Българите в Молдова и близката до тях общност, самоопределяща се като гагаузи, готвят обединение в нова република - Буджакска. За това съобщава молдовското издание „НИКА-прес".

Тя ще бъде в рамките на Молдова и ще обедини автономното териториално образувание (АТО) „Гагаузия"/„Гагауз Ери" и Тараклийския район, където има компактно българско население.

При избухването на гражданския конфликт в Молдова в началото на 90-те години на 20 в. гагаузите обявиха своя независима република, но приеха компромиса за автономия през 1994 г. Този статут така и не бе реализиран напълно и непрекъснато се подлага на съмнение от централните власти.

Гагаузите наброяват около 150 000 души и представляват тюркоезична православна група, избягала през 19 в. от България към Бесарабия заедно с етническите българи. В днешна Гагаузия българският има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.

Още в началото на 90-те години на миналия век нееднократно бяха лансирани предложения за създаването на съвместна българско-гагаузка автономия, но тогава властите в Кишинев успяха да потиснат активността на молдовските българи и автономия получиха само гагаузите.

Основната цел на централното молдовско ръководство през първата половина на 90-те бе да откъсне българите от току-що създаденото автономно гагаузко обединение. Затова и към Тараклия през 1995 г. бяха присъединени редица български села от Чадър-Лунгски район, който влизаше в състава на Гагаузия.

След това присъединяване в Тараклийски район живееха вече 30 999 души, или 63,8 % от населението му бяха българи. Те бяха една трета част от българското население на страната! В района също така живееха 7 433 молдовци (15 %), 3 364 гагаузи (6,9 %), 3 203 украинци (6,6 %), 2 466 руснаци ( 5,1 %) и др.

Известно е, че един от най-важните въпроси, който занимаваше българите в Молдова през първото десетилетие след обявяването на независимостта й, бе съхраняването на Тараклийски район. Той бе повдигнат във връзка с реформата за административно-териториалното деление на републиката през 90-те, която целеше да възкреси старата довоенна румънска административна структура.

През 1998 г. молдовският парламент отхвърли идеята за самостоятелен Тараклийски район (уезд) и прие закон за ново териториално-административно устройство, според който районът трябваше да влезе в Кахулски уезд.

Но това не задоволяваше жителите на района и изцяло българската общественост в републиката, които продължиха решително да защитават идеята за съхранение на Тараклийски район. В резултат на техния натиск на 22 октомври 1999 г. Парламентът на Молдова взе решение за създаване на нова административно-териториална единица - Тараклийски район, със статут на самостоятелен уезд.

Днес тараклийци отново водят битка районът да се запази, защото през 2015 г. влиза в сила „реформата за децентрализацията", при която от 32 уезда ще останат само 8, и Тараклия ще стане обикновен град без нужните институции.

Особена тревога сред нашенците предизвика и проектозаконът на Либералната партия на Молдова, предлагащ руският да бъде лишен от статута си на език за официално общуване, както и да се замени молдовският с "румънски".

Но истински взрив на негодувание в АТО „Гагаузия" предизвика разпоредбата в проекта, с която се предвижда и да се отмени гагаузко-руско-молдовското триезичие в автономията, като се замени само с румънски и гагаузки.

Започналото ускоряване на възвръщането на „румънската идентичност" на молдовците накара една след друга двете общности - първо гагаузите (на 10 април 2013 г.), после и българите (на 11 април) - да предявят сериозни претенции към молдовското държавно ръководство.

На 10 април депутати от Народното събрание на Гагаузия единогласно одобриха изявление, в което се констатира, че създалата се в страната ситуация "принуждава народа на Гагаузия да преразгледа съгласието си за самоопределение в състава на Република Молдова със статут "автономно-териториално образувание с особен правен статут".

А на 11 април Тараклийският районен съвет единодушно одобри обръщение към властите в Кишинев. Към обръщението на местния парламент има и приложен проектозакон, с който българското малцинство в Молдова поиска от правителството в Кишинев да му предостави автономен статут.

Законопроектът предлага Тараклийският район да получи статут на административна автономия в рамките на своята територия и да стане център на национално-културната автономия на българската общност в Молдова.

Към сегашния момент, в 34 държавни средни училища в Молдова 5 000 българчета изучават български език и литература, история, култура и традиции на българския народ. Отделно в четири държавни висши училища в републиката се изучава на по-високо ниво български език, литература и култура.

С придобиването на статут на национално-културен район Тараклия ще може да запази езика си, своята култура, обичаите и традициите си. В този случай в държавния бюджет ще бъдат заложени определени средства за по-дълбоко изучаване на български език, за запазване и финансиране на културни мероприятия, ще има и други разчети по финансиране на национално-културния район.

Към днешна дата обаче все още няма отговор от кабинета на Молдова на изпратения му проектозакон. Ако Тараклийски район не бъде запазен като административен център, единствено обединяването на усилията и потенциала на АТО „Гагаузия" и Тараклия, е в състояние да спре румънизацията им.

„Връщането" към „румънските корени" в Молдова и отхвърлянето на руския език и култура, което тече с пълна сила, заплашва не само българите и гагаузите, но също така и останалите малцинства в страната.

Защото, наред с българите и гагаузите и другите етнически малцинствени групи от населението, се ползват от конституционно и законово гарантирани права да съхраняват националната си идентичност, да изучават езика, историята и културата на своята прародина, да се сдружават и т.н.

Затова и руснаци, и украинци, и представители на други етноси следят внимателно ставащото в Комрат (столица на АТО Гагаузия) и Тараклия. С особен интерес следи случващото се и Приднестровската молдавска република (ПМР), която вече над 20 години води свой самостоятелен живот.

Ако сега обаче се появи и българска автономна територия, можем да очакваме, че тя ще поддържа много тесни и приятелски културно-икономически отношения с Гагаузия, което никак не се харесва на панрумънистите в Кишинев.

Защото опозиционно настроената Гагаузия ще се сдобие, чрез Тараклия, с пряк достъп до Украйна, което със сигурност ще направи гагаузите още по-независими от центъра в икономическо отношение. В същото време, и жителите на Тараклия ще могат да разполагат със заработеното от тях за свои собствени нужди.

Освен това, с автономия ще се ползват два етноса, които открито се противопоставят на идеята за „Велика Румъния". Със своите действия те категорично показват, че са против това Молдова да стане част от Румъния и както се върви в посока на румънизацията ѝ, все повече населени места в републиката ще пожелаят независимост, по примера на гагаузите, българите и Приднестровието.

През миналото лято автономия поиска вторият по големина и предимно рускоезичен град на страната Белци. Общинският съвет предложи референдум за автономия, който бе отменен от съда.

Но Кишинев поде идеята и я трансформира в по-безопасната за кабинета форма - Белци стана административно-териториална единица, приравнена със столицата, но без допълнителните правомощия на главния град на страната, разбира се.

В отговор, в края на 2012 г. Евгений Шевчук, лидерът на непризнатата Приднестровска молдавска република, населена с етнически руснаци, заяви, че кани "Гагаузия и Белци да се присъединят".

Което означава, че Молдова скърца по шевовете си!