Според повечето политически анализатори, наблюдаващи развитието на ситуацията в Иран, сегашните протести бележат началото на края на режима на аятоласите. Така смята и най-големият руски авторитет по персийската проблематика Евгений Сатановский (политолог и историк, председател на Руския еврейски конгрес). Дали обаче в случая не се представя желаното за действително?

Махмуд Ахмадинеджад победи с такава голяма разлика от 11 милиона гласа, че дори да бъдат оспорени въпросните 3 милиона, за които през последните дни се шуми толкова много, пак няма как да му бъде отнет президентския пост.

Въоръжените сили, включително и „корпусът на пасдараните", са на негова страна. И няма как да бъде иначе, защото, ако ислямската революция в Иран бъде компрометирана, тези хора ще загубят всичко.А това би могло да се случи при евентуално отваряне на страната към Запада, за което настоява загубилият изборите Мир Хюсеин Мусауи.

Ако режимът на аятоласите бъде свален, няма никакви шансове страната да се върне към времената на шаха. По-скоро ще настъпи постепенна, или дори по-бърза дезинтеграция, подобно на тази в Ирак.

Персите са само 48% от цялото население на страната и не биха могли да удържат такава огромна територия без помощта на силовите органи на един тоталитарен режим.
Тогава биха загубили и част от петролните находища, намиращи се на териториите, населени с кюрди. Логично е да направят всичко възможно, за да не го допуснат.

Затова като цяло ще продължат да подкрепят персиеца Махмуд Ахмадинеджад срещу азербайджанеца Мир Хюсеин Мусауи.

От друга страна, азерското малцинство, наброяващо над 25%, отдавна не се притеснява да фаворизира Баку за сметка на Техеран. Тоест, дори по примера на Ирак (където за президент беше избран лидерът на Патриотичния съюз на Кюрдистан - Джелал Талабани, с цел охлаждане на сепаратисткия ентусиазъм на иракските кюрди) Мир Хюсеин Мусауи все пак да стане президент по някакъв начин, той няма да преориентира центробежните стремежи на азерите в центростремителни.

Всичко това означава, че единството на страната може да се гарантира само от консервативните аятоласи, начело с Али Хаменей, на чиято подкрепа се радва Махмуд Ахмадинеджад.

Ако последният не устои на натиска и се откаже от президентския пост, силно ще пострадат международните връзки на страната, олицетворявани от него.Партньори като Китай, Русия, Беларус, Венецуела, Куба, ще се дистанцират от новото ръководство и редица търговско - икономически договори и проекти ще загубят сила. От това икономиката на страната ще пострада много тежко.

Така или иначе, правоверните мюсюлмани от провинцията не желаят да се разделят с привичния си начин на живот, узаконен от Ислямската революция от 1979. А те при всички случаи са мнозинството от народа (нямаме предвид само персите). И ако изборите бъдат анулирани, протестите ще бъдат много по-масови и кървави.

До момента повечето западни страни с право се въздържат от резки оценки на ситуацията, за да не предизвикат обратен ефект. Арменското правителство дори предложи посредничество между Техеран, Вашингтон и Брюксел за урегулиране на конфликта.

Всъщност, Република Армения е единственият ирански съсед, едновременно цивилизационно ориентиран на Запад и поддържащ топли отношения с Техеран. И ако наистина се дойде до посредничество и преговори, те най-вероятно ще се състоят именно в Ереван, където се водиха и руско-грузинските консултации след миналогодишната петдневна война.

Възможно е обаче потенциалът на протестите да бъде преждевременно изчерпан - в последните два дни се наблюдава относително затишие. И тогава всичко ще приключи като в старата българска поговорка „всяко чудо за три дни".

Жалко само за Неда и другите безсмислени жертви, загинали за да маркират премерването на силите в Иран. Те ще тежат еднакво на съвестта и на двете страни в конфликта.