Венецуела след Мадуро: Какво се променя за САЩ и за света

Да започнем с фактите! След последните президентски избори във Венецуела Мадуро загуби всякаква международна легитимност.

Това бяха тежко манипулирани и фалшифицирани избори, които получиха признанието на едва 15 държави, между които няма демокрации. Става дума за Русия, Китай, Иран, Беларус, Куба и други от този порядък. 120 страни пък изрично заявиха, че не признават Мадуро за легитимен държавен глава на Венецуела.

В отсъствието на международно признаване няма как да разглеждаме казуса с Мадуро в контекста на международното право.

То се прилага спрямо държави, правителства и държавни глави. Щом обаче става дума за узурпатор, а очевидно 120 страни гледат на венецуелския лидер именно като на такъв, то позитивното прилагане на нормите на международното право към него не може да се аргументира и да се очаква.

Подходът на Тръмп спрямо Мадуро почива върху вътрешното американско право. Президентът на САЩ има необходимите правомощия да разпореди тези действия. Длъжен е да уведоми Конгреса и да поиска неговото съгласие, но това трябва да стане до 48 часа след началото на операцията, ако тя все още продължава.

В случая операцията приключи много бързо и точно поради тази причина Конгресът остана встрани от ситуацията. Така че вътрешното американско право също не е нарушено. В този смисъл въпросът за отстраняването на Мадуро, от правна гледна точка, може да се смята за изяснен.

Оттук нататък може да се каже, че американската операция разкри слабостите на авторитарния режим във Венецуела. А такива слабости съществуват при всички режими с този характер. Те обсебват държавата и принуждават населението към подчинение, като не му оставят никакви други възможности.

На пръв поглед изглежда, че хората подкрепят режима, но всъщност те са пасивни в очакване на появата на алтернативна възможност, която да им върне надеждите и шанса за развитие. Нямаше никаква ответна реакция от страна на венецуелците в подкрепа на техния арестуван и прехвърлен в САЩ президент. Дори е спорно доколко той е имал подкрепата на армията в своята страна. Светкавичната и резултатна американска операция дава основание и за такива интерпретации.

Чичо Сам във Венецуела – "специална военна операция" или хуманитарна мисия?

След като от десетилетия насам Венецуела държи контрола над своя петрол, защо хората там живеят като в коптор

Русия и Китай пък се ограничиха само до излъчването на декларации и то не толкова в полза на самия Мадуро, колкото за това, че е необходима деесклация и цялостно решаване на казуса по мирен път.

Въз основа на това поведение може да се каже, че непосредственото следствие за САЩ, от тази ситуация, е в полза на утвърждаването на тяхната глобална хегемония.

Партньорите на Америка не са против операцията във Венецуела, а опонентите изразяват несъгласието си по един доста мек начин. На практика се случва именно това, а то означава, че едва сега, цяла година след началото на мандата, Тръмп е близо до реализация на намеренията за мир чрез сила, които беше заявил още преди завръщането си в Белия дом.

Предстои обаче да видим какво ще е развитието на позицията на Доналд Тръмп по отношение на обстановката във Венецуела. През следващите дни и седмици ще се разбере икономически или политически са мотивите на американския президент за операцията там.

В първата си пресконференция след свалянето на венецуелския диктатор, Тръмп говори основно за петрола в южноамериканската страна, за американски инвестиции в нейния петролен сектор и за възстановяване на нефтената ѝ инфраструктура. Президентът на САЩ спомена и че страната му ще управлява Венецуела, докато това е необходимо. Тази заявка обаче остана неясна. Тръмп не обясни какво точно има предвид.

За отстраняването на Мадуро най-вероятно е имало почти пълен консенсус в Републиканската партия.

Настоящият държавен секретар Марко Рубио имаше активна дейност като сенатор, насочена срещу авторитарните режими в Южна Америка и навсякъде по света. Основната част от испаноговорящите мигранти в САЩ са избягали от диктаторски режими в Южна Америка или са наследници на такива изгнаници. Произходът и историята на Рубио също са от този тип.

Т.нар. ястреби сред републиканците със сигурност подкрепят решението и действията на Тръмп срещу Мадуро. Те може и да не са доволни от някои непоследователни политики на президента или пък от разликите в подхода му срещу диктаторите, но конкретните действия срещу Мадуро със сигурност ги одобряват.

Законно ли беше залавянето на президента на Венецуела от САЩ?

Правни експерти са скептични, че САЩ ще понесат отговорност за действията си във Венецуела дори ако те са незаконни

Скоро ще започнат предварителните избори преди междинния вот през ноември, на който ще се подмени целият състав на Камарата на представителите и 1/3 от състава на Сената.

Със свалянето на Мадуро Тръмп дава коз в ръцете на собствените си кандидати и прави опит да привлече автентичния републикански електорат, който по принцип не симпатизира особено нито на него самия, нито на кандидатите, които той ще посочи и ще подкрепя на предварителните избори.

В този смисъл операцията във Венецуела има и своя вътрешнополитически замисъл. Ще видим как темата ще бъде експлоатирана по време на борбата за номинациите на Републиканската партия.

По всяка вероятност действията на САЩ във Венецуела оттук нататък ще зависят от продължаването на консенсуса между Тръмп и автентичното крило на републиканците.

За президента може и да се окаже изгодно да работи с останките от режима на Мадуро и да не се стреми към неговото пълно демонтиране.

Ако венецуелският вицепрезидент Делси Родригес осигури на Тръмп и неговия бизнес кръг достъп до петрола и петролните находища, това може да сложи край на противодействието на режима и той да продължи да функционира в някаква омекотена форма.

Това обаче няма да удовлетвори републиканските ястреби, които със сигурност ще настояват да се стигне до същността на проблема. Ако отношението на Тръмп към Венецуела се намира между икономиката и политиката, вероятно по-близо до икономиката, при автентичните републиканци, то е изцяло в полето на политиката. Най-вероятно развитието на въпроса за Венецуела ще има своята роля и за състоянието и единството на Републиканската партия.

За света обаче би било по-важно какви ще са действията на американския президент в геополитически план. Ще има ли продължение на подхода срещу Мадуро и какъв ще бъде той? Ако подходът - мир чрез сила - ще бъде развиван, то той следва да се насочи към други авторитарни режими. Всеки един режим от такъв тип е реална или най-малко потенциална заплаха за регионалната и глобалната сигурност.

Естествено, арестуването и извеждането от страната не може да се приложи спрямо всеки диктатор, но тези режими трябва да бъдат възпирани, което става с икономически и военни средства. Би било голяма грешка, ако усилията на американския президент се насочат към Гренландия, например. Тогава той не би имал подкрепата нито на партньорите на САЩ, нито на автентичното крило на Републиканската партия.

2026 г. може да се окаже най-опасната година за света от 1945 г. насам

Броят на въоръжените конфликти е на най-високото си ниво от Втората световна война насам

Тръмп казва, че Гренландия е важна за националната сигурността на САЩ и това е така. Гренландия обаче принадлежи на Дания, страна с традиционна и силна демокрация и съюзник на САЩ в НАТО. Т.е. Тръмп може и сега да реализира там всичко, от което смята, че Америка се нуждае. Неговият най-рационален инструмент, в този случай, биха били преговорите, а не други средства. Впрочем в Гренландия и в момента има американска база, която може да се разширява и надгражда.

И така! Може да се каже, че с операцията във Венецуела управлението на Тръмп навлиза в нова фаза, която ще зависи от фактори в екипа на президента, но и от такива, които са част от вътрешната опозиция в Републиканската партия.

Тази фаза съдържа и неизвестни. При добре обмислено и планирано управление тя ще носи ползи и на САЩ, и на света. В противен случай могат да се появят рискове. Със сигурност обаче става дума за процес, в който особена тежест ще имат резултатите от междинните избори в САЩ. 2026 г. ще е решаваща и това личи още от самото ѝ начало.