Първи  юли бе обявен от федерацията на ислямските организации в Европа за Ден на забрадките. Случайно или не, този ден съвпадна с искането на имами от Родопите мюсюлманките у нас да получат възможност да се снимат в новите лични документи със забрадки.

Пръв повдигна въпроса районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов, според когото проблемът е възникнал от текстове в Правилника за документите за самоличност, които  не разрешават на жените да се снимат за новите паспорти със забрадки. В текста на правилника все пак е уточнено, че снимки със забрадки или шапки са допустими, когато се виждат двете уши и около 1 см от косата. Това според някои мюфтии противоречи на мюсюлманския канон.

Доста странно изглежда в момента да има напрежение по тази тема, след като преди осем години на този въпрос е бил потърсен и намерен отговор в съда. През 2002 г. Върховният административен съд (ВАС) е бил сезиран по същия казус.

Тогава правозащитници са оспорили правилника на МВР или по-точно изискванията в текста как трябва да изглеждат снимките, които се ползват за различните документи, а магистратите са постановили, че няма нарушаване на европейски норми и погазване на човешки права.

Защо отново възникна проблемът с носенето на забрадки при снимките за лични документи?

Според Павел Шопов от „Атака" проблемът не се предизвиква от районния мюфтия на Смолян, а е по „нареждане на ДПС". ДПС дърпа конците на всички мюсюлмански общности, включително и на тази в Смолян. Шопов е категоричен, че това е поредният опит на ДПС да предизвика напрежение.

Пред БНР той направи и аналогия с бунтовете на тютюнопроизводителите и настоящата ситуация.

Според зам.-председателя на парламента никой не пречи на гражданите да се снимат, както е написано в наредбата. „Компромис не може да има при спазването на закона, на подзаконовите нормативни актове, каквато е наредбата. Едни ще се снимат така, други-инак. Не знам каква е тази държава, в която за различните граждани за едно и също нещо важат различни правила", допълни Шопов.

„Не бих искал да навлизам в сферата на религиозните въпроси, но мисля, че не е проблем една жена да си покаже малко косата или ухото. Единна практика в ислямските страни няма", каза и председателят на комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп.

От своя страна, зам.-главният мюфтия Ведат Ахмед обаче бе категоричен пред в. „Сега", че: „Забраждането на жената е основно задължение в ислямската религия и трябва да се разглежда като такова."

Независимо от изтъкваните причини за случващото се, онова, което остава скрито зад искането мюсюлманките да бъдат забрадени на снимките за новите паспорти е, че то е плод на ислямската религиозна експанзия, на която България е подложена вече две десетилетия.

Особена активност за популяризиране и разширяване на влиянието на исляма в страната ни проявяват сдруженията и фондациите „Ел Манар", „Интернейшънъл ислямик рилиф организейшън", „Ислямик рилиф", „Недуа", „Иршад", „Таухид" и „Ел Нур".

Чрез т. нар. хуманитарна помощ, финансиране на образователни и културни програми и други форми тези организации се готвят да принесат България за курбан. Тази тяхна политика води до целенасочено ограничаване на интереса на българските турци и българомохамедани за интегрирането им в българското общество. А от това неизбежно следва самоизолацията на тези общности, което ги прави идеално оръжие в ръцете на ислямистите.

Както е известно, ислямът отдавна не се използва само като религия, а и като средство за постигане на определени политически и икономически цели. Затова е особено подчертан стремежът на ислямските фондации и сдружения за проникване в различни сфери на обществения живот у нас. Това се прави с помощта на високопоставени държавни служители, представители на икономически и финансови групировки, религиозни дейци и активисти и др.

Една от най-активните в това отношение е фондацията „Ал Уакф ал Ислами", в която участват представители на Иран, Мароко, Тунис, Либия и Сирия. Под формата на дарения фондацията финансира джамийски и мюсюлмански настоятелства в различни региони на страната. Спонсорирани от нея са не само религиозни деятели, но и някои представители на местната власт.

Предпочитаните региони за дейността на фондацията са Велинград, Разград, Бургас и Смолян. Нейните основни цели са изграждане на втори „мюсюлмански център" в София (първият е в Судан) и обединяване на българомохамеданите от Родопите и Пирин в „помашка нация".

В края на декември 2009 г слямистите опипаха почвата и с нова „партия". В Триград се появи ПОМАК - Партия „Обединение за мир, автентичност и култура". Учредителите й говорят за „етнически мир", „конвенция за националните малцинства", „идентичност", „асимилация" и прочие обичайни за подобни случаи клишета.

Трите имена, свързани с новата „партия" са Кадри Уланов, Мехмед Дорсунски и Ариф Алов. Тези имена са свързвани и с добилото печална слава Обединение за ислямско развитие и култура (ОИРК). Обединението се прочу, след като стана ясно, че се финансира от фундаменталисти от Турция и Близкия Изток.

Същите хора стоят и зад скандала преди няколко години, когато ученички в смолянска гимназия посещаваха училище със забрадки. Тогава ислямистите се опитаха да получат подкрепа от Комисията за защита от дискриминация, но това не стана.

Във връзка с новия случай с личните документи председателят на Комисията Кемал Еюп заяви, че според него не си струва да се самосезират. „Всеки, който желае може да сезира комисията", допълни той и каза, че, доколкото си спомня, в решението на ВАС се казва, че не се забранява от правилника за приложение на закона снимките да бъдат с кърпи на главата.

От Главното мюфтийство обаче ще настояват за промяна на правилника към Закона за българските документи за самоличност. Зам.-главният мюфтия Ведат Ахмед съобщи, че в най-скоро време в парламента ще бъде изпратено становище на ислямските духовни лидери у нас.

Очевидно е, че ислямистите в България действат последователно и системно. Ето защо и държавата трябва да действа тихо, сигурно и законосъобразно, за да не допуска раздухване на измислени проблеми. Не го ли направи, много скоро след Деня на забрадките ще дойде и Денят на бурките. А в Европа вече оцениха какво означава това! 

*Бурка - покривалото, което носят жените в някои мюсюлмански държави.