Парламентарните избори в Ислямската Република Иран не донесоха изненади. На фона на еуфорията от снемането на санкциите, беше ясно, че неформалната коалиция между умерени ислямисти и реформатори ще спечели мнозинството от гласовете както в 290-местния Парламент, така и 88-членния Съвет на Мъдреците, който избира един от членовете си за висш духовен лидер и върховен ръководител на страната, чиято канцелария оказва решаващо влияние върху външната политика и военната активност на Техеран.

Преклонната възраст на сегашния вожд, аятолах Али Хаменей, е предпоставка за обсъждане на кандидатурата на бъдещия му приемник с резиденция в свещения град Кум. Именно оттам идват най-важните решения за Ислямската Република Иран.

В Парламента влязоха 85 реформатори, 73 умерени ислямисти, 68 твърдолинейни ислямисти, 5 представители на религиозно-етническите малцинства (чиито права в Иран се спазват на 100%), на балотажа през април отиват 59. В Парламента засега влизат 20 жени, което е рекорд - преди 20 години бяха 14, в досегашния състав са 9.

Гласувалите на първия тур са 62%, или 35 милиона от 55 милиона имащи право на глас. Резултатът на умерените и реформаторите в столицата е много добър, такъв е на твърдолинейните в провинцията. Разпределението е традиционно, както преди.

В Съвета на Мъдреците влизат 59 умерени ислямисти и 29 твърдолинейни. Тук промените са по-значителни: досега умерените разполагаха с 20% от местата. Това предвещава някои изненади в бъдещия избор на върховен ръководител и в определянето на външната и военната политика.

Главните реформатори отново укрепват позициите си: бившият президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани получи 2,3 милиона гласа, Мохамад Ака Емами – 2, 28 милиона, президентът Хасан Рохани – 2,23 милиона.

Впечатляващ е успехът на бившия първи вице-президент (по времето на Мохамад Хатами) Мохамад Реза Ареф. На последните президентски избори той също се беше кандидатирал за високия пост, но впоследствие се отказа в полза на Хасан Рохани. Премина на втори план, но остана един от хората, които управляваха страната в сянка и досега е един от основните явни опоненти на твърдолинейните ислямисти, начело с бившия президент Махмуд Ахмадинеджад. Очаква се в близко време да заеме ключов пост в техеранската йерархия.

Трябва да се уточни, че именно Ахмадинеджад, както и върховният вожд аятолах Али Хаменей са най-големите привърженици на близките отношения и военно-политическото партньорство с Руската Федерация. Те поддържат добър контакт с консервативните руски мислители от Изборския Клуб, чиито най-значителни представители са Александър Дугин и Александър Проханов. Последният беше в Иран и разказа на страниците на вестника си „Завтра” (утре) за срещата си с Махмуд Ахмадинеджад. Както личи от разказа, двамата са намерили общ език.

Въпреки падането на санкциите, рано е да се говори за пълно отваряне на Техеран към Запада. По-скоро, такова е налице към Изтока. Бързо се увеличават съвместните проекти, освен с Русия (с която, според Али Хаменей, военно-политическите и военно-техническите отношения придобиват стратегически характер), с евро-азиатските гиганти Китай и Индия, също и с про-западните Япония и Южна Корея.

В близкото бъдеще може да се очаква всестранната интеграция на Иран в ШОС и БРИКС. Авторът на тези редове е поканен на Форума на ШОС в Сочи на 20-21.04.2016г. и ще има възможност да информира читателите от първоизточниците за задълбочаването на отношенията на Техеран с Москва, Пекин и пост-съветската Средна Азия.

Иранските ръководители нямат друг избор: един от основните кандидати за президент на САЩ от Републиканската Партия Марко Рубио не се умори да повтаря, че първата му работа, след влизането в Белия Дом, ще бъде да отмени ядреното споразумение с Иран. Почти така мислят и другите републикански кандидати.

Техеран партнира с непосредствените си съседи на Запад - Багдад и Дамаск, където управляват шиитски кланове, по установяването на мир в Сирия, възстановяването на инфраструктурата и, и връщането на поне част от бежанците. Сирия (с която всъщност Иран няма обща граница) стана пробен камък за партньорството между Москва и трите шиитски режима, плюс „Хезболла”.

Двата източни ирански съседа, Пакистан и Афганистан, създават немалко проблеми на шиитското ръководство, най-вече с подкрепата си за сунитското малцинство и с недостатъчните мерки срещу наркотрафикантите, които всеки ден водят ожесточени престрелки (с много човешки жертви и от двете страни) с иранските граничари. Това е причината съдилищата в страната да са абсолютно безкомпромисни към заловените в притежание на наркотици (макар че, на нашия шофьор навремето му провървя и „отърва кожата”). По този въпрос е възможно сътрудничество със САЩ.

Напрежението със Саудитска Арабия беше достигнало „червената линия” след екзекуцията на шиитския саудитски духовник. Но в последно време няма индикации то да прерастне във война.

Военни действия обаче може да има на иранско-азербайджанската граница. Намаляването на петролните приходи на Баку, обезценяването на маната, чудовищните разходи за въоръжаване на азербайджанската армия (не особено ефективни, защото много голяма част от парите потъват в джобовете на висшите военни и политици) на фона на обедняващото население, предизвикват бърз ръст на националното самосъзнание на местните малцинства: талиши, лезгини, тати, авари.

На 27 февруари в ереванския 5-звезден хотел „Ани Плаза” се проведе конференция: „Разпадането на Азербайджан и създаването на Република Талишистан: въпрос на недалечното бъдеще”.

Организаторът на конференцията и ръководител на Института за Автохтонните Народи в Кавказко-Каспийския Регион, бивш завеждащ катедра „Иранистика” на Факултета по Ориенталистика на Ереванския Държавен Университет, проф.д.и.н. Гарник Асатрян подчерта във встъпителния си доклад, че талишите, за разлика от лезгините, татите, аварите, имат добре изградено национално самосъзнание, собствена история и готовност за саможертва, в името на извоюването на пълна независимост. Те говорят на персийски, но не се смятат за идентичен народ с персите. Имат с тях (както и с азербайджанците) ясно териториално разграничение.

Разбира се, че разчитат на помощ, от страна на Техеран, както и на Баку и Степанакерт, в евентуалните военни действия срещу Азербайджан. Организаторите разпространиха карта с очертанията на бъдещата република, изработена от „Генералния Щаб на Народно-Освободителната Армия на Талишистан”. Много добре беше приет докладът на автора, в който на основата на трудовете на Петър Добрев, Петър Голийски и Станчо Пенчев, беше развита тезата за древно-българския произход на тези народи.

Изглежда в Баку, на фона на перспективата от изолация и разпад на страната, трезвомислещите политици започнаха да осъзнават сложната геополитическа реалност, в която е са поставени.

След посещението на президента Илхам Алиев в Техеран, за два дни последваха два телефонни разговора между него и Владимир Путин. От канцеларията на азербайджанския президент дадоха да се разбере, че той е постигнал съгласие с двамата си колеги за мерките, които предстоят по прекратяването на сирийския конфликт и възстановяването на страната. Имайки предвид, че Турция (с която Азербайджан има едва 8 км граница в Нахичеван, макар че там е разположен пети корпус на азербайджанската армия) продължава да заема противоположни позиции по сирийското урегулиране, става ясно, че Баку по-скоро ще се солидаризира с Москва и Техеран, отколкото с Анкара. И в един конфликт Република Турция остава съвсем сама срещу всички.

Докато Ислямската Република Иран ще продължи да потвърждава статуса си на регионален играч. Задача №1 на новите парламентаристи и мъдреци е бързото повишаване на жизненото равнище на гражданите на страната. Това е основният ефект, очакван след падането на санкциите, от широките ирански народни маси. Ако не се случи скоро, може да се почувства нестабилност.

В Иран са преживявали и много по-тежки моменти, но сега хората вярват в „светлото бъдеще”.