова защита.

Дори страни като Китай и Русия, които признаваха Мадуро за венецуелски президент, бяха доста въздържани в критиките си срещу залавянето и изправянето му пред съда в Ню Йорк. Сред американските конгресмени и сенатори ситуацията по отношение на Мадуро не е по-различна.

И сред републиканците, и сред демократите липсват симпатии към него. Ако все пак имаше някаква критика към Тръмп от другите публични институции, то те бяха към самия процес на вземане на решението за отстраняване на Мадуро, а не срещу самия акт на неговото залавяне.

Президентът Тръмп не беше уведомил Конгреса за операцията във Венецуела. Той и не е длъжен да го прави ако нейната продължителност е под 48 часа. Независимо от това, от гледна точка на институционалната култура, той можеше да предостави информация поне на комисиите по външните отношения и по въоръжените сили в Камарата и Сената.

Не е обаче голяма изненада, че не го е направил. Тръмп по принцип не се отличава със следването на каквито и да било институционални стандарти.

Съвършено различна е ситуацията с Гренландия. Това е страна с ясен статут, който е напълно съобразен с международното право. Гренландия е самоуправляваща се територия, която принадлежи на Дания. Това е най-големия остров в света, но постоянно живеещото население на него е едва 57 000 души.

Тази общност очевидно не приема твърде агресивния подход на Доналд Тръмп. Хората имат ясно обособена идентичност. Те смятат себе си за гренландци и институционалната връзка, която имат с Копенхаген явно ги удовлетворява. Дания не се намесва в управлението на територията и едновременно с това подпомага неговото финансиране. Поне 1/5 от финансите на Гренландия идват по датска линия.

Не че САЩ не биха могли да осигурят дори по-добри финансови условия. Ако островът бъде купен обаче, както се изразява Доналд Тръмп, това може да се окаже проблем за гренландската идентичност. Тя се е формирала в продължение на десетилетия и ако сега бъде продадена, то нейните основи ще бъдат подкопани. Продадена идентичност е загубена идентичност. Гренландците без съмнение не желаят това.

Евентуален опит за превземане на острова със сила пък би породило още по-големи проблеми. Това ще бъдат проблеми както за вътрешната, така и за външната политика на САЩ.

Ако по отношение на режима във Венецуела консенсусът в американските институции, че той трябва да бъде свален, е бил почти пълен, то относно Гренландия разбирането със сигурност е точно на обратния полюс.

Островът отдавна се възприема като значим за националната сигурност на САЩ. Той обаче няма специално място в мисленето на ястребите в Републиканската партия, които по принцип са противници на авторитарните режими в Южна Америка и навсякъде по света.

Венецуела има проблем с наркотрафика, но не е най-големия производител и трафикант на тези субстанции. Що се отнася до петрола, реинтегрирането на страната на петролния пазар ще струва скъпо и ще отнеме много дълъг период от време.

Венецуела след Мадуро: Какво се променя за САЩ и за света

Съвсем не е изключено Доналд Тръмп да започне да работи със същите хора във Венецуела, които стояха зад Мадуро

Може да се каже, че от политическа гледна точка операцията срещу Николас Мадуро беше възможна именно заради консенсуса в публичните институции на САЩ и най-вече вътре в Републиканската партия. Т.е. основната причина поради, която Тръмп се насочи към Венецуела е именно обстоятелството, че той нямаше как да срещне нито вътрешно, нито външно противодействие.

При опит за силов подход спрямо Гренландия Тръмп ще срещне противопоставяне и вътре в САЩ, и извън САЩ. Знаците за това вече са много ясни. Съгласие за използване на сила липсва в американските публични институции, както и в самата Републиканска партия.

Нещо повече - такова съгласие липсва и сред военния елит в САЩ. Информацията, че Съветът на началник-щабовете се противопоставя на исканията на президента за изработване на планове за силово завладяване на Гренландия, звучи автентично и логично.

В случая с Венецуела операцията на Тръмп отваря възможности за осигуряване на граждански права на венецуелците. Евентуална операция срещу Гренландия обаче ще означава точно обратното - ограничаване или дори пълно премахване на правата на населението там.

Гренландия би се оказала в състояние на окупация, а това е в разрез както с гражданските права на нейните жители, така и със статута на самоуправление, който островът има в момента. Подобни обстоятелства биха били в пълно противоречие и с традициите на американската външна политика.

Гренландия е важна за националната сигурност на САЩ, но тя е важна и за глобалната сигурност. Или казано с други думи между американската сигурност и глобалната сигурност до голяма степен има припокриване. Ето защо изолационизмът, който Тръмп проповядваше по време на предизборната си капания, е неприложим в днешно време. Самият Тръмп е много повече експанзионист, отколкото изолационист. Това ясно личи от първата година на настоящия му мандат в Белия дом.

Най-вероятно на Доналд Тръмп ще му се наложи да следва институционален подход спрямо Гренландия. Почти сигурно е, че американското присъствие на острова ще се засилва и това ще се превърне в перманентен процес. САЩ и сега имат своя военна база в Гренландия, в която поддържат между 150 и 200 военнослужещи.

Защо Венецуела не можа да забогатее от своя петрол?

Китай и Русия използваха този ресурс в своя полза без да инвестират в добива му

На увеличаването на американското присъствие на острова никой не се противопоставя. Дори напротив, то изглежда по-скоро желано от европейските съюзници на Дания, както и от самата нея.

Тръмп определено разполага с необходимата основа за надграждане и разширяване на американското присъствие в Гренландия. Единственото, което е необходимо за развитието на този процес е спазване на съюзните отношения в рамките на НАТО, както и на международното право като цяло.

Що се отнася до природните ресурси на Гренландия, то тук е възможно подходът на Тръмп да е подобен на този, който той използваше, когато основна тема му бяха митата и налагането им на всички страни по света.

Тогава американският президент говореше за огромни мита, след което отлагаше тяхното въвеждане и в крайна сметка митата се оказваха много по-малки от първоначално заявените. По този начин Тръмп оказваше натиск върху определени държави. Вероятно това е негов бизнес подход, който той се стреми да прехвърли в политиката.

Ако Доналд Тръмп се интересува от гренландските природни ресурси, то той може да използва същия подход за натиск и осигуряване на изгодни условия за достъп до тях.

Доколко разработването на тази находища би било рентабилно, предвид трудните метеорологични условия в Гренландия, е друг въпрос, за който Тръмп вероятно ще мисли на по-късен етап.

Сега, в годината на междинните избори, за американския президент е важно да сключва сделки и да осигурява възможности за американския бизнес, от които той да се възползва при наличието на пазарни интереси и инвестиционни намерения. А и вътрешнополитическата обстановка в САЩ не е много в полза на Тръмп и търсенето на варианти за компенсирането на това вероятно ще продължи.

Ще бъде интересно да се види какво ще предприеме американският президент и по отношение на Иран. Този казус е близък до венецуелския и тук Тръмп също може да разчита на консенсус в американските институции, включително и в Републиканската партия.

Интересът на Тръмп към Гренландия не е шега и Европа трябва да реагира сериозно

След Венецуела американският президент посочи с пръст и Гренландия